Васильовден е, гадаем каква ще бъде цялата година

Ключови думи: Св. Василий Велики, Васильовден, обичаи, традиция Васильовден

В началото на новата година православната църква почита паметта на Св. Василий Велики. По този повод днес могат да почерпят всички с имена Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина и др.

Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е "Шестоднев".

През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх превежда "Шестоднев" на български език. Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.

Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След края на земния му живот църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.

Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност.

Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди.

Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря.

За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.

След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.

Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази "за Богородица". Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга.

Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година.

Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, жени и моми мият косите си, за да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предишната кадена вечеря.

Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината.