Окончателно: Теньо от Айтос ще лежи 25 години за жестокото убийство на приятелката си Ивета

Убийството е „извършено по особено мъчителен начин за починалата и с особена жестокост“, постановява ВКС

Ключови думи: Теньо Енчев, Айтос, Върховен касационен съд, Ивета

Върховният касационен съд (ВКС) потвърди 25-годишната присъда на Теньо Енчев, който уби приятелката си - 19-годишната Ивета, в Айтос през 2018 г.

С Решение № 224/28.11.2019 г. по наказателно дело № 966/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 24.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 79/2019 г. на Апелативен съд – Бургас. Решението е окончателно, информира пресцентърът на върховния съд.

Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.

Делото е образувано по касационни жалби от подсъдимия Теньо Енчев и неговия защитник срещу решението на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена изцяло присъда по н.о.х.д. № 1194/2018 г. на Окръжен съд – Бургас. С нея подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК (убийство, извършено по особено мъчителен начин за починалата и с особена жестокост, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 25 години. Осъден е да заплати на гражданските ищци сумите от 150 000 лв. и 200 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на тяхната близка. Осъден е да заплати и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3000 лева, произтичащи от непозволеното увреждане.

Тричленният състав на ВКС подчертава в мотивите си, че в съдебно заседание на 30.01.2019 г. подсъдимият Енчев и неговият защитник са поискали от Окръжен съд – Бургас делото да бъде разгледано по реда на чл. 371, т. 2 и сл. НПК (съкратено съдебно следствие). Деецът е признал изцяло фактите и обстоятелствата, изписани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Няма данни това да не е направено доброволно, без той да разбира естеството на процедурата и последиците от нея. Прието е, че самопризнанието му се подкрепя от доказателствата по делото, при това законосъобразно.

„Предвид всичко заявено този съд няма да обсъжда възраженията, изтъкнати както в касационната жалба на защитника, така и отстоявани в съдебно заседание пред ВКС, свързани с неправилен анализ на доказателствен материал, с необоснованост, както и пространния разказ, даден от самия касатор в личната му жалба и едно от допълненията към нея, относно фактологията по престъпната деятелност по негово виждане“, категорични са върховните съдии. Те подчертават, че фокусът на произнасянето е върху съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт и отразените в нея съставомерни факти и обстоятелства, рефлектиращи върху приложението на материалния закон, както и приетото в тази връзка от решаващите съдилища. Според защитата липсват доказателства за приетото присъствие на квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 от НК, поради което и с осъждането на подсъдимия по този текст е нарушен материалният закон. Тричленният състав на ВКС приема, че това не отговаря на процесуалната действителност. Фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приети от съдилищата, съобразени с позоваването от страна на представителя на държавното обвинение на съответните доказателствени материали, категорично установяват присъствие на квалифициращите признаци за убийство, „извършено по особено мъчителен начин за починалата и с особена жестокост“. Всичко това е признато от дееца и той и неговата защита не могат да оспорват доказателствата в тази връзка.

Казаното важи изцяло и по отношение на претенцията за липса на умисъл при причиняване на смъртта. „Цялостното развитие на поведението на Енчев, довеждащо до ескалация на насилието спрямо потърпевшата, както то е описано в обвинителния акт, не дава възможност за никакъв размисъл за присъствие на непредпазлива вина по отношение на настъпилата смърт“, категорични са съдиите от ВКС.

Според защитата подсъдимият не е целял умъртвяването на пострадалата, а е искал да я накаже според своите разбирания за това, че се държала морално укоримо и неадекватно спрямо сина им, издухвайки цигарен дим директно в лицето на детето. Такъв факт се предлага и от самия подсъдим. В мотивите на ВКС пише: „Липсва обаче наличие на подобен сред фактологията по обвинителния инструмент. Тъкмо обратното, в него категорично е отразено, че пострадалата по никакъв начин не е провокирала насилието срещу себе си. И точно това е признато от дееца по реда на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. Да не говорим, че поради конкретната изява на действията на Енчев, претенцията трудно би могла да се осмисля на плоскостта на липсата на умисъл, дори и да бе приет третираният факт“.

Тричленният състав на ВКС приема, че вярно са отмерени и обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени на детето на потърпевшата и на нейната майка.