Лъчезар Танев: В нашия футбол има твърде много его и твърде малко мисъл за бъдещето

Легенда на ЦСКА, Лъчезар Танев, Левски класиране, българско първенство по фурбол

Ключови думи: Легенда на ЦСКА, Лъчезар Танев, Левски класиране, българско първенство по фурбол

Футболният мениджър и деятел, Лъчезар Танев, даде ексклузивно интервю за сайта Nostrabet.com. Танев коментира как пандемията е променила футболните реалности, както и агентската работа, разкривайки любопитни подробности относно загубите и финансовите преустройства в най-големите европейски грандове. Агентът дори сподели очакванията си за бъдещето на Лионел Меси в Барселона.

Легендата на ЦСКА не пропусна да засегне и темата за българския футбол, изразявайки искреното си възмущение от неспособността на нашите ръководители да организират Конгрес на БФС в продължение на над година вече. Той натърти, че статуквото в момента е удобно за твърде много футболни деятели и че самият не вижда убеденост сред ръководителите от нуждата за промяна в работата на родния футбол, за да може отново да си върнем славата и успехите си на международната сцена.

- Здравейте, господин Танев! Вече над година живеем в изключително странни условия и наглед не се вижда кога това ще се промени. Как оценявате този период през Вашата призма?

- За моя офис и бизнес не мисля, че последствията са големи. Има разлика в начина, по който се работи, търсенето на играчи и др., но за момента мисля, че удържахме положението, доколкото да си плащаме разходите и да живеем нормално. Бизнесът обаче при нас е свързан и с това с какви играчи разполагаш. Като цяло обаче през тези 12 месеца успяхме да задържим доста прилично ниво.

- Вие сте човек, който работи с доста от най-големите клубове в света. Как успяват те да се адаптират към ситуацията и намерили ли са модел, който да им позволи и занапред да се справят, дори и ако мерките продължат?

- Доста клубове,  в Испания например, подписаха споразумения за разсрочено плащане на задълженията към своите играчи за този и за предишния сезон, за да се изчака до момента, в който феновете се върнат на стадионите. Вие сте прав, че най-големите губещи са именно големите клубове, тъй като голяма част от бюджета се оформя от абонаментни карти, мърчъндайзинг, както и споразумения за използването на търговските им марки. Затова се стигна и до това разсрочване на задължения към играчите. Именно за заплати на футболисти се изразходват 50-60% от бюджетите на клубовете.

Другата промяна беше свързана с по-внимателна работа на трансферния прозорец и при подновяването на договорите на играчите. Виждате, че трансфери от порядъка на 100 милиона и нагоре сериозно намаляха и за бъдеще няма да има такива.

- Два трансферни прозореца вече минаха под сянката на коронакризата. Къде забелязахте най-големите аномалии по отношенията на търсенето и предлагането на трансферния пазар?

- Клубовете продължават да харчат сериозни суми, просто далеч по-малки от тези до преди 1-2 години. Мога да Ви кажа, че от март месец миналата година насам, Барселона е загубил над 300 милиона евро. Това е резултат от невъзможността да се използва оборота на клубните магазини и спада в приходите от билети. Мога да Ви дам пример – клубният магазин на „Камп Ноу“ прави по около 500 хиляди евро средно на всеки един домакински мач. Става въпрос само за магазина на стадиона. Огромни загуби. Неслучайно новият президент ще има тежката задача да балансира приходите и разходите.

В момента клубовете разчитат най-вече на приходи от телевизионните компании, както и на спонсорските договори.

- Тъй като засегнахме и темата Барселона – ще остане ли Лионел Меси в клуба и след лятото, по Вашите наблюдения?

Лео Меси или ще си замине като свободен трансфер, или ще подпише нов договор. Всички искат да убедят Меси да остане още 1-2 година поне. Лапорта има много добри отношения с него и със семейството му, така че шансовете са налице. Семейството на Меси се чувства добре, отборът започва да набира скорост, така че мисля, че е възможно.

- Срещнахте ли се със случаи, през последните месеци, в които футболисти са отказвали трансфери, поради страх от обстановката в съответната държава, от която имат оферта?

- Имаше един трансфер, в който бях посредник. Бяхме близо до сделка, но не се случиха нещата. Ставаше въпрос за наемна сделка между Барселона и Фулъм за Жан-Клеър Тодибо. Клубовете се бяха договорили, но играчът се отказа в последния момент и отиде в Бенфика. Нямах обяснение защо се случи. Може би смяташе, че ще играе по-често там, но това не се случи на практика.

Това беше сериозен трансфер, който се провали, но това е рискът при посредническата дейност. Хвърляш много усилия, за да доближиш всички три страни към сделка, но накрая не зависи от теб. Това е отликата между посредничеството и това да си агент на играч.

