Ще замразят ли минималната заплата заради кризата?
Разумното действие е да не се увеличават трудовите възнаграждения, коментира Васил Велев от АИКБ
Когато има криза и ръст на безработицата, разумното действие е да не се увеличават административни прагове, минимални работни заплати, за да могат да бъдат наемани по-лесно безработните и нискоквалифицираните работници, каза в „Здравей, България“ по Нова телевизия председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
„За нас това е икономическата логика. Ние не искаме заплатата да замръзне, искаме хората да получават повече. Ръстът обаче, който беше направен за тази година, около 10%, беше осъществен при прогноза, че ще имаме над 3-процентен ръст на БВП за 2020 г. Вече е отчетен спад за второто тримесечие от 8,5% спрямо същия период за миналата година“, добави той.
„Според Европейската комисия прогнозата за цялата е за спад от 7,1%. Нещо повече, ЕК смята, че догодина европейската икономика, в това число и българската няма да се възстанови напълно. През 2020 г. ще слезем на нивото на 2018 – 2017 г. като БВП и продажби на компаниите”, обясни Велев.
Той коментира и доколко повишаването с 40 лева на заплатите би се оказало проблем за работодателите.
Председателят на АИКБ посочи, че в момента се наблюдава ръст на средната работна заплата. „Той е абсолютно механичен, защото при криза се съкращават най-напред нискоквалифицираните работници и тези с лоши трудови навици”, допълни Велев.
„Работната заплата трябва да се изработва. Ако тя не достига, това, което е изработено, трябва да се добавя по друг начин. Но не и от тези, които работят по-добре и повече и давайки на тези, които работят по-малко и лошо”, заяви Велев.
Според икономистът от КНСБ Любослав Костов при криза трудът е най-ощетеният. „Ако трябва да орязваме някакви разходи, то винаги са тези за труд. Три са факторите, които не предполагат такова действие. На първо място е политическият – това нещо е заложено в управленската програма на правителството в момента. Предвиден от 1 януари е ръст на минималната работна заплата. Тя все още се управлява административно и не би трябвало да я обвързваме с пазарните конюнктури, които се случват”, смята той.
„Не мога да разбера в момент, в който новият председател на ЕК говори за методология за изготвяне на обща европейска минимална работна заплата, ние говорим за замразяване на нашата, при положение, че дебатът трябва да е точно обратният”, смята икономистът.
На база статистика Велев обясни, че в страната има спад на производителността.
„Намаляването на един зает е с 5,6%. Въпреки голямото намаляване на заетите, би трябвало производителността да расте, а става обратното. Въпреки намаляването на производителността имаме ръст на заплатите, което идва от рязкото свиване на инвестициите, което е лошо”, допълни той.
Председателят на АИКБ призова да се спре робуването на противопоставянията между работодатели и синдикати. „Нека погледнем числата. Никой не иска в България да има ниски заплати. Просто това са възможностите на икономиката”, категоричен е Велев.
„Ако бизнесът е в затруднение, мисля че държавата трябва да се намеси с по-активна правителствена политика, особено в условията на рецесия”, коментира Костов.
Костов прогнозира, че в началото на следващата година икономическият ефект от кризата ще се усети в пълно измерение. „Предстои ни тежка зима”, сподели той.
„В икономиката и индустрията, смятам че най-тежките месеци минаха. В публичните финанси – предстоят”, е мнението на Велев.
Председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев пък каза в Сутрешния блок на БНТ, че се наслагват три кризи - пандемичната, която започна февруари-март и се развива, политическата, която наблюдаваме, и икономическата, която предстои. Прогнозите за излизане от кризата са 2021-2022 г., добави той.
"Вече сме в кризата. Последните данни, които излязоха, показват че за второто тримесечие икономиката ни се е свила с 10% на база на предходното тримесечие. Второто тримесечие може би ще има по-слаб спад заради сезона, виждаме има някакво раздвижване. Вече сме в минус, и то доста сериозен", коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Той изрази надежда, че в първото и второто тримесечие на следващата година ще има знак, че минаваме на положителна територия и няма да вървим към спадове. "Това би дало увереност на бизнеса да прави по-сериозни планове за инвестиции, в това число и на заетостта", поясни Димитров.
Двамата се разминаха в мнението дали държавата предложи адекватни мерки, с които да се стимулира бизнеса. Според председателя на Българската стопанска камара мерки няма, докато президентът на КНСБ изрази позиция, че мерките има и те не са лоши.
"Мерки няма. Има една палеативна мярка, която защитава заетостта. Има една недобре работеща схема за грантове за малки и средни предприятия, която по бюрократизиране на процеса си, за да стигне до бизнеса, това беше жива инквизиция. Сега стартира подобна мярка и за средните предприятия", коментира Радосвет Радев.
"Мерки имаше и те не са никак лоши". Спасени бяха 200 000 работни места, акцентира Пламен Димитров.
Най-засегнат безспорно беше секторът на услугите, потвърди Радосвет Радев. "Индустрията се справя доста добре, за разлика от услугите, които бяха поставени в невъзможност. Индустрията трябва да се погледне с добро око и към нея да има допълнителни мерки - стимулиращи, стабилизиращи", допълни Пламен Димитров.
“Златен век” за директорката на Държавен куклен театър - Бургас
