Коронавирусът – африканската връзка заради аеропорта "Боле" в Етиопия

Основният въпрос е ще могат ли африканските правителства да спрат разпространението на вируса в най-кратки срокове, докато броят на заразените още е малък

Ключови думи: китай, етиопия, коронавирус, връзка, африка, новини

Новият коронавирус, който порази Китай през последния месец, постепенно се превръща в тема за дискусия №1 в световен мащаб. Трудно е обаче да се направи разликата между мнения и истина за епидемията. О

т една страна са скептиците, според които Китай прави всичко възможно да удържи заразата, че вирусът – макар и предаващ се от човек на човек – е с много малка смъртност (2.1%) и че Западът пресилва мерките си за сигурност, забранявайки полетите до и от Китай. От другата страна са хората, които са убедени, че епидеямита е далеч от задържана, че нямаме никаква информация за това колко всъщност зарàзен вирусът и не знаем действителните числа за смъртност, защото на фигурите, публикувани от Китай, не може да се вярва.

Флагман.БГ писа по темата в обширен материал преди дни. 

Дистопичният живот под карантина заради коронавируса в Китай

(бел.а. „дистопия” или „антиутопия” - общество или общност, описани в условията на несъществуващ дехуманизиран, нежелан свят. Антоним на думата „утопия”)

Ако всъщност забраните за полети от и към Китай са оправдани, то тогава има една държава, която си заслужава да се следи. Това е Етиопия. Летището “Боле” в столицата Адис Абеба е основният африкански хъб, където ежедневно от Китай пристигат средно 1500 души. Разбира се властите в Етиопия ги сканират за симптоми на пристигане, но този процес представлява единствено измерване на температурата.

Много от пристигналите на „Боле” китайци след това летят за други дестинации на континента, заради бизнес интереси – основно Нигерия, Ангола, Кения, Замбия, Южна Африка, Конго, Камерун, Мозамбик. Основният бизнес, който китайците „въртят” в Африка, всъщност е транспорта и не е учудващо, че въпросното летище в столицата на Етиопия е финансирано и построено именно от китайците.

Полетите от Китай към летище „Боле” идват основно от няколко провинции в КНР – Пекин, Гуанджоу, Съчуан и Хонг Конг. Едно от тези имена на провинции от близо седмица е често срещано в медийното пространство и това е Гуанджоу – град, който по последна информация е поредният, който е част от масовата карантина на над 400 млн.души в Китай. Той не е близко до Ухан – епицентърът на епидемията – но пък той е хъб за пътувания към Африка и като такъв има сериозна връзка по въздух и земя с Ухан.

Засега етиопските власти сканират пристигащите и заминаващите от страната през летището. Но ако има едно нещо, което знаем за новела коронавируса, е че той може да бъде пренасян от човек без симптоми в продължени на повече от 14 дни, докато през това време носителят сее зараза при всяко кихане, кашляне и дори допир. И ако китайскотто правителство се е провалило в това да задържи заразата, то какво остава за етиопското?

Интересен факт е, че чак на 7 февруари в Африка са пристигнали първите тестовете, с които се  доказва наличието на nCoV. А заразата се разпространява в Китай най-късно от края на декември без полетите до летище „Боле” да са прекъсвани. И въпросът е, ако през този почти двумесечен период някой китайски работник е пренесъл коронавирусът в Етиопия, ще могат ли африканските правителства да спрат разпространението на вируса в най-кратки срокове, докато броят на заразените още е малък – така, както по всичко личи, че Западните държави успяват.

Поне засега.