Отвлякоха срещу откуп от 23 лв. петела на Бай Петър от Котел

Ключови думи: бай петър от котел, бай петър майтапа, петела на бай петър, флагман

Да ти отвлекат петела навръх Петльовден. Да ти поискат откуп, защото знаят, че ти е мил като родно чедо. Дали е възможно? Възможно, още реално. За тази си зла участ пред KOTELNEWS 93-годишният Петър Еремиев от Котел, известен от репортажите на местната медия  като стареца веселяк, живеещ с петел, разказа с мъка и възмущение за дръзкия акт на похищение, извършен от безскрупулни хайвани. Във времена, когато човешкият живот е съизмерим с цената на изтъркан лотариен билет, който не носи печалба, когато крадци, уверени в своята безнаказаност, нахлуват по домовете на самотни възрастни хора, готови да ги пребият, за да им вземат мизерните левчета, разказваме за това, докъде може да стигне човек в наглостта си, за да посегне с цел откуп, открадвайки на един беззащитен старец единствения му останал другар  в нерадостния му самотен живот, било то и петел.

Бай Петър, известен още и като „Майтапа”, придоби и национална известност след репортаж преди няколко години, в който колоритният котленец смая обществото със уменията на своя  ПЕТЕЛ КУЧЕ.  За този феномен старецът с тъга си припомни, споделяйки мъката след кончината от старост на войнствената птица, която по – всеотдайно от куче охраняваше и бранеше дома на своя стопанин. Пред камерата на местната медия Бай Петър разказа за неприятната случка с отвличането на новият му петел. Прибрал се от разходка и изпаднал в ужас, когато не намерил в къщичката му своят пернат приятел. Видял, че  вратата на скромната стаичка, където живее, зее. На масата бил оставил 2 лева за млекаря и тях ги  нямало.

Разбрал, че някой е влизал в дома му. Нямало го и другарчето му, спрямо което нескрито изпитвал почти бащински чувства. Излязъл да търси петела около къщата, обиколил близките улици, през сълзи викал с висок глас „Петльо, петльо, къде си, момчето ми?“ Минувачи го поглеждали с присмех и го подпитвали дали си е взел днес хапчетата. Похитителите изчакали удобния момент, когато дядото се прибрал отчаян, и влезли в стаята при него, поставяйки му условие да даде пари, иначе няма да му върнат петела. Остава загадка как се е стигнало до цената на откупа в размер на цели 23 лева, но Бай Петър твърди, че за петела е бил готов да плати и още 10 по толкова. В разговора с репортера дори споменава, че е почувствал обида по отношение на малката цена. Обяснява как това пиле няма стойност. Възниква въпросът на колко ли би оценил дърводелецът Джепето своя Пинокио…  Уплашен от агресията на тези младежи, за които деликатно обяснява, че не познава и дори мисли, че не са от града, казва, че случаят е приключен. След като е откупил птицата, се е отказал да търси съдействие от полицията, надявайки се повече това да не се повтори. Вече когато излизал, заключвал в специален тайник петела, обяснявайки, че дори и да разбият къщата, петелът вътре в нея си остава най-ценното. Моли се, ако това се случи, докато крадците тършуват, той да не започне да кукурига и да издаде къде е скрит.  

Докато разговаряме, опитомената птица нескрито показва своята предана привързаност към своя стопанин, гушкайки се в скута на Бай Петър, който не пропуска всеки удобен момент да целува и нежно захапва аленочервения му като божур гребен. Говори му ласкаво, нарича го „моето момче“. Обяснява ни как се грижи за него и с какво го храни. В менюто на тази изключително привилегирована  птица разбираме, че влиза месо под формата на евтини колбаси / такива можел да си позволи /, захарни бучки и бонбонки. Петелът много обичал и сурова цаца, а ако имало и маринована копърка, направо полудявал. В самотните вечери, когато оставали двамата,  Бай Петър не гасял крушката, за да не заспива Петльо, научил се с него да гледат футбол по телевизията, а когато вкарвали гол и гръмогласно по запалянковски аплодирал резултата, петелът и той започвал буйно да кукурига.  За своето увлечение по петлите надълго и нашироко обяснява как това е от много години. Твърди, че няма хаир от отглеждане на котка или куче. Петелът е много по-интелигентно животно и може да засвидетелства своето приятелство към стопанина си  в много по-голяма степен. За годините, в които се занимава с петли, е научил езикъа им и твърди, че може да говори с тях.

Котленецът не скри и своята формула за дълголетие, носеща му бодър физически тонус, енергичност и сили, неприсъщи за 93-те му години. Много важен е сънят, казва Бай Петър: „Лягам в 21.00 часа освен ако няма някой важен мач. От 21 до 01 часа е златното време, в което организмът може да си почине в пълна степен. С храната не се ограничавам, но никога не се изкушавам да премина границата и да преям или да ми стане тежко. Въздържам се от боба и лещата, които освен да ме подуят и да ми докарат газове, които да ми пречат на съня, друга полза от тях няма. Пържолка, по-крехка ако може, рибка, филийка –две хлебец. Избягвам купешките колбаси. Лимоните ги ям като ябълки. Буркан с мед не ми стига за месец.  Никакъв алкохол, в живота си дали ще ми се събере да съм изпил кило ракия или туба бира. За цигари и дума да не става. От дете съм в Балкана и сред природата. Истината е в движението, трябва да се ходи, дори и тук – там да ти се обаждат болежки. Залежиш ли се – край, то е като стара машина, която вече е ръждясала и скърца, спре ли, трудно тръгва. Не на последно място е и това как се чувстваш. Аз и вече покойната ми съпруга преживяхме голяма трагедия преди много години, когато в пътен инцидент загубихме единствения си син. Вдигнах голяма къща за него, която остана празна и ненужна, продадохме я, за какво вече ни беше. Бабата ми не можа да преживее мъката, отиде си с нея. И аз тъгувам, но имам силен дух, който ми помага да надмогна мрачните мисли, давайки си сметка, че става въпрос за неща, които няма как да върна, и нямам вина и угризения за тях. Живея, като се усмихвам на всеки, поздравявам първи, нищо, че съм по-възрастен. Не пропускам възможността да разговарям с хората дори понякога и да ставам досаден. Ако си добър човек, ако живееш така, за да не правиш лошо на никого и помагаш на всекиго,  можеш ли да му помогнеш – няма как да не си здрав и щастлив. Здравето на тялото идва от добротата на човешката душа. За целия си трудов живот Бай Петър гордо разказва, че на държавата е дал 42 години без болничен лист, без закъснение и отсъствие от работа. Шест години плътна работа в зеленчукова оранжерия без отпуска и почивен ден. 30 тона краставици добивал от декар, преизпълнявал нормата. 20 години е работил в Горското тежък физически труд зимата при минус 20 градуса. Медал не получил, но хляба си апетитно изяждал. Уморен сладко заспивал с увереност и надежда за следващия трудов ден.