Шапки долу пред забравените герои на извънредното положение - учителите

Какво е 8 часа на ден, пет дни в седмицата, да говорите с 26 младежи във видеоконференция?

Ключови думи: учители, извънредно положение, онлайн обучение, забравените герои

Провеждали ли сте някога конферентен видеоразговор с повече от четирима ваши познати? Ако сте, то може би знаете какво се случва след 10-15 минути и как вероятността всеки да говори това, което иска без да слуша останалите, се повишава с всяка изминала след това секунда. А сега си представете, че правите това по над 8 часа на ден, 5 дни в седмицата, с над 25 души, от които очаквате да слушат единствено вас.

Тъкмо това правят българските учители вече втори месец. И то изключително успешно. Не само успяха в рамките на дни да създадат оптимален процес на работа онлайн, въпреки че повечето от тях са на възраст над 50 г. и се налагаше да свикват с новите технологии; но и да изтърпят стоически всички трудности, пред които бяха изправени за първи път с въвеждането на онлайн обучението. Те приеха като своя мисия бъдещето на България, намериха решения на проблеми, за които не са предполагали, че се наложи да мислят, справиха се с всяка пречка – липса на микрофон, на слушалки, дори на разбиране сред най-близките им. С една цел – да продължи срокът и днешните ученици утре да успеят да получат своите дипломи въпреки извънредното положение и забраната за посещаване на училище.

„Нито РУО, нито МОН им казаха какво да правят в новите условия. „Обученията” за използването на новите системи на онлайн класната стая пък се оказаха крайно недостъпно изготвени. И въпреки това те успяха да се справят за часове – без мрънкане, „без не искам”, без „не мога”. Трябва да запомним това и следващия път, когато някой каже, че учителите не се справят или че почиват прекалено много, или че не са кадърни – трябва пак и пак да си припомняме периода между 13 март и 30 юни 2020 г. Защото този път те показаха точно на какво са способни”, гласи публикация, споделяна скорострелно в интернет пространството.

Въпреки всичко това обаче, никой почти не обръща внимание на труда на тези хора – забравените герои на извънредното положение. И докато лекарите несъмнено са хората на първа линия, когато става въпрос за здравеопазването, то учителската работа в условията на глобална пандемия не само не е за подценяване, а е за похвала и уважение.