Проф. Минасян: Държавният дълг не трябва да е за ядене и пиене, тежестта на кризата да се поеме от всички!

Дълг не е мръсна дума, а символ на разрастване в икономиката, каза Гарабед Минасян. Той смъмри министър Горанов за увеличаването на разходната част в бюджета

Ключови думи: Минасян, кризата, дълг, Горанов

Държавният дълг не трябва да е за ядене и пиене, а тежестта на кризата е редно да се поеме от всички! Това каза в интервю за предаването „Лице в лице“ по бТВ икономистът проф. Гарабед Минасян.

„Ние придобихме алергия към думата дълг. Чуем ли я изпадаме едва ли не в паника. Всъщност дълг не е мръсна дума. В икономиката всичко се разраства благодарение на дълговете. Цялата банкова система съществува благодарение на тях“, добави той.

„Проблемът е по какъв начин използваме този дълг и в това отношение нашата „алергия“ си има своето основание, защото в нашата история има постоянно злоупотреба със заемите, които се теглят. Това, което трябва да се направи е те да се теглят и да се използват не за ядене и пиене, а за разширяването на производството, за икономическа експанзия“, обясни професорът.

Случая сега е съвсем различен, уточни той.

Когато се свива производството, намалят приходите от данъци, добави финансистът. 

„Не ми допада това, което каза финансовият министър Владислав Горанов за увеличаването на разходната част. Точната дума е преструктуриране на разходите, защото кризата не въздейства по един и същ начин върху цялото население. Някои хора, които директно страдат като тези, които имат ресторанти, хотели“, заяви Минасян. 

„Не се правят разходи, т.е. някой спестява от тях. Не ходим по ресторанти и не караме ски например. Същото нещо е и с Народното събрание. Преди време нашите народни избраници успяха да откраднат от народа във формата на субсидии много средства. Те сега не се използват по предназначение, защото техните пътувания са силно ограничени. Те не ходят вече на ресторанти. Свили са си разходите“, коментира той.

„Въпросът е да се предприемат мерки, за да може тази криза да се понесе от цялото население, а не само от отделни слоеве. Министърът нищо не каза за преразглеждане на разходите на отделните министерства. Дали те съответстват на нуждите или може да се ограничат“, изтъкна професорът.

„Тази криза няма нищо общо с онази от 2007-2008 г., както и с предходните, които преживяхме, защото бе чисто икономична. Тази е здравословна, но влияе върху икономиката, и след като премине, производството ще се съживи отново“, обясни той.

„Сега определени мощности са просто замразени. Хотелите, ресторантите и заводите си стоят. Ще отмине този здравословен проблем и хората отново ще тръгнат към тях“, заяви Минасян. 

Тази политика, която досега правителството водеше, бе свързана с намаляване на публичните услуги и това въздейства върху начина на живот на цялото население, добави той.

През последните 35 години няма построена държавна болница в страната, изтъкна професорът.

Майсторлъка на макроикономическото управление е да се направи така, че тежестта на кризата да се поеме колкото си може по-равномерно от цялото население, а не само от някаква част, която да страда, подчерта той.

„Банките и сега трупат печалби. Лихвите по депозитите са не само нулеви, а дори отрицателни, защото се налагат с различни видове такси, а лихвите по кредитите остават на високо равнище. Това е така, защото няма реална конкуренция, тъй като БНБ не си върши добре работата“, коментира експертът.

„В хазната не е нужно да има пари. Там трябва да са токова, колкото са необходими. Не е необходимо да поддържаме фискален режим. Плащаме лихви, за да имаме някакво богатство. За какво ни е? Когато имаш нужда от някакво богатство за специални цели, ще емитираш дълг. Не са нужни пари в каса“, каза още той.