Как COVID-19 промени традициите в целия свят
Днес често се чуват сравнения между военното положение и пандемията
Чели ли сте историята за коледното примирие на фронта през 1914 г.? В навечерието на Първата световна война войниците от двете страни на ничията земя стискат ръце, за да отпразнуват християнските празници посвоему.
Кадри от Втората световна война сочат, че и тогава войниците са импровизирали с коледни елхи, украсени с празни кутии от цигари и въпреки смъртта, надвиснала в утрешния ден, те празнуват заедно. Войниците от двете страни дори се събират за един коледен футболен мач, предава webcafe.bg.
Днес често се чуват сравнения между военното положение и пандемията.
За пръв път в модерната ни история обаче светът е принуден не само да прекарва ежедневието си в изолация, но и да промени начина, по който отбелязва значими събития - от посрещането на новия живот до най-важните церемонии, отбелязването на празници и изпращането на близки хора във вечния им път.
Това е и причината да погледнем сега към различни култури, които трябва фундаментално да променят традициите си по време на пандемията с коронавирус - от тези, които пряко ни засягат, до далечни и неподозирани, с които днес ни свързва тъкмо споделената неволя.
Благодатен огън по домовете
За пръв път в историята чудото на православното християнство ще бъде посрещнато в Йерусалим без поклонници, а храмът в Божи гроб ще остане затворен за пръв път от голямата чумна епидемия от XIV век.
Легендите за Благодатния огън датират още от 4. век, когато патриарх Нарцис отбелязал, че за празника няма масло за запалването на свещите и кандилата в църквата на Божи гроб. В нощта на литургията обаче те внезапно се запалили.
Първото писмено отбелязване на това събитие идва през 9. век, когато латинският монах Бернард пише: "В Света събота, която е навечерието на Пасха, службата започва рано и след отслужването ѝ се пее "Господи помилуй" до момента, в който слиза Ангелът и се запалват кандилата, висящи над Гроба".
Оттогава насам църковната церемония по посрещането му е от основно значение за отбелязването на православния Великден.
Тази година до Йерусалим България изпраща скромна делегация от двама - западно- и средноевропейският митрополит Антоний и директора на Дирекция "Вероизповедания" Емил Велинов. От Светия Синод обаче обявиха вече, че ще се използва Благодатния огън от миналата година.
Румъния разреши този въпрос по особено любопитен начин - в нощта на Великден, когато огънят пристигне в страната, той ще бъде разнесен по домовете на хората от полицията, жандармерията и доброволци от православните енории.
Персийската Нова година
Норуз е името на персийския новогодишен пролетен празник, който се отбелязва в първия ден на пролетта в традиционния ирански календар, обикновено около 21 март, и приключва с празничен пикник 13 дни по-късно.
Той има история на около 3000 години и е основен за зороастрийците, тъй като е пряко свързан с жизнения цикъл на Заратустра, чието рождение се празнува на шестия ден след Норуз.
Обикновено на този ден иранците се събират на гости по домовете си на "Софре Хафт Шийн" - маса, на която се подреждат седем предмета, започващи с буквата "сийн", символизиращи надеждата за Новата година.
Часът, в който старата година се изпраща, се нарича "Саал Тахвил", а когато той приключи, хората си раздават подаръци, а в следващите няколко дни младите посещават по-възрастните. В Иран обикновено честват края на Норуз на тринадесетия ден, който се нарича "Сизда Бедар".
На този ден всички хора излизат от къщите си и отиват близо до река или поток, за да хвърлят зрънце покълнала леща във водата и да изхвърлят с него лошия си късмет.
Както обаче можете да се досетите, тази година властите в Иран, най-засегнатата от COVID-19 страна в Близкия изток, забраниха тези масови празненства и призоваха хората да останат вкъщи.
Както обаче отбелязва Би Би Си, това не е успяло да спре празнуващите, които масово са отпътували за празниците, най-вече в посоката на голямото Каспийско море.
Погребенията в Гана
Погребенията в Гана са истински празник. Не е рядкост в някои части на страната церемонията да продължи до седем дни, привличайки тълпи от хиляди (буквално) хора, облечени в червени и черни одежди и накичени със златни бижута.
Някои семейства дори наемат професионални скърбящи да плачат на погребението на любимия човек, защото "това е утеха за починалия", както твърди местен собственик на погребално бюро пред CNN.
Вековната традиция обаче в момента е забранена, тъй като президентът Нана Акуфо-Аддо спря всички публични събития в средата на март вследствие на пандемията на коронавирус.
Така погребенията бяха ограничени, а близките на починалите изпитват срам от телефонните обаждания, с които съобщават на останалите опечалени, че вместо 2000 гости, на погребението могат да присъстват едва 25, които трябва да пазят дистанция и да носят маска (разбира се, цветна).
Търкалянето на пита кашкавал в Англия
Обичаят, с който англичаните от векове отбелязват началото на пролетта, вече беше отложен веднъж за 25 май, но организаторите скоро се принудиха да го отменят напълно.
Питата кашкавал обаче все пак ще бъде пусната по хълма Купър в Глостър, но вместо състезание (което често завършва с тежки травми за много от участниците), този път след нея ще тича само идеолога на събитието Джем Уакман.
Ако се питате що за събитие е въобще това, и англичаните вече не помнят - най-вероятно е свързано с догонването на собствената ни храна, но отдавна се е превърнало по-скоро в развлечение със спортен характер и оправдание за хората да пият бира на открито.
Постите на Рамадан
Свещеният месец за мюсюлманите тази година започва на 23 април и в момента повдига сериозни въпроси в последователите на исляма в целия свят.
Един от най-важните елементи на празника е постът (така нареченото говеене), който се състои във въздържането от храна и напитки от изгрев до залез. Дали обаче той трябва да се спазва стриктно във време на пандемия е въпрос, който разделя духовенството и политическия елит в повечето страни.
Taка например бившият ръководител на Партията на алжирското обновление (PRA) публикува във фейсбук статия със заглавие "Коронавирус и цивилизации", в която призовава за пропускането на тазгодишните пости заради разпространението на COVID-19.
"Мюсюлманите трябва да преустановят гладуването, защото гладното тяло е уязвимо и стимулира разпространението на вируса", пише той.
Мнението му предизвика вълна от противоречиви мнения в страната, но въпросът не е коментиран нито от Министерството на вероизповеданията нито от други религиозни органи в страната.
В същото време в Египет министърът по въпросите за вярата Мохамед Мохтар Гома заяви, че е обсъдил въпроса с министъра на здравеопазването и двамата са стигнали до решението, че пациентите с коронавирус не бива да постят, но останалите трябва да се лишават от храна и напитки, както биха го направили всяка друга година.
Според Корана все пак говеенето не е задължително за непълнолетни, болни, възрастни и родилки, така че опасността тяхното здраве да бъде допълнително застрашено, е изключена по време на постите.
Засега властите и духовенството в мюсюлманските страни обаче са стиснали ръцете си по отношение на въпроса за присъствието в храмовете, като джамиите остават затворени за поклонници.
Остава обаче още един неразрешен въпрос - важна част от празника са и така наречените масови вечери (ифтар), които по-богатите организират, за да нахранят бедните, но обичаят сега също е застрашен заради мерките за социална информация, а как ще се реши този въпрос все още не става ясно.
Идеята, около която по-голямата част от вярващите мюсюлмани е обединено, е храната да се опакова и да се доставя пред домовете на нуждаещите се.
