Още един символ на Стария Бургас ще отиде в историята - Родевата къща

Така изглежда къщата през 2020 г.

Ключови думи: родевата къща, история, стария бургас

Още един символ на Бургас ще си отиде – ъгловата сграда на ул. „Славянска“ и „Рилска“, известна като „Родевата къща“. Бързам да прогнозирам, че инвеститорът ще представи солидни аргументи: спазили сме всички законови изисквания, изчакахме дългата процедура на съгласуване с НИНКН (относно паметници на културата), къщата ще бъде съхранена, надстроена и възродена за живот, и т.н.

Лично аз мисля, че ако нещо бъде съхранено, това най-много може да е оригиналният жълт цвят на фасадата, ще кажа аз. И още – всички безобразия с архитектурното наследство у нас са законни. По същият закон, който никак не стимулира собственика да извърши истинска реставрация на автентичния паметник. (Скоро в Бургас министърът на културата Боил Банов ясно заяви, че не приема „реставрация“, при която първо се събаря сградата, а после уж се възстановява, или още по-зле – със сериозни промени; но не спомена нищо дали и как собственикът трябва да бъде подкрепен!)

Нека някой да викне високо: нарушаването на обема и силуета на един паметник на архитектурата компрометира паметника на архитектурата!

Малко фактология. Родевата къща е построена през 1924 г. за Стефан Родев, който през същата година си отива от този свят. Той е фамозна личност, чиито предци и потомци са гордост и чест дори за европейската аристокрация. По майчина линия родът му Станимеръ може да се проследи поне до XVII век, а с някои уточнения – до старобългарската аристокрация още от времето на великите ни царе. (нека подчертая, че през 2020 г. не повече от 5 български фамилии могат да претендират за подобна генеалогия, при това с доста уговорки).

Фамилия Родеви през XVIII век живеят около Габрово и през следващия век се свързват със Станимирови. Стефан Родев се преселва в Бургас и развива мащабна търговия - едър собственик на земя и солници, представител на руските параходни линии за Бургас.

Заедно със съпругата си Корнелия създават три дъщери, чрез които се сродяват с Кимон Георгиев (зет), а в следващото поколение и с Гиньо Ганев, който пък е зет на Георгиев. И още един щрих: в спомените си Кимон Георгиев разказва, че ОФ и звенарите го „намерили“ в лозето му край Бургас, за да извършат преврата на 9.09.1944 г. И до днес под ж.к. „Славейков“ се издига вилата му, частично променена.

Чрез внучката от най-малката си дъщеря, Родеви се сродяват със самия барон Едмонд Ротшилд – художничката Веселинка Георгиева става негова съпруга и баронеса Ротшилд!

Разбира се, архитект на Родевата къща е великият Рикардо Тоскани.

Подобно на още няколко сгради, делото е в сътрудничество с неговия приятел и колега арх. Светослав Славов Това се е практикувало при много сгради; не е известно дали Тоскани е притежавал диплома за висше образование; но виртуозният еклектичен стил на италианеца струи отвсякъде!)

Безспорният корифей в проучването на красивата бургаска архитектура Атанас Сиркаров с разточителна наслада описва тази сграда:

„Общото възприятие е на малък дворец: Изящно преливане на прави и криви фасадни плоскости, подчертана ос на симетрия от сводестата входна врата. Над нея има бароков балкон с масивни пластична конзоли, бароков фронтон, раковина и релефна венетка от растителни елементи и охлюви… Мансардният покрив е с богат и сложен корниз, обшит е с люспеста ламарина и пресечен от два вида барокови мансардни капандури и фронтони. Пластичният характер на фасадите е постигнат с мазилката, пиластрите и таблите под и над прозоречните отвори… Външното архитектурно оформление с едно закъсняло (характерно за Бургас) влияние на „сецесиона“ като мода от двадесетте годни на ХХ век с прилагане на необарокови форми.“

Възхитата на Сиркаров е запечатана и в следващите негови думи:

„Вътрешното разпределение е изградено върху сложна и комплицирана композиция от две схеми: „вестибюлна“ и „коридорна“. В ос на фасадата от пресечен ъгъл с леко заобляне е централният вход с ветробрана, в който са диференциалните стъпила. Центърът на композицията с елипсовиден вестибюл с пряка връзка към официалните стаи за гости и чрез коридор, с останалите „вътрешни“ стаи… В сложната композиция на разпределението се открива забележително разграничаване на жилищните дейности.

Интериорът е бил характерен с декорираните стени и тавани, богато резбовани врати и портали и подовите настилки.“

Нека добавим, че тази сграда е омайна и забележителна с „танцуващата“ линия на фасада и мансарда, която елегантно доминира в този ъгъл на квартала – но точно с този силует и точно с този обем!

Дали ще бъде съхранено всичко това?