С колко сви приходите на болниците COVID-кризата?

Ключови думи: коронавирус, новини, болници, приходи на болници

Очаквано вълната от COVID-19 удари и приходите на българските болници. А причината е силно намалелият прием на пациенти по време на пандемията заради страх от зараза в лечебните заведения, пише Инвестор.

Още в първите месеци на извънредното положение, особено през март и април, лечебните заведения усетиха сериозен отлив на пациенти, отчасти подхранен от масовата психоза и призивите за социална изолация и дистанция. На практика пандемията отложи лечението на доста пациенти с хронични и други заболявания, които не изискват спешност. В един момент дори отделенията на клиники останаха празни. Възможно е за първи път в историята на Здравната каса болниците да не успеят да усвоят предвидените си прогнозни бюджети за годината заради свития прием на пациенти по време на пандемията. 

анните за низходящата тенденция в постъпленията се виждат в отчета на НЗОК за изплатените средства на болниците за първото полугодие на 2020 г. От справката става ясно, че с около 33 млн. лева по-малко са усвоили болниците през първите шест месеца на годината от Здравната каса в сравнение със същия период на предходната година, като за всяко лечебно заведение маржовете са различни.

Общата картина

Общо близо 948 млн. лв. са получили всички болници в страната, които имат договор с Касата за първото полугодие, сочи справката от отчета на Здравната каса. Приходите на лечебните заведения са по-малко и в сравнение с реалните постъпления през 2019 г., когато те заработиха малко над 981 млн. лева за първите шест месеца на 2019 година, или с около 33 млн. лева по-малко са постъпленията на болниците в страната за полугодието на годишна база. Нека отбележим също, че заложеният бюджет за болниците за цялата 2020 година е 2,24 млрд. лв. при малко над 2,07 млрд. лв. за предходната.

Трябва да се вземе предвид и фактът, че финансовите постъпления на болниците досега не се дължат изцяло на реална извършена дейност, а за реализираните приходи спомага решението НЗОК до септември да плаща поне 85% от заложените бюджети.

Припомняме, че беше решено да се покриват 85% от очакваните приходи на болница, независимо от отчетената дейност, защото се оказа, че в най-тежките моменти от епидемията през пролетта повечето болници бяха почти празни. И ако трябваше да се финансират по нормалния начин, щеше се отрази на фондовете за заплати на лекари, и медицински персонал, тоест на тези, които са на първа линия.

Този механизъм на финансиране от Касата ще бъде удължен до септември, а при необходимост ще се удължи още. Обсъжда се и ако има нова вълна на заболели от коронавирус, да не се покриват 85% от заложените бюджети, а повече. Към момента директори на лечебни заведения коментират, че вече повечето болници работят при нормален ритъм на работа. 

Някои специалисти са на мнение, че действително покрай ситуацията с коронавируса болниците у нас попаднаха във финансово страдание, но то бързо ще бъде компенсирано. заради първоначалното „наплашване“ на населението пациенти с други заболявания не са търсили помощ и така приемът в клиниките силно е намалял, което пък е понижило приходите на болниците, коментира бившият директор на „Пирогов” доц. Спас Спасков. За него причината е в системата, по която се работи – „ден за ден, спечеленото ще бъде похарчено“. Тъкмо коронавирусната пандемия по думите му показа, че това не е устойчива система и трябва да се вземат мерки в тази посока. 

Надолу, но несъвсем

Свиването на приходите на отделните лечебни заведения очаквано е в различна степен, видно е от справката на здравния фонд. Има някои изключения от общия тренд надолу, които се дължат вероятно на спецификите на съответната болница и нейната дейност.

Средствата, които е усвоила ВМА в София, например, (с началник проф д-р Венцислав Мутафчийски, който оглави Националния оперативен щаб срещу коронавируса, бел. ред.) за шестте месеца, са 23,17 млн. лв., при 43,95 млн. лв. за цялата минала година. По-високи са и приходите на Университетска болница „Лозенец" – 5,35 млн. лв. за полугодието при 9,6 млн. лв. за цялата минала година.

Прави впечатление, че специализираните АГ клиники също запазват постъпленията си, тъй като ражданията няма как да се отложат. Например приходите на „Майчин дом" в София за полугодието са 6,41 млн. при 12,76 млн. лв. за цялата 2019 г., а на „Шейново" – 2,5 млн. лв. при 4,9 млн. лв., в „Св. София" – 2,95 млн. лв. за шестте месеца на 2020 г. при 6,2 млн. лв. за цялата 2019 г.

Масово обаче лечебните заведения отчитат значително понижаване на приходите си от Здравната каса. Най-голямата спешна болница на страната „Пирогов“, която пое удара от първите случаи на коронавирус, има 31,07 млн. лв. приходи за полугодието при 64,94 млн. лв. за цялата минала година. Друга голяма многопрофилна болница - столичната „Св. Анна", е с 18,93 млн. лв. за полугодието при 40,49 млн. лв. за цялата 2019 г. „Александровска" болница също е със спад на приходите – 15 млн. лв. за шестте месеца при 37.46 млн. лв. за миналата година.

Изключение не правят и частните болници. Приходите на „Софиямед" например са 20,24 млн. лв. при 47,91 млн. лв. за цялата 2019 година. Постъпленията на „Аджибадем Сити Клиник Токуда" за полугодието са 24,96 млн. лв. при 64,20 млн. лв. за миналата година.

Глътка въздух

На този фон болниците получиха малко въздух с решението да бъдат повишени цените на всички клинични пътеки заради тестовете за коронавирус, които трябва да се правят на пациентите при прием. Корекцията на цената на клиничната пътека за Covid-19 се наложи заради необходимостта финансирането й да е адекватно на полаганите грижи от медицинските екипи.

В клиничната пътека ще се включва и PCR тест при приемане в болница и лечение. На този етап тестването за хоспитализация не е задължително и не се предвижда да се въведе за всички лечебни заведения.

А как ще се развият вече започналите проекти на болниците, дали ще се реализират планираните инвестиции и кои от тях ще удържат на натиска на COVID-19, предстои да разберем. Във всеки случай панадемията е повод да се помисли за някои реални и бързопостижими промени в здравната система. Например болниците да са длъжни да притежават определен резерв от лекарства и консумативи, за да посрещат извънредни нужди, да имат запас от маски, лекарства и консумативи. Така няма да има тежки загуби, а може да стане през държавна политика. В същото време тези допълнителни разходи не биха притиснали болничните бюджети неочаквано.