Спасиха ли ни технологиите?

Ключови думи: коронавирус, технологии, карантина, социална изолация, спасение

Представете си, че се налага да си стоим вкъщи, защото по света върлува пандемия и има изискване за социална изолация. Не ви е трудно, нали? А сега си представете, че трябва да правите същото, но без да разполагате с високоскоростен интернет, социални мрежи, приложения за видеоразговори, онлайн магазини и всички останали дигитални услуги, които са ни толкова полезни през последните седмици.

Какво например, ако пандемията се беше случила преди петнайсетина години? Време, в което електронната търговия тепърва прохождаше, нямаше онлайн инструменти като Zoom и Teams, или не бяха толкова добре развити. Електронното образование беше само пожелателен израз, а сайтове като Уча.се все още не съществуваха. За поръчка на храна по интернет от платформи като eBag пък изобщо няма смисъл да споменаваме.

Светът имаше огромен късмет, че първата от много поколения насам пандемия се случва след години на интернет революция. Този тайминг ни позволи днес много от нас да работят от домовете си, да правят срещите си онлайн, да пазаруват по интернет и дори децата им да учат виртуално чрез видеовръзка с учителите си. Ако трябваше да преминем през предизвикателството на изолацията без всички тези технологии, щяхме да имаме огромни затруднения да се информираме, да комуникираме помежду си, да работим и да учим, а щетите върху икономиката щяха да са несравнимо по-големи, пише economic.bg.

Това е първата пандемия в историята, при която изолацията е обезпечена от наличието на множество дигитални решения за общуване, бизнес, образование и дори забавление. В резултат днес огромен брой фирми по целия свят успяха по-лесно или по-трудно да пренесат работата си онлайн и да запазят дейността си или част от нея. Срещи между екипите, семинари и дори цели пресконференции вече се правят в приложения за видеоразговори, а актуалната шега е „От къде можехме да знаем, че всички онези срещи всъщност са можели да бъдат просто имейли и телефонни обаждания“. Фирмите, които от години работят на този принцип, пък изобщо не са променили работния си процес.

Ефектът за икономиката

от тази промяна е огромен. Да – в някои браншове като ресторантьорския и хотелиерския нямаше как да се възползват от тази дигитализация. Но в стотици други случаи тя спомогна за продължаване на дейността и за спасяване на работни места. Множество търговски обекти, разполагащи с онлайн магазин, успяха да запазят голяма част от оборотите си, пренасочвайки ги през мрежата. Други изцяло онлайн базирани бизнеси отчитат ръст в продажбите.

Не става въпрос само за бизнес. У нас вече има случаи на съдебни дела, гледани по Skype, а в САЩ подобни платформи вече се използват за бракосъчетания. Дори най-старият парламент в света – този на Великобритания – неотдавна започна да провежда заседания отчасти онлайн, позволявайки на повечето депутати да задават въпроси чрез видеовръзка. Междувременно стрийминг платформи като Netflix получиха ново признание – Американската филмова академия за първи път разреши за Оскар да бъдат номинирани и филми, които не са пускани по кината. Дигитализацията позволи на цели правителства да заседават ефективно, на институциите – да си вършат работата без физически контакт, на децата – да учат и на всички нас да се забавляваме в изолация.

Кои технологии не бяха развити навреме

Интернет революцията се случи в правилния момент, за да ни помогне по време на пандемията. Редица други иновации обаче не навлязоха достатъчно бързо, а също биха имали позитивен ефект в настоящата ситуация. Ако вече имахме доставки с дронове, това щеше да намали допълнително контактите и рисковете от разпространение на заразите. Същото важи и ако се използваха роботи за обслужване на хора в магазините и учрежденията. IoT (Internet of Things) също не навлезе достатъчно бързо, а можеше да спомогне за отдалечен мониторинг и управление на съоръжения във фабриките, ютилити системите и сградите, спестявайки в редица случаи нуждата от физически контакт.

Друга технология, която все още не е навлязла масово, а можеше да е от огромна полза, са 3D принтерите. Те биха могли да ни дадат повече независимост – да създаваме сами необходимите ни предмети локално, без значение дали производството на съответния продукт е спряло, дали доставката му е невъзможна в момента, или магазинът е затворен заради пандемията. Една добра идея например е всяка болница в бъдеще да разполага с 3D принтери, чрез които сама да може спешно да си създаде шлемове, маски и други необходими пособия.

Без да сме търсили този ефект, технологиите помогнаха много за справянето с епидемията, дадоха ни гъвкавост и разшириха възможностите ни. От тук нататък можем само да се поучим от събитията и тепърва да положим по-целенасочени усилия в развитието на ключови иновации, които ще ни направят по-подготвени за бъдещи предизвикателства.