Върху кого падна гилотината на Лорд Евгени Минчев
Преслава „разкрачена” между попфолка и Кан, Драго Чая флиртува с патето Яки
Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.
Дони и Момчил го дават твърде ретро
Както се пееше в една българска песен- Винаги двама, винаги, но днес Дони и Момчил очевидно се срещат само в общи телевизионни участия. И сладкия синхрон в който съчетаваха визиите си, очевидно е отстъпил пред модни разминавания. Както и телесни такива. Дони, избрал да бъде по-слабичкият в този дует, носи днес червено а другият сякаш му казва „ближи си сладоледа” с едно миловидно но старомодно костюмче, съчетано с дънки и синя риза. При Дони жилетката и черната риза отдолу го доближават до образа на отлично излеждащ келнер от епохата на ранния Балкантурист. Прическата на талантливия музикант и певец търси сходство с тази на Божинов, но както последният е казал вече мъдро- когато човек сам си знае, никой друг не знае или нещо в този ред на мисли. Очаквам Дони и Момчил да направят нови песни и в тази връзка облеченото от тях да няма голямо значение.
Преслава- „разкрачена” между попфолка и Кан
Някой е поставил Преслава в истинска модна заблуда и театралност, извеждаща я от жанра, в който работи. Тук е направен опит да се доближи до естетическите обстоятелства на червения килим в Кан или дори този в Холивуд, но постижението е скромно, напрягащо и мисля- не със средствата, с които би трябвало да е направено. Виждам струпана дантелена флоралност, сбита необмислено около шията, което и придава вид на луксозен компрес. Има ли хардал под дантелата в тази област, не ни е дадено да знаем. Малко над пъпа се вие „бяла роза” , по-скоро сребърно цвете, на което е дадена твърде голяма площ и изглежда като забравен куфар на летище. Заради липсата на един ръкав силуетът на звездата ми напомня на килнат развален асансьор, заседнал между поколенията. Бих искал да виждам красивите жени с онова, което истински им отива а не с онова, дадено им за отбиване на номер. Защото отбитите номера често свалят номера на знаменитостите до ниски почитателски оценки. Харесвам прическата, но тя е съотносима към други естетически текстилни решения.
Роси Иванова и Хътчинс в черно и бяло!
Винаги е красиво да съзерцаваме красавиците от две поколения, особено когато няма голяма разлика във видимата възраст. Мис България Роси Иванова, облечена в черно, с изящни черти и очи на Елизабет Тейлър, грее почтително в този кадър. Фината дреха разкрива фини ръце и съчетана с панталон разпределя правилно телесните пропорции. Прическата на Роси е винаги прилежна, гримът свеж и ненатрапчив. До нея бизнесдамата Мая Хътчинс е впечатляваща в риза с копчета по ръкавите и на гърба. За да се виждат, госпожата се е лишила в черното кожено яке, но пък за окото остава коженият панталон. Това текстилно противоречие е всъщност в основата на нейната елегантност и модна предприемчивост. Макар това да изглежда като смесване на вода и живак, то е всъщност смел подход за разчупване на границите или поставяне на нови такива.
Ищар да скъси деколтето. Що за моден ищах?
Голям ищах за златно в Ищар. Тя заслужава истински Икар за женска роля в разминаването между моите и нейните представи за стил. Известната певица е разголила повече гръд, отколкото смятам, че допуска опита и. Но нищо, това е все пак весело напомняне, че корсетите на едно по-аристократично време отдавна не са същите. Зле разпределените пайети или лъскавата основа изобщо, са като етажите на кооперация в която осветлението е наполовина работещо- тук там присветват крушки, мъждукат и объркват зрението. Косите на Ищар са твърде светли за да виреят спокойно в съседство с тази рокля, която заслужава по-тъмни нюанси за да изпъкне. В лицевата дълбочина потъва синкав грим, човек да се чуди напразни усилия ли са положени или около звездата твърде много се е пушило наргиле от сливи. Малкото бижу, като заблудено ромче в златарски магазин, седи самотно, тъжно, незабележимо и странно.
Драго Чая флиртува с патето Яки…?
Предраги ми Драго, харесвам шеговития ти блузон, но не и времето, по което го носиш. Мен ако питате, облеченото би трябвало да е полезно за господина преди около 35 години. И не за всеки случай, моля ви се, а за часовете по физическо или по ръкоделие, ако тогава са имали подобни. Драго, който наближава 50-те, сякаш иска да наруши добросъседските ни отношения, като позира с анорак върху който свободно кряка патето Яки или негова прабаба. Не е ли неканена гостенка сребърната чантичка, привързала тялото на Чая в едно тесногръдие, казано разбира се в небуквален смисъл. Възмутителна черна препаска разделя звездното тяло по диагонал, така, както се реже празнична торта да речем. Ако питате някой завистник, може да каже, че на такъв верев е рязал сланина около Коледа, но не мога како Сийке и не съм каТ тях, както би се изразил герой на Чудомир. За финал ще цитирам Богдана Карадочева, обобщаваща чувствата ми- „Все още съм във цирка, ту плача ту си свиркам…”
