Невиждан дървесен „ковид“ поразява горите у нас, пикът в Странджа се чака до 2 години
Дъбовата коритуха засегнала огромни площи в Турция, у нас е регистрирана за първи път през 2012 г.
Новият коронавирус Covid-19 изненада неприятно България и света тази година. Оказва се, обаче, че нещо подобно е започнало да поразява и дърветата у нас.
Вероятно малцина са чували за дъбовата коритуха. Темата за насекомото бе повдигната на последния парламентарен контрол от бургаския депутат Димитър Стоянов от името на групата на отцепилите се от „БСП за България“. Той зададе въпрос на земеделския министър Десислава Танева.
Насекомо смуче соковете на дъба в Странджа, наши и турски лесовъди търсят спасение
Председателят на парламента Цвета Караянчева пък предизвика смях, след като трудно произнесе името на новото насекомо и се позаинтересува: „Това буболечка ли е... Буболечка ли е това?“
Димитър Стоянов кимна, след което обяви: „От 2012 г. в България се наблюдават поражения, нанасяни от дъбовата коритуха, наричана още дъбова дървеница, тигър по дъба и други. Известно е, че тя се храни от листата на дъба, като изсмуква съдържанието им и нанася около 80% поражения. Това, от своя страна, води до обезлистване на дърветата, намаляване на растежа им, слаби жълъди, умиране на дървета, загиване на пчели и други. В страната са засегнати Сърнена Средна гора, Тракийската низина, Лудогорието, долината на Русенски Лом, Янтра, Свищовското поле, Никополското плато, Източният Предбалкан, Централна и Източна Стара планина, Странджа планина, София и други.“
„Независимият“ депутат зададе куп въпроси към министър Десислава Танева, които могат да се обобщят като – какви са пораженията от дъбовата коритуха и какви мерки са предприети.
Танева обясни, че дъбовата коритуха е северноамерикански инвазивен вид, описан в литературата още през 1890 г.
“В Европа е констатиран за първи път през 2000 г. Към момента е разпространена в умерените ширини на цяла Европа, в това число Русия и Турция. Установена е и в Иран. По литературни данни това насекомо не се счита за вредител в горите, но поразява сериозно дърветата в градска среда и може да е опасно за дъбовите фиданки в разсадници и млади насаждения.
В България коритухата е установена за първи път през 2012 г. в района на градовете Пловдив и Симеоновград, което е съобщено през 2013 г. от учените от Института за гората при БАН“, добави земеделският министър.
Малките размери на насекомото – около 3 мм, и широките му дантеленоподобни крила позволявали разпространението му чрез ветрови течения.
Дъбовата коритуха има от две до четири поколения годишно.
“Индивидите на коритухата се крият и зимуват по листата, в пукнатините на стъблата на дърветата или в почвената постилка. Те смучат растителен сок, пробивайки долната страна на листата. Това води до обезцветяване на редица широколистни листопадни дървета в България, сред които различните видове дъб, питомен кестен, ясен, бряст, ябълка, роза, малини, бук, явор, леска, клен.
По наблюдение на Лесозащитна станция–град Варна, най-силно е нападението по листата на цера, по-слабо на благун и странджански дъб. За повредите са подадени сигнални листа в модул „Лесопатологично обследване“ на информационната система на Изпълнителна агенция по горите за дъбовите насаждения в Странджа планина, където степента на увреждане е между 10 и 60%.
Според проучвания на Югоизточното държавно предприятие през 2019-а и 2020 г. в района на Странджа и Източна Стара планина се предполага, че пикът на нападение от коритухата ще бъде в периода 2021 – 2022 г.“, обяви Десислава Танева.
През 2018 г. чуждестранни научни проучвания потвърждават, че насекомото предизвиква стрес в листата на дърветата и растението се опитва да им противодейства.
„По наблюдение и изследване от страна на Югоизточното държавно предприятие насекомото не причинява загуба на дървесен прираст. Дъбовата коритуха може да се превърне в заплаха за горите с влошено здравословно състояние, защото увеличава чувствителността на хранителните растения към болести и насекоми. В чуждата и наша литература липсва информация за загинали пчели или дървета в резултат от нападението от дъбова коритуха. На практика в страната няма такива констатации. При висока плътност дъбовата коритуха е конкурент на останалите смучещи насекоми и е заплаха за производителите на манов мед, защото може да възпрепятства получаването на медена роса. Образуването на мана зависи от различни топогенни, биотични и абиотични причини, които са известни, и следва да се има предвид, когато търсим обяснение за намаления добив на манов мед“, обясни земеделският министър.
Поради дребните размери на коритухата и местата ѝ за покой и хранене механичната борба и пръскането от въздух на продукти за растителна защита било неприложимо.
“Към момента няма регистрирани продукти за растителна защита срещу дъбовата коритуха, а разработването на химични методи за борба е свързано с редица изисквания на Европейския съюз за опазване на пчелите и околната среда. Дори и да бъдат одобрени такива продукти, има опасност химичното третиране срещу коритухата да навреди на цели групи насекоми, в това число и въшките, които продуцират мана.
В обширните горски територии е приложима биологичната борба, тоест внасяне на макро- и микроорганизми, които ще разболеят и намалят числеността на дъбовата коритуха. Разработването на биологични мерки е трудоемко и в световен мащаб все още е на ниво лабораторни опити.
В България се правят всички възможни проучвания върху дъбовата коритуха от установяването ѝ още през 2012 г. насам, като се вземат предвид наличната чужда литература и опит. Поради наблюдаваните климатични промени инвазивните насекомни видове се появяват все по-осезаемо“, добави Десислава Танева.
Координацията на проучването и одобряването на плановете за борба се извършвали от Националната комисия по лесозащита.
“Реализацията на мероприятията се осъществява от експертите в лесозащитните станции и се финансира от стопаните на засегнатите горски територии. Масовата проява на коритухата беше обсъдена на провелата се Национална комисия през февруари 2020 г. Темата беше дискутирана и през септември тази година с Турция, в която засегнатите дъбови гори са огромни по площ. Предстои обсъждане на възможните мерки за борба с дъбовата коритуха на предвидената научно-практическа конференция на 26 ноември. В заключение може да се каже, че дъбовата коритуха към момента не представлява проблем за горите на България“, завърши Танева.
Димитър Стоянов обаче репликира министърката: „Отговорът Ви не ме удовлетворява. Потвърждават се данните от лесовъди, с които съм разговарял, че държавата не предприема никакви мерки за борба с това насекомо. От отговора Ви разбирам, че предприетите мерки вече за близо десетина години са само на теоретично ниво. Разбирам, че в световен мащаб няма лекарство или химикал, с който да се води борба срещу това насекомо, с който да се унищожи. Но така и не разбрах защо държавата не е взела каквито и да са мерки за ограничаване разпространението на дъбовата коритуха.“
“Става въпрос за загиване на дървета”, подчерта бургаският депутат. “Разбирам, че това в голяма степен – примерно за Странджа, е силно изразено, загиване и на пчели. За намалението на манов мед, то е естествено следствие от загиването на пчелите. Казвам всичко това с тревога и моля дотолкова, доколкото Вие сте ръководител в това министерство, да предприемете сериозни мерки към една задаваща се опасност, която е неглижирана от страна на държавата“, завърши народният представител.
Десислава Танева не взе думата за дуплика.
Това звучи толкова малоумно, както че костунерките били срамните въшки на слона от оня виц