Безумие: Трите сестри Осман принудени да плащат десетки хиляди, за да положат Хипократовата клетва в родината си

В момента Дарин и Мариам работят в Ковид-19 отделенията на УМБАЛ-Бургас и помагат на Джоана (долу вдясно) да стане стоматолог

Ключови думи: УМБАЛ Бургас, Дарин Осман, COVID отделението, COVID 19, Мариам Осман, Джоана Осман, три сестри, образование, бежански статут

Да се чувстваш чужденец в родината си - историята, която Флагман.бг разказа, днес има своето продължение. Днес д-р Дарин Осман, която от месеци работи на първа линия в борбата с Ковид-19 в Бургас, разказа още подробности за живота си като бежанец.

Тя и семейството й са изправени пред десетки препятствия ежедневно и нямат право на нормален живот нито в България, нито в Сирия.

Г-жо Вицепрезидент, огорчихте д-р Дарин Осман от Бургас, тя все още е чужденец в родината си (ВИДЕО)

Оказва се, че и трите сестри са принудени да платят огромни такси за обучението си в университета, защото не са български граждани. И така днес – Дарин и Мариам работят здраво в Ковид-19 отделенията в УМБАЛ-Бургас, за да помагат на най-малката си сестра Джоана да завърши дентална медицина в София.

Джоана Осман е второкурсничка в столичния медицински университет. Заради бежанския статут обаче момичетата нямат право да учат на държавна издръжка. Таксувани са като чужденци, въпреки че са родени в България. „Това са едни огромни суми, няма какво да се коментира там, много е тежко, трудно е. В момента ние работим двете със сестра ми и помагаме на по-малката. Такава е ситуацията”, разказва Дарин пред Нова телевизия.

Д-р Дарин Осман е завършила медицина преди две години и веднага започнала да практикува професията. Родена е в София, но е със сирийско-кюрдски произход. Семейството й е от заможен кюрдски род, а пътят до България, за да учи, пръв намира баща й. След него идва и майка й, които и до днес живеят у нас със статут на бежанци.

„Решиха да си останат тук, след това се родиха другите ми двете ми сестри. Започнахме училище, завършихме, решихме да си останем в България въпреки че живота в Сирия беше по онова време доста хубав. Няма нищо общо с това което се случва в момента. Развита държава, красива, екзотична. Но ние бяхме свикнали в България и искахме да си останем тук”, разказва Дарин.

Тя определя медицината като свое призвание. Идва в Бургас след като научава за недостига на медици. Назначена е веднага като общопрактикуващ лекар в отделението по хемодиализа, а от четири месеца дава тежки дежурства в COVID отделението. Живее обаче с огромно бреме.

„Имам статут на бежанец. Имам лична карта, която дори не се води българска. Тя е със статут на бежанец. Паспорт реален нямам, понеже сирийският ми паспорт е с изтекъл срок на годност, в Сирия няма как да бъде удължен, а заради  тези документи, нямам и български паспорт. Имам един документ за пътуване, който съм пробвала няколко пъти да изляза извън България, но на границата ни създават огромни проблеми, няколко пъти са ни връщали”, посочва медикът.

За трудностите на 27-годишната лекарка с документ на бежанец бързо се разчува в бургаската болница.

„Имаше проблем с квартирата - сменя една, сменя друга, самичка е, едва ли е й е лесно. Мести се от Сарафово, пак в Бургас дойде, после се разболя, изобщо през цялото време е сама и успява. И въпреки това - ето виждате я с какъв заряд е, просто е прекрасна”, заяви Антоанета Крумова – медицинска сестра  в отделението по хемодиализа в УМБАЛ Бургас.

Д-р Осман говори пет езика и обича професията си. Само преди месец по-малката й сестра също завършва медицина. 25-годишната Мариам също избира да живее при сестра си в морския град.

Тя споделя, че не е посещавала Сирия отдавна, а заради военните действия, повечето й роднини също са напуснали родината си: „Аз съм от Афри. Това е кюрдски град с кюрдско население, аз съм кюрдка по народност”.

В родината си тя не може да получи и сирийски паспорт.

„Никога не съм мислила да се върна в Сирия. За мен тук просто това си е нашият живот. Всичките ми приятели са българи, колегите ми, израснахме между българския народ, просто вече малко или много няма как да се адаптирам на техния начин на живот, въпреки че съм от Сирия”, посочва лекарката.

През 2018-та година д-р Дарин Осман е кандидатствала за българско гражданство: „И до ден днешен сме в процес на чакане, няма никакво развитие, единствено проверяваме чрез този входящ номер какво се случва”.

За трудностите на сестрите Осман разбира и началникът на болницата, който търси начини чрез общинската администрация младите лекари да получат общинско жилище заради работата си в COVID отделенията.

„Всички чужди граждани, които са завършили своето образование в България, които използват българския език като майчин, и които имат желание да работят в България и да си вадят хляба по най-честния начин, според мен - всички заслужават да получат българско гражданство. Тези момичета работят при нас и то работят много съвестно и се включват в борбата с COVID-19  на първа линия. Така че, те са много съвестни служители”, похвали сестрите д-р Бойко Миразчийски, началник на УМБАЛ Бургас.

Историята с иранският лекар д-р Абдулах Заргар - директор на болницата в Исперих, който след сериозен обществен отзвук получи българско гражданство, се оказа лъч надежда за още едни лекари, но със сирийски произход. Историята на д-р Дарин Осман, трогна бургаската болница и местната власт. Мечтата на 27-годишната лекарка и семейството й е да получи българско гражданство.

След като вицепрезидентът Илияна Йотова подписа указа, с който жителят на Исперих д-р Заргар става български гражданин, Дарин Осман се надява някой ден и тя да получи истински български документи..

„ Винаги съм имала такава надежда. Вярвам, че ще получа и аз българско гражданство. Заслужаваме го. Все пак ние сме хора, които изпълняваме задълженията на един българин и според мен имаме правото да се наричаме българи”, твърди тя.