Власовден е! Черпят интересни имена

Ключови думи: власовден, имен ден, църковен празник

Православната църква почита Св. свещеномъченик Власий, епископ Севастийски. Той се почита като покровител на едрия впрегатен добитък. Той живял в областта Кападокия (Мала Азия) и бил епископ на град Севастия. По време на жестокото гонение при Диоклетиан почти не останали християни в града, затова Власий се оттеглил в една пещера на планината Аргеос.

Там само дивите зверове ставали свидетели на неуморните му молитвени трудове и строго въздържание. С голяма любов Божият угодник посрещал дивите животни и се грижел за тях, затова го почитаме като техен покровител. Св. Власий пострадал мъченически след нечовешки мъчения в 316 г., при царуването на Ликиний. Преди мечът да посече главата му, той се помолил за целия свят и за тия, които след смъртта му ще почитат неговата памет.

В българската традиция денят на св. Власий е известен по името на светеца – Власовден, но също Муковден или Влов запор. Последното се свързва с вярването, че воловете са опасани с девет или четиридесет невидими колана и на Власовден се разпасват, затова не трябва да се впрягат за работа – ако това се случи, животното ще заболее или ще осакатее, а може и да умре. Власовден се почита и от овчарите - за да не се раждат власати агнета, т.е. с груба вълна.

За да се предпазят себе си и семейството си от болестта влас по очите (перде), а също и да не власясват нивите, т.е. да няма празни класове, жените не предат и не се докосват до вълна и всякакъв вид конци.

Обредните хлябове по традиция се приготвят в навечерието на празника, а на самия ден не се меси нищо, за да не мухлясва брашното, а тестото да не власясва – т.е. да не става на конци.

Имен ден посрещат Влас, Власи, Власка, Власена, Власенка