Краят на свободата: Забраниха шоуто на Дони?
Свободата свършва, не когато се появят палачите на свободното говорене, а когато превием гръб и приклекнем пред чудовището на Автоцензуратa
Вицовете и шегите трябва да са похвални?! Шоуто на Дони може да е най-тъпото във вселената. Хуморът може да е плосък, бездарен, безвкусен, абе ако ще – пълна простотия да е. Но не може да бъде забраняван. Не може да бъде премахван и гонен, като вещица в Средновековието. Ограничим ли възможността да говориш, каквото си искаш, губим всяка свобода. Няма оправдание и няма аргумент, който да позволява някой да каже - тия смешки са обидни, свалете предаването.
Свободата свършва, не когато се появят палачите на свободното говорене, а когато превием гръб и приклекнем пред чудовището на Автоцензурата.
Както стана с предаването „Събота вечер с Дони“ по БНТ 1.
Видях реакциите на неолибералите и НПО-лобитата. Те откровено по фашистки се намесиха с искане за сваляне на предаването от екран. Обвиниха Дони в хомофобия. Обидни били шегите по адрес на ЛГБТИ общността.
Потрес първи.
О май год! Не празнувахме ли скоро някаква годишнина от края на тоталитарния режим?! Как така за няколко години време неусетно вместо Комитет по....нещо-си-дето-е-създадено-да-те-следи се появиха „обществени организации“, които директно забраняват шегите. И определят кой какво може да говори по телевизията. Изтръпване. Едни хора, организирани в НПО, размахват пръст на Дони и БНТ „да си преосмислят ценностите или предаването да бъде свалено от екран“. Това е точно, както е било преди, но сега е по-лицемерно, под флага на „човешките права“ и политкроектността. А зад този флаг се носи воня на грантове и перфидна подлост, която иска да забрани всяка идея и дума, за която не са получили кинти.
Потрес втори.
Вицовете и шегите трябва да са похвални?! Шоуто на Дони може да е най-тъпото във вселената. Хуморът може да е плосък, бездарен, безвкусен, абе ако ще – пълна простотия да е. Но не може да бъде забраняван. Не може да бъде премахван и гонен, като вещица в Средновековието. Ограничим ли възможността да говориш, каквото си искаш, губим всяка свобода. Няма оправдание и няма аргумент, който да позволява някой да каже - тия смешки са обидни, свалете предаването. Ако смешките са лоши, зрителите ще го разберат, няма да го гледат и по капиталистически, предаването ще падне, заради негледаемост. Но да забраняват вицове, аз знам от историята, е характерно за едни други времена и системи. Потреперваш. Ами, ако всички блондинки се обидят от вицовете за блондинки и се жалват в Съда по правата на човека за обида по дискриминационен признак? Не мога да повярвам, че стигнахме дотук – да си обясняваме какво означава да говориш смешки.
Пичове, хуморът се основава на противоречия и хиперболи. Хуморът не е химически анализ или математическо изчисление. И да, в хумора може да има обида. Защото обидата е субективно понятие и преживяване. И защото, пак ще цитирам Салман Рушди – „Какво е свободата на словото? Без правото да обидиш, тя спира да съществува.“
Потрес трети.
ОК, претенциите на неолибералните палачи са отрова за всяка свобода. Но няма по-тъжна и страшна гледка от приклякането пред техния замах. Да правиш предаване в национален ефир, да имаш концепция, да си решил да създадеш нещо с името си и лицето си и да не проявиш капка характер да го защитиш пред другите, това вече е капитулация. Дони се извини на гей лобито. Извини се по няколко пъти в едно изречение. И на всичкото отгоре САМ каза, че сваля предаването си от ефир, щял да го прави само музикално...
Ето поради тази липса на воля и характер, победата сега е за платените лобита. Да, те ще тържетсвуват, защото тяхната цензура е успяла – облечена в политкоректните псевдоценности на един само внушаван, но несъществуващ хуманизъм.
И на нас трябва да ни се плаче от случилото се.
Защото нали знаете онея думи на Нимьолер – „Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.“*.
***
*Нимьолер многократно обвинява в престъпления нацистите и дълбоко се разкайва за първоначалните си убеждения. Световноизвестно става стихотворението му „Когато те дойдоха…“, преведено на десетки езици[1]:
Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.
Тревожни данни за Бургас: 27 деца пострадаха с тротинетки за година, при 13 от 38 случая се стигна до операция
Сеута показа колко лесно миграцията разделя Европа
Поморие сваля цената на дървата за огрев, нов зелен кът ще преобрази кв. „Св. Георги“
Майката на Ангел Рангелов след побоя над непалци: Живея в кошмар, тази компания е като секта
Митрополит Николай ще опее Георги Кузев, погребват го на 14 август в Кричим
Кабинетът ще търси нов европейски прокурор от България, рестартира избора
Мюфтийството се оплака от джаз концерт в Банско
Путин заплаши ЕС: Русия ще задържа европейски кораби в отговор на арести на руски съдове
100 евро за асансьор? Снимка от хотел в Златни пясъци разпали скандал
Царево посреща Пристан на спасение с Маргарита Хранова, Кварто квартет и православни песнопения
Съдът пусна двамата обвинени за побоя над непалци в Пловдив
Tъжната история на Рокардо Аройо - актьорът, изиграл образа на Висенте Марото в "Новите съседи"
