Преекспонират се лекарски грешки, а не се дава светлина на хубавото, което се прави за онкологията в Бургас

Скоро достигнем до персонализираната медицина, където заболяването на всеки пациент да се третира с индивидуален подход, казва проф. д-р Христо Бозов

Ключови думи: проф. христо бозов, коц-бургас, интервю, гласуване, новини

Проф. д-р Христо Бозов е управителят на бързо развиващия се Комплексен онкологичен център – Бургас. Той е и първият професор в историята на лечебното заведение, който го оглавява. 

Проф. Христо Бозов е завършил Медицинската академия във Варна със специалност "Лекар", има диплома и за специалността "Анестезиология и реанимация" от Медицинска академия - София, специализация по морска медицина в САЩ , специализация по хибернарна медицина в Белгия, свидетелство за призната специалност "Военна токсикология" от Военноморска академия, както и диплома за висше образование, образователно-квалификационна степен "Магистър" по специалността "Здравен мениджмънт" и професионална квалификация "Мениджър" от Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" във Варна. Бил е ръководител на катедрата по анестезиология, морска и интензивна медицина в МБАЛ-Варна.

Разговаряме с него за новата инициатива на КОЦ-Бургас, която след „Бялата лястовица“ цели да създаде още повече диалогичност между онколози и онкоболни в Бургас. 

- Проф. д-р Бозов, преди няколко месеца в Бургас стартираха срещи между онколози и пациенти. Разбираме, че сте предвидили нова инициатива за идния месец, каква е тя?

- Тази година стартирахме нашата вече работеща инициатива „Бялата лястовица“, с която изнесохме лекции пред онкоболни пациенти и желаещи да се информират. Те се провеждаха всеки месец и в тях участваха лекари с различни специалности от КОЦ-Бургас. В хода им пациентите споделиха с нас, че биха желали да имат нещо, което те описаха като „собствен онколог“ – такъв, на когото да вярват. Вземайки това предвид, ние, като ръководство, показахме, че това е една прекрасна идея и го разпространихме към специалистите в Комплексния онкологичен център и така по естествен път се зароди идеята пациентите да изберат този лекар или медицинска сестра, на които те вярват, тези, които им дават надежда и се грижат за тях. 

- Какво предстои всъщност през декември?

- Стартираме публично гласуване, с което пациентите, които са били в досег с медицинския състав на КОЦ-Бургас, ще изберат лекаря, който им е вдъхнал най-много надежда с професионализма си. То ще се проведе от 20 до 30 ноември. Ще може да се гласува електронно – по два начина: в уеб сайта на КОЦ-Бургас onkobs.bg и на фейсбук страницата ни; както и на хартиен носител на регистратурата в Центъра. След приключване на гласуването, резултатите ще се обобщят и анализират, като на 10 декември от 18 ч. в зала „Петя Дубарова на Морското казино ще се връчат наградите за избраните от пациентите колеги.

- Каква е идеята на тази инициатива? Целите да мотивирате лекарите и пациентите, да постигнете двустранна връзка между тях?

- Безспорно ще има такава, която ще доведе до диалог. По-важната и по-главна цел обаче е изграждането на доверие. Хората трябва да се чувстват обгрижвани и да знаят, че има някой, който се грижи за тяхното здраве. Предвидили сме, освен раздаването на наградите на 10 декември и връчването на призове на специалисти, които имат съществен принос за развитието на онкологита в Бургас. Засега обаче ще се въздържа да кажа кои са те. Ще кажа само, че става въпрос за лекари с дългогодишен опит, които определено са заслужили.

- По ваши наблюдения наблюдава ли се ръст на доверието към лекарите в Бургас през последните години?

- Има и то съществен. Това, което мога да кажа от мои преки наблюдения е, че през последната година и половина, в която пряко се занимавам с управлението на КОЦ-Бургас, се вижда, че хората все повече се доверяват на лекарската преценка. Това се дължи на редица фактори, но не бива да подценяваме значимостта на публичните събития, които организираме. Аз смятам, че пациентът трябва да бъде информиран за случващото се с него. Трябва да има персонализация не само на лекаря и лекарския екип, но и на лечението. Тъкмо това е и една от практиките, която в близкото бъдеще ще се развие значително и у нас – т.нар. „персонализирана медицина“. 

- Какво представлява това понятие?

- Това е тотално излизане от стигмата всички пациенти да се лекуват по един и същ начин и прилагане на тактики, свързани с персоналното лечение на конкретния пациент. Всеки е различен и всеки се нуждае от персонализиран терапевтичен подход.

- Не е тайна, че в онкомедицината в Бургас се развива изключително бързо, може би най-бързо дори за цялата страна. Какво предстои за КОЦ-Бургас в близко бъдеще?

- Вярно е, че за последните години се наблюдава изключително развитие на този отрасъл в медицината. Имаме подкрепата на кмета на община Бургас Димитър Николов и зам.кмета д-р Лорис Мануелян, на Общинския съвет, на членовете на Постоянните комисии и дори и на гражданите и цялата медицинска общност на Бургас. Все пак тук говорим за най-страшната диагноза – рак. Ние, в КОЦ-Бургас отнасяме цялата тежест по диагнозата и лечението на пациентите – с всичките им тревоги, страхