Неравенството в Бургаска област расте, заплатите в 5 от 13-те общини спадат
В Камено взимат два пъти по-големи възнаграждения в сравнение с Царево
В пет общини в Бургаско заплатите са намалели. Това показват последните актуални данни, обявени преди десетина дни от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Сдружението публикува за поредна година съответна интерактивна общинска карта на заплатите на сайта 265obshtini.bg.
Статистиката е за средната брутна месечна заплата за наетите лица в нефинансовите предприятия за 2018 г.
Три общини в Бургаска област са преминали границата от 1000 лв.
На първо място в областта остава община Камено. Там средната заплата през 2018 г. е била 1125,2 лв. Втора обаче, изненадващо или не, вече е Средец, която е надминала областния център – Бургас.
Брутната заплата в средецката община е била 1036,1 лв. А в Бургас - 1017 лв.
Средец показва и най-голям ръст на възнагражденията в сравнение с 2017 г. - 17,7%.
В актуалната класация четвърта е община Карнобат – 806,7 лв.
Следват курортните Поморие, Созопол и Несебър – там заплатите съответно са били 778,7 лв., 761 лв. и 720,1 лв.
Осми и девети са т. нар. турски общини Сунгурларе и Руен. В първата средното възнаграждение през 2018 г. е било 701,4 лв. А в Руен то е било 673,3 лв.
На десето място е Айтос с 626,9 лв., а на 11-о е Приморско, която бележи относителен ръст, след като година по-рано бе последна в Бургаска област.
Най-голям спад показва 12-ата община – Малко Търново. Там има огромен срив на средната заплата. През 2017 г. тя е била 784 лв., а през 2018 г. е вече само 598,3 лв. Това е спад от цели 23,68%, ако няма грешки в публикуваните от ИПИ данни, които са получени от Националния статистически институт.
Последната, 13-а позиция в областта през 2018 г. е за община Царево. Там средната брутна заплата е била само 571,3 лв.
Царево е една от петте общини в Бургаско, където възнагражденията са спаднали. Другите са Руен, Сунгурларе, Малко Търново и Айтос.
Може да се направи извод, че неравенството в областта расте. Докато през 2017 г. размерът на средната заплата в последната община е била около 63% от тази в най-заможната, година по-късно тя е вече едва около 50%.
Т.е. в Камено взимат почти двойни възнаграждения в сравнение с Царево.
Иначе, в национален мащаб най-високата средна месечна заплата за 2018 г. е в община Челопеч (2178 лв.), информират от ИПИ.
Следват Козлодуй (2090 лв.), Раднево (1910 лв.), Пирдоп (1796 лв.), Девня (1677 лв.) и Гълъбово (1598 лв.).
София-столица е едва на 8-о място (1554 лв.).
Данните потвърждават наблюдението, че общините с най-висока заплата в България не са задължително големите областни центрове.
Лидерите по заплати остават сравнително малки общини, в които има големи предприятия – основно в енергетиката и добивната промишленост. Икономическите центрове, които имат развита индустрия в своята периферия, също имат много сериозна „тежест” на картата, коментират от Института за пазарна икономика.
Най-важните правила за секс позата 69
Мъжете не харесват нито кльощави, нито дебели жени
Вижте двете версии за инцидента на "Граф Игнатиево"
Швеция ще плаща до 30 000 евро на мигранти, които напуснат доброволно страната
Тежка катастрофа край Гълъбец, кола е премазана
Трагедията с пилотите - в петък, 13-и, в 13 часа
Единият загинал пилот чакал сватба и бебе
Кое не разбра от "сегашно представените"?
Имай предвид, че на 65% те са и от предходния Парламент!
Апатията по избори не Решава обшествено значими проблеми в Държавата! Задълбочава ги. Когато започнем да си избираме личности, а не партии, тогава ще има промяна. Когато осъществим децентрализация на властта, тогава заплащането ще претърпи промяна!
Дотогава загиваме. Не ни е нужен коронавирус, ние се самоунищожаваме с апатия чакайки някой "да ни оправи".
Как в други области заплатите днес са по високи, за тях процесите регулирани ли са? Как другаде има заплати в Бургас не. Не искам заплати за неработещите! Питам защо заплатите на работещите не са като тези в другите градове, нима те имат различни депутати?
Заплатите ще дойдат от бизнеса! Но, преди това нормативно трябва да се регулират процесите, а това става със избиране на депутати различни от сегашно представените.
За да има производство трябват инвестиции!
Дали вътрешни, или външни е без значение.
Но, тези инвестиции с всяка година намаляват! Едното ти пристанище е с ограничени възможности поради вътрешна политика най-вече! Същото е и с единия ти аеропорт!
Т.н. прочишлени зони са изнесени търговски предприятия, те не са нови! Това не е инвестиция, а дълг защото се изгражда с данъци (кредити, които се обезпечават с данъци).
Няма такваз простотия!
Това трябва да промени Държавната политика, а не някви си наредби!
Мафия!