- Да обърнем поглед и към българската действителност. Забелязахте ли разлика в трансферната стратегия на водещите български клубове покрай променената икономическа обстановка?

- Лично аз не бих казал, че може да се прави реална политика на трансфери, след като си толкова зависим от изходящите трансфери. Ако имаш добър играч и ти предложат добра оферта за него, то трудно може да я отхвърлиш, именно защото клубовете не могат да набавят средства от продажба на артикули и билети. Телевизионните пари също изглеждат много, но реално са нищо.

За грандовете в България телевизионните средства са абсолютно нищо. Ако бюджетът ти е 15-20 милиона на година, то какво ти носят 700-800 хиляди лева от телевизионни права? В България няма икономическа основа, за да може и телевизионните права да са по-високи. Има накъде да се подобрява това обаче.

Доколкото знам телевизионните права на всички турнири в България са вкарани в един пакет. Ако тези продукти се представят правилно, то може да се постигне завишаване на парите от телевизионни права. В българския медиен сектор, особено по отношение на спорта, има сериозна конкуренция в момента. Възможно е да се постигнат по-добри икономически условия, но това е работата на футболната лига, която, за съжаление, почти не функционира.

- Моделът „бащица“ е популярен у нас. Ситуацията в Левски обаче показва, че често политическите трусове на деня може да хвърлят легендарни клубове в пълен хаос за отрицателно време. Виждате ли решение на въпроса?

- Моделът е изключително труден за отстраняване. Въпросът е кои клубове може да си позволят да съществуват без този модел. Това са по-големите клубове, с повече привърженици. Левски, например, свърши доста работа в тази насока, в труден момент. Дейността на Павел Колев, Тити Папазов и Наско Сираков донесе доста средства от странични дейности.

Проблемът е, че при това положение, ако друг има „бащица“, то отново не си конкурентноспособен. Клубове като Левски и ЦСКА може да живеят без „бащица“, ако се работи професионално в няколко насоки – продажба на артикули, привличане на рекламодатели и произвеждане на собствени кадри. Тези клубове може да заработват по 10 милиона лева на година по този начин. Не мисля, че това ще е достатъчно обаче, ако противниците имат зад гърба си компания или човек със сериозни средства. Не гарантирам, че ще е ниво, което да се бори за първо място.

- В предишно интервю Вие споменахте, че клубовете носят голяма вина за липсата на подготовка у младите играчи. Носи ли вина и държавата за ситуацията в родния футбол?

- Разбира се, това е безспорно. Разликата в качеството на произвежданите играчи е видно, това съм го видял още преди 10 години, без да се правя на някакъв голям познавач. Виждаш какви обороти си имал преди 15 години и сега какви имаш. Това нещо не е ново за мен.

Преди време разговарях с Борислав Михайлов, беше преди около 2 години. Разговаряхме относно това, че трябва да се предприемат действия по отношение на обновяването на начина на работа с деца и юноши. С мое съдействие беше постигната тази възможност и щеше да включва един високоинтелигентен испанец, който да ръководи процеса. Беше прието и на първо четене от Изпълкома, но само седмица по-късно Михайлов подаде оставка. Знаете какви бяха обстоятелствата. Имаше проект, който беше постигнат със съдействието на Балъков, Емо Костадинов и други.

Няма какво да се заблуждаваме. Много рядко се работи по начин, по който да се изграждат конкурентноспособни играчи за западния пазар. Неслучайно нямаме представители в топ първенствата, с изключение на Италия. Не се работи достатъчно отговорно от клубовете, използва се методология, която е прочетена три пъти в интернет и вече вярваме, че всичко ни е ясно. Не ни е ясно и е нужен екип от хора, отвън, за да се направи това, което се направи в Германия, Швейцария, Франция и Англия, когато тези страни бяха в криза.

Ако продължим така, то ще продължим по същия начин – няма да произвеждаме кадри, които да ни класират за големи първенства. Нужно е търпение и работа, за да се произвеждат кадри и футболния съюз до голяма степен е отговорен за това. Федерацията може да помогне на клубовете и без подобна намеса няма да имаме добри перспективи.

- През януари бяхме свидетели на няколко изходящи трансфери на млади български играчи в чужбина – Филип Кръстев, Вальо Антов и Станислав Иванов. Добър показател за бъдещето на родния футбол ли е това, или може да се окаже стратегическа грешка?

- Ако говорим за интересите на националния отбор, то винаги излизането на млади играчи в чужбина спомага за вдигането на класата на съответния отбор. Това е пътят. Когато имахме сериозни успехи, през 2004-та и 2006-та година, например, може да погледнете къде играеха нашите играчи.

Като се замислим обаче нищо нелогично не се случва. Извинявайте, но в продължение на година и половина ние не можем да организираме Конгрес на футболния съюз. Това е абсолютно несериозна работа. Оправдаваме се с пандемията, а в същото време всички други сфери на живота работят почти по нормален начин. Знаете ли какви рестрикции има тук в Западна Европа, но нещата пак се случват, намират се начини. Статуквото е угодно на временно управляващите и на клубовете.

Повтарям, нямаме силна професионална лига, която да ръководи първенството. Не е работа на федерацията да ръководи шампионата, а по-скоро да се грижи за юношеския футбол и да прави стратегия за развитието на спорта. Федерацията трябва да комуникира ежедневно с министерствата на спорта и образованието, за да се намират средства и да се направи съвременна методология. Не трябва федерацията да се занимава с това кой съдия ще свири и кой играч ще влезе в националния отбор, за да му се вдигне цената. Срам ме е да ги коментирам тези неща даже. Нищо от това не се случва обаче.

Лигата по цял свят се ръководи от футболните клубове. Тези хора нямат никаква ясна идея нито по спортно-техническите въпроси, нито по финансовите такива. Положението е орел, рак и щука.

- Може ли влизането на хора като Стилиян Петров, Димитър Бербатов и други големи наши играчи от миналото да даде тласък към промяна? Виждате ли в някой от тях добър вариант за президент на БФС?

- Аз лично не мога да нахвърлям имена, без да съм убеден. Това, в което съм сигурен обаче е, че играчи от ранга на Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови, които са играли на най-високото ниво във футбола, със сигурност имат своите виждания. Вашият въпрос обаче се връща към една стара наша народопсихологическа черта – чакаме някой да дойде и да ни реши проблемите. Това важи за всяка област на живота. Първо трябва да имаме убеждението от футболните клубове, че структурата трябва да е различна. В противен случай нищо няма да стане, тези хора не са Господ. Ако няма убеденост на високо държавно ниво, както и от клубовете, то няма как да стане.

От друга страна, трябва да имаш подход към младите играчи, за да ги запазиш в спорта. Около тях в днешно време има много други разсейващи фактори. Те трябва да виждат смисъл в работата си, треньорите да имат позитивна настройка и да желаят да работят с тях. Детето трябва да е влюбено в треньора си и да има уважение към него. Няма как иначе.

- Означава ли това, че подобна убеденост за създаването на стратегия за футбола ни напълно липсва, според Вас?

- По никакъв начин. Аз съм убеден, че всеки дърпа към себе си, без да мисли за някакъв стратегически план за нашия футбол. Изключително много его има в нашите клубове и футбол, генерално. Един съдия разпъвахме на десет кръста, а ние говорим за убеденост. Никой не мисли за стратегическите въпроси и това как да функционират клубовете по-добре и как да получават повече пари от дейността си.

Чували ли сте някой от нашите футболни деятели да каже, че футболът е продукт? За да му се вдига цената, то този продукт трябва да е максимално добър. Каква цена искаме на този продукт, след като всекидневно виждаме такива глупости по медиите между клубовете. Нашият футбол е една махленска работа. За 20 години работа в Испания не съм виждал толкова декларации, колкото се изписаха за 3 дни в България. Да не коментирам изобщо съдържанието, плачевно е.

- На фона на казаното от Вас предполагам, че не сте и оптимист за задаващия се квалфикационен цикъл?

- Винаги трябва да има оптимизъм. Всичко може да се случи във футбола, но трябва да имаш някакви минимални основи, които при нас, лично аз, не откривам.

- Добър ли е моментът за подмладяване на националния отбор?

- Тази дума я слушам от 20 години и тя по-скоро служи за оправдание. В националния отбор трябва да играят най-добрите. Подмладяването не става благодарение на желанията на Изпълкома или БФС. Това се случва, ако млади и талантливи играчи са си извоювали мястото. Това не се случва по заповед. С какво ще подмадяваме, ако нямаме качеството? Това трябва да е естествен процес. Да не би на Иван Вуцов, Гибона, аз, Боби Михайлов да ни е дадено на тепсия мястото в националния отбор? Ние си го извоювахме и то при много по-сериозна конкуренция!

В националния отбор трябва да играят най-добрите, но най-добрите сега не са това, което бяха преди 15-20 години. Тези неща не стават автоматично. Става с работа и постоянство.

- И за финал, господин Танев – какво си пожелавате в личен план и за българския футбол в следващите месеци?

- В личен план, разбира се, си пожелавам здраве, дано отмине тази пандемия и след години да забравим, че тя някога е съществувала. Същевременно обаче не трябва никога да забравяме, че трябва да сме стъпили здраво на земята. Дано имаме повече здраве и отговорност и дано скоро имаме Конгрес на БФС. Надявам се да излезе добър кандидат, който да направи няколко промени, за които вече говорех. Дано постави организацията на ново ниво и след 4-5 години да видим резултатите от това нещо.