Петър Касабов пред Silentbet: Фаворити сме за Олимпиадата, големият съперник е Япония

Ключови думи: Олимпийски игри 2021, Петър Касабов, най-добър треньор в България

Треньорът на женския ни национален отбор по борба Петър Касабов спечели за втори път приза за най-добър треньор в България, след като преди това завоюва отличието и през 2018 година. Специалистът изведе тима ни до две европейски титли на Мими Христова и Миглена Селишка, до световна купа на Юлияна Янева, както и до няколко сребърни и бронзови отличия. Касабов говори пред Силентбет за предстоящите в Токио Олимпийски игри, както и за възхода на женската борба у нас.
- За втора път сте носител на наградата "Треньор на годината". Носи ли тя допълнителна тежест върху Вас и увеличени очаквания?
- Лично на мен не ми тежи, а ми дава стимул. Стимулира ме, че не съм избран от колеги - треньори или хора в моя спорт, а от журналистите, които са преценили, че аз съм най-подходящ тази година. Това ми дава сили да продължавам да се трудя по същия начин, да постигам още повече успехи. За да може да радваме всички.

- Предполагам, че най-голямата цел са Олимпийските игри?
- Разбира се. За един спортист или треньор най-важното е Олимпиадата. Всеки иска да успее там, да постигне върха.

- Можем да кажем, че имаме страхотно поколение в женската борба. И очакванията за Олимпиадата са големи. Но Вашите лични виждания какви са за предстоящите Игри?
- Аз не бих използвал думата поколение. Бих казал отбор, който направихме с моите колеги - трудолюбиви, всеотдайни и най-вече изискващи сами от себе си повече и повече. Въпросът е, че попаднахме едни на други, за да можем да си помагаме и да постигаме целите, които си поставим.

- А какво можем да очакваме от Олимпиадата?
- След като сме успявали да вземаме медали от световни и европейски първенства, успяхме да завоюваме световни титли, значи всичко е възможно. Олимпиадата е едно световно първенство, само напрежението е по-високо. Очакванията са по-високи, състезанията се наблюдават от цялата планета. Моите мисли и желания са да продължаваме в същия дух и колкото се може повече състезателки да участват на Игрите. Другото е Божа работа.

- Преди 3-4 години имахме само Станка Златева, а сега имаме няколко момичета на най-високо ниво. Какъв беше ключът към този успех?
- Ключът е, че шефовете на федерацията, преди беше Валентин Йорданов, сега Христо Маринов, гласуваха ми гласуваха доверие. Колкото и нескромно да звучи. Аз с голяма част от тези момичета работя от декември 2008 година и всичко това е изградено с годините. Трупане на опит, изграждане на характери, на стил на работа, изисквания към тях. Това е ключът - продължителната работа и професионализма, който показваме аз и момичетата.

- Осигурено ли е всичко необходимо от ММС и Федерацията, за да може да се провеждат нормални подготовки и тренировки?
- За нашата държава, за обстановката тук - не мога да се оплача. Всичко, което сме поискали е било осигурено. Радвам се, че все още продължават да гласуват доверие в мен и ми дават сили да продължавам да се трудя.

- Коя нация ни е най-сериозен съперник на Игрите?
- Като отбор - домакините от Япония. Те са топ, най. Но всяка една държава си има едно зрънце, което винаги може да те изненада. Толкова се разшири географията на нашия спорт, специално в женската борба, че трудно може да се предвиди от къде може да дойде изненадата. Разбира се, ние винаги се готвим и се опитваме колкото се може по-малко изненади да се получат.

- Можем ли да кажем, че сме сред фаворитите за медали на Игрите в женската борба?
- Можем! И това не го казвам, заради медалите, които спечелихме, а заради това, което виждам на международни състезания. Начинът, по който се държат колегите към нас, състезателите им. Виждам как гледат на схватките, когато имат среща с нас. Всичко това ми доставя голямо удоволствие.

- Как се отразява на подготовката и тренировъчния план случващото се с пандемията от коронавирус? Промениха ли се идеите Ви за подготовка?
- В момента не се е променил тренировъчният план. Ние и преди сме били така - опитваме колкото се може повече да се ограничи досега един вид с външния свят. Първоначално беше малко стресиращо, защото всички се прибраха вкъщи и не можехме да се готвим пълноценно в залата. Но сега това отминава. Единствено ни притеснява примерно персоналът, който ни обслужва, понякога се налага и да се мръдне някъде. Да не ни срещне някъде вирусът.

- Говорили сте за обединение и разделение на клубовете във Ваши изказвания. Има ли разединение между клубовете?
- Аз визирах клубовете в родния ми град Петрич. Там сме една шепа народ, а да има два или три клуба в малък град, ми се струва малко ненормално. Аз какво искам няма значение, но смятам, че е правилно да има един водач и всички други да се съобразяват с неговото мнение. Не казвам деспод, а да има водач, но когато има предложения, които са в плюс за всички, нещата не вървят както трябва.

- Какво си пожелахте за тази година?
- Пожелах си здраве за мен, семейството, отбора и всички познати. И късмет. Да имаме всички много късмет. В спорта колкото са нужни имения, толкова е нужен и късмет. Случвало се е да сме в топ форма и се случва нещо съвсем малко, което да ти попречи. Имало е и обратния момент - не си бил в най-добрата си форма, но те е покрил късметът и си успял.

- Предвид възхода на женската борба, забелязвате ли интерес към този спорт сред младите?
- Има, да. Те виждат каките, че са успешни, известни, популярни. И много деца се опитват да се доближат до тях и да ги видят, че и те са нормални. Децата се радват и искат да стана като тях шампионки. Малко ще останат, но когато има от какво да се избира, ще се успее.