В навечерието преди Никулден: Непознатите поверия за Свети Никола

Ключови думи: Никулден, поверия, Свети Николай

Първият празничнообреден комплекс на декември е съставен от три последователни дни: 4, 5, и 6-ти декември, споени в една свещена триада от светиите Варавара, Сава и Никола.

Дедите ни възприемали Варвара и Сава като две сестри на свети Никола, различни по нрав, но длъжни да подготвят празника му. Пословична е играта на думи с имената на светците: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава.“

Като типично женски празници, Варвара и Сава са изпъстрени с различни момински гадания. В ранното утро на Света Варвара, още преди изгрев слънце, девойките от Хасковско се надпреварвали помежду си коя първа ще раздаде своята погача из махалата. Според местното поверие онази от тях, която успее да стори това най-напред, ще се омъжи първа през годината. На Свети Сава девойките също ставали рано и започвали да пресяват брашно, като държали ситото обратно. Тогава между баби и внучки се провеждал следния диалог: – Не така, чедо, обърни ситото! Че то, иначе кой ще те научи? – Свекървата, – отговаряла девойката. – Дай Боже да бъде по -добра от мен! – благославяла бабата. Това обредно магическо действие трябвало да помогне на момичето да се изпълни желанието му и не само да се задоми скоро, но и да влезе в добро и заможно семейство, да случи на добра свекърва. „Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава“ повтаряли дедите ни и се подготвяли за един от най-големите семейни празници в народния календар, съвместил стародавните вярвания с христянския канон, пише Дора Ангелова в Edna.bg.

Според народната легенда, когато Господ разпределял света между шестимата братя, на свети Никола се паднали моретата и океаните: Дял се падна на свети Никола да си ходи по море, по Дунав, да си ходи, гемии да крепи… Така Свети Никола се почита като покровител на водните дълбини, на моряците, на рибарите и като спасител на изпадналите в беда корабокрушенци.

В коледарска песен от Карловско се пее за Свети Никола, който е отишъл в Черно море „та избавил три гемии, три гемии, гемиджии, дето бяха потънали…“

В народното словесно творчество е позната и притчата за това как веднъж Свети Никола излязъл в морето с другари. Извила се буря и лодката се продънила. Но той хванал една голяма риба и запушил с нея дупката. Прибрали се всички на сушата читави и в знак на благодарност му сготвили един шаран. От тук и традицията на Никулден да се прави рибен курбан, и то от риба с люспи.

Докато се почиства рибата, много се внимава да не падат люспи на земята, за да не изпадне имането на къщата. Лошо знамение е и ако някой настъпи рибя люспа. Според традицията за Никулден се приготвя и обреден хляб, украсен с рибе изображение, лодка или друг символ, съответстващ на светеца.

Костите от главата на шарана имат формата на кръст и затова се запазвали – за магически действия срещу болести, против „лоши очи“, да пазят дома от зло и още, и още… Все стародавни езически и христянски вярвания, преплетени в никулденската обредна практика. Ако небесните мълнии се падат на Свети Илия, а подземния свят (мъртвите) на Арахангел Михаил, то средната част, пространството между земята и небето, е на Св. Никола. Затова толкова голямо е и разнообразието на народните представи за Свети Николай Чудотвореца. В словесното народно творчество веднъж го срещаме като крилат момък с изключителна физическа сила. Светецът-юнак лети със златните си крила над морета и океани и защитава нападнатите от морски юди и змеици моряци и рибари; влиза в люти битки със злосторни морски демони и спасява изпаднали в беда мораплаватели. В народна песен от Софийско се разказва как Свети Никола успял да надвие морска юда, „Деница морска змеица“, която искала да потопи златния кораб на светеца. С хитрост той успял да хване юдата за „лявото ухо“ и да я закачи на „дясната страна“ на своя кораб.

В други случаи Свети Никола се описва като беловлас старец, с дълга бяла брада, какъвто го виждаме и в христянската иконография. Дедите ни го почитали като покровител на зимния студ и лед, на зимните вихрушки и бури. Една странджанска легенда ни представя как свети Никола – покровителят на зимния студ – е победил свръхестествените митични същества. Така в странджанско обяснявали произхода на трите последователни зимни празника, посветени на Варвара, Сава и Никола. Едно време, когато оръжието още не било открито, змейовете и смоците живеели заедно с хората и се женели за тях. Веднъж един змей си харесал мома от съседно село и решил да я вземе за жена. Събрал змеят всичките си роднини – змейове, змеици, смоци и малки змейчета, и тръгнал с годежари за момата. Но бащата на девойката не бил съгласен да даде дъщеря си на змея и помолил Св. Димитър да му помогне. Светецът отказал. Тогава бащата се обърнал с молба към Свети Илия, но и той отказал. Накрая на бащиното страдание откликнал свети Никола. Светецът се разсърдил, разфучал и пуснал всичките бури и вихрушки. Настанала страшна зима. Лед сковал земята и смоците годежари измръзнали от студ по пътя. Единствено змеят-жених успял да се добере до портата на момата. Извикал „вардък, Севдъх“ (пристигнах, любима), и издъхнал. Оттогава останали и трите народни празника – от „вардък“ Варвара, от „Севдъх“ Сава и Никола – спасителят. Дедите ни приемали Свети Никола и за покровител на младите неомъжени девойки така на Никулден в много селища след обяд се играело хоро-сгледа, където родителите се спогаждали кой момък и коя мома да се вземат.

В някои райони Свети Никола приема функциите и на семеен или родов закрилник, стопанин-пазител на дома, семейството и имота, на дух-покровител. В този случай обредното угощение, посветено на светеца, патрон на фамилията, става винаги вечерта. Но още от сутринта моми тръгват да калесват с бъклица и китка босилек роднините. В Белослатинско се избира девойката да е весела и закачлива. Домакините я посрещат с „Честито, светаго“, а тя запява „Никулице, Варварице, нарежи дърва, мели брашно, около дом се дръж!“, защото за вечерното празненство се канят само мъжете. Девойките, които канели мъжката рода, се наричат „службари“.

Вечерта започва мъжкото празненство с „да ни е Свети Никола на помощ“ и с познатите ни действия и благословии за здраве и берекет. Никулденската обредност има връзка и с коледарските и сурвакарски обичаи. Така в Странджанско например, след Никулден всички момци, които ще коледуват, отиват вкупом в дома на своя „станеник“ и тържествено го канят да поеме обредната си роля на водач на коледарската дружина. Когато Свети Никола се явява и патрон на селото, се коли и курбан – бик или теле – въпреки че са коледни пости, защото в случая жертвата се възприема като омилостивяване на светеца. Обредната трапеза с хлябовете, с рибника, с вареното жито или царевица се нарежда върху кърпи, послани на земята. Хлябовете се поставят един върху друг, а отгоре им се оформя купен от варено жито. Тук вече присъстват всички – мъже, жени, стари и млади. И още: на този ден дедите ни носели колан, който разпускали или стягали според яденето, Заради което и старата българска поговорка гласи „Да разпуснем на никулска дупка!“ Дупката била най-широка и в началото на колана… та да се издържи на многото служби и на многото трапези.