От изхода на епидемията зависи дали ГЕРБ ще съхранят възможностите да съставят ново правителството

Смъртността е ужасяващо висока, ако управлението не овладее ситуацията, може да понесе много тежко изборно поражение, казва Цветозар Томов

Ключови думи: Цветозар Томов, ГЕРБ, избори, президент, правителство

Цветозар Томов е на 66 г., социолог и университетски преподавател. Бе член и говорител на Централната избирателна комисия в периода 2014 – 2019 г. Потърсихме го за мнение за датата на вота и за коментар на предизборната ситуация.

- Г-н Томов, президентът преди два дни обяви, че е готов да чуе различни мнения за датата на изборите. Вие какво бихте го посъветвали?

- Преди всичко – да се консултира със специалистите от медицинските среди, които биха могли да направят някаква прогноза за развитието на епидемията. Защото единственият фактор, който може да бъде сериозен мотив за избиране на по-късна дата от 28 март, е този – развитието на епидемията. Би трябвало обаче да има някакви достатъчно сериозни гаранции и възможност за прогнозиране, че условията за произвеждане на избори през май биха били по-благоприятни, отколкото през март. Лично на мен не ми е известна такава прогноза към момента.

- Все пак той избърза ли с обявяването на датата 28 март - като че ли малко емоционално бе взето това решение?

- То беше казано по такъв начин, че не стана ясно дали е вече взето или е по-скоро израз на някакво предпочитание максимално бързо да се произведат изборите. Защото следващите ходове и това, което Вие казахте преди малко, говорят, че в президентството размишляват по въпроса. Очевидно е, обаче, че има дефицит на информация в това отношение. Освен общото съображение, че можем да очакваме при по-хубаво време да намалее разпространението на вируса, друго в подкрепа на тезата, че би било добре да отложим изборите до края на май, засега няма.

- Най-елементарното - което Марешки го каза, но все пак, - е това, че могат да се отварят прозорците през месец май. Тогава вече е топло...

- Да, това го казаха и други, не само Марешки. Това е някакво съображение, но не е достатъчно, за да повлияе на решението за изборна дата. Проветряването през прозорците едва ли е достатъчна предпазна мярка на едни избори. По-скоро аз си мисля, че една по-късна дата би позволила, включително, да се отворят секции на открито – вариант, който се обсъжда и е прилаган в други страни. Той би дал значително по-голяма сигурност на хората, които гласуват, и на членовете на секционните комисии.

- От най-ранната възможна дата – 28 март, кои политически сили биха спечелили и кои биха загубили?

- Това е невъзможно да се формулира сериозно към този момент. Ситуацията наистина ще зависи страшно много от епидемията не само от гледна точка на датата, но и на избирателната активост, на отношението към управляващите, защото то ще бъде силно повлияно от впечатлението за това как те са се справили с епидемията до момента на произвеждане на изборите. Бих казал, че сегашната ситуация е доста рискова за тях предвид очевидно рязкото влошаване на обстановката в страната през ноември и декември. Но март може да бъде друга, може да бъде и по-тежка – не знаем. Аз не бих се осмелил да правя никаква прогноза за изхода на изборите.

- Има една отдавна лансирана идея за гласуване по пощата. Може ли обаче тя да се въведе експресно, според Вас?

- Да, определено, аз съм фен на тази идея, защото това е радикалният и най-добрият начин да позволим на хората, които са заразени или карантинирани по време на вота, да упражнят нормално избирателните си права. Това може да реши и много тежките проблеми, които се очертават пред българските избиратели извън страната, защото в различните страни има различни ограничителни мерки. В много от тях, за да участват в избори, те са принудени да пътуват от едно населено място до друго. Определено смятам тази идея за добра, но тя изисква доста сериозни промени в законодателството, а досега парламентът не е предприел никакви стъпки в тази посока. Страхувам се, че времето за такива стъпки, при избори на 28 март, вече изтича.

- Арман Бабикян от „Отровното трио“ предлага да не се събират подписи за участие в изборите предвид епидемичната обстановка. Има ли логика?

- Да, мисля, че има логика. Още повече че тези подписки в доста отношения и поне за утвърдените в политическото пространство партии са напълно излишни. Какъв е смисълът ГЕРБ или БСП да показват чрез подписка това, че имат влияние в българското общество?!

- То по-скоро е ограничение за малките партии.

- Именно! Логиката за въвеждане на въпросното ограничение е свързана с това да не възникват фантомни организации, които да участват в изборите, или да има някакъв контрол. Но този метод за контрол не мисля, че е подходящ. Най-малко от подписки биха могли да бъдат освободени всички, които вече са участвали в парламентарни избори и са събрали над един процент от гласовете.

- Каква е вероятността за генерална промяна в страната след парламентарните избори?

- Съществува доста силно недоволство от сегашното управление на страната, индикатор за него бяха и протестите през лятото и ранната есен. Съществува също така и доста остро противопоставяне между останалите политически сили. Ако не беше факторът епидемия, бих бил и по-конкретен. В момента мога да кажа това, че в зависимост от изхода на борбата с епидемията, според мен, управляващите ще успеят или няма да успеят да съхранят възможностите да съставят ново правителство.

- Допускате, че е възможно ново правителство на ГЕРБ?

- Допускам, че е възможно ново правителство на ГЕРБ, допускам, че е възможен вариант, при който ГЕРБ да остане в опозиция. В момента допускам всичко. Ситуацията е неясна. ГЕРБ се справяха добре с епидемията при първата вълна и, бих казал, до лятото. Но последните два месеца обстановката стана критична, смъртността е ужасяващо висока и ако това управление не овладее ситуацията в страната, може да понесе много тежко поражение на изборите.

- „Отровното трио“ много настоява за предизборно обединение на „Изправи се.БГ“, „Демократична България“ и партията на Слави Трифонов. Не е ли много наивно това?

- Аз не бих казал, че е наивно. Въпросът е дали политическата ситуация в страната прави реалистични очакванията и възможностите да се получи такова обединение на доста различни по своите послания към обществото и по своите виждания за развитието на страната политически сили. Едно такова обединение е възможно само през политическата цел – ГЕРБ да бъдат отстранени от власт и да бъде променен този модел на управление, наложен от ГЕРБ в последното десетилетие. Аналогията, която можем да потърсим, е при възникването на Съюза на демократичните сили през 1989 г. (тогава СДС беше коалиция), когато също така много разнородни партии се обединиха с целта да бъде отстранена от власт бившата комунистическа партия. Дали обаче тази аналогия може да бъде продължена? Според мен няма достатъчно убедителни аргументи, защото все пак днес не става дума за смяна на системата и ликвидирането на една организация на обществения живот, отречена в целия цивилизован свят, както беше 1989 г. Днес, каквито и критики да имаме към ГЕРБ, трябва да признаем, че това е партия, дошла на власт в резултат на демократични избори. До каква степен успяваме да контролираме изборните измами и злоупотреби, е друг въпрос. Има ги в България, но все пак ние сме демократична страна отдавна и при участието в избори по-силният аргумент трябва да бъде - какво ти предлагаш на терена в публичното пространство; а не антимобилизацията – за отстраняването на определен управленски субект. Затова си мисля, че няма да се получи широка, обединена анти-ГЕРБ коалиция, а може би няма и смисъл от такава. Друг е въпросът, че според мен страната наистина се нуждае от промяна и управлението на тази партия, особено в края на сегашния мандат, може да обект на много жестоки критики.