За или против квота за българска музика в ефира, кой печели и кой губи?

Хората искат 6 от 10 пеесни по радиото да са родни, но възможно ли е това без да има монопол?

Ключови думи: за или против, квота, музика, ефир, българия, коментар

Трябва ли да има повече българска музика по радиото и въобще в ефира? Този въпрос рязко набира популярност в последната седмица, след като музикалните кампании в България организираха кампанията „За повече българска музика в ефира” и към момента се очаква предложение за тази идея да бъде внесена за разглеждане в Комисията по култура и медии в парламента.

Процентът на българска музика спрямо чуждестранна по българския ефир постепенно намалява с всяка изминала година. От 26% през 2014 г. до около 20% през 2019 г. Това означава, че само една от 5 песни по радиото са български, което е напълно в контра с това, което проучване на „Алфа Рисърч” показва. От статистическа агенция отичтат, че хората искат 6 от 10 песни в ефира да са български.

Добре, но откъде ще дойдат те и какви ще са? Малцина са тези, които не знаят коя музика в България се слуша най-много – чалгата. Дали е защото такова е желанието на публиката или е защото тя се лансира повече от останалата – това няма да коментираме. Факт обаче е, че все повече някои от другите жанрове в музиката се присъединяват към „звученето” на т.нар. „поп-фолк”. Класическите примери са рапът, който в последното десетилетие буквално загуби оригиналната си идея на социален коментар под формата на рими и се превърна в... но както и да е.

Ако предположим, че действително се въведе квота – 6 от 10 песни да са български - това би означавало, че много от сега малко известните автори, които умишлено или не, не получават внимание от радиото или телевизията, ще трябва да запълнят ефира. А това не е толкова лесно, колкото звчуи.

На практика приемането на такава квота, според мнозина т.нар. „независими музиканти” би значело, че няколко продуцентски компании ще получат право да упражнят монопол върху създаването на нова музика, върху творческия процес и върху самите артисти. Не е и тайна, че за създаването на авторски песни, готови за радио или телевизия, се изисква ноу-хау за това как точно трябва да звучи записа, колко да е силен и какви елементи да има в него. Всъщност това е цяла наука, която обаче за жалост през годините се превърна в бариера за креаттивността. 

Нека не се лъжем – ако квота действително се въведе (а такава не би следвало да има), то това определено означава, че ефира в България ще бъде запълнен с чалгаризирана музика, подобна на „модерния рап”, зад която няма нищо друго, освен идеята за печалба. 

Вариантите реално са три, но описания в предния абзац звучи най-реалистично. От една страна тези музиканти, които към момента не получават публичност, може да я получат. От друга - недостигът на стойностна музика може да изиграе лоша шега – особено за младите – и опитвайки да запълни квота ефира да се превърне в поле за изяви на автори в жанрове между стара естрада, народна музика, модерен рап, чалга и поп. Не особено добър вариант.

Друга тъжна истина – действително хората в България, които знаят как да правят музика, са малко. Не тези, които имат талант за пеене, свирене на инструмент  или просто перфектен слух – говорим за хората зад кулисите – тези, които започват от нулата, проследяват процеса, миксират елементите и накрая завършват цялото творение. Хората зад компютъра или зад пулта. А от цялото нещо – те ще бъдат най-ощетените.

Може и да бъркаме в преценката си.

*Чалгаризация – измислен термин за превръщането на нещо в чалга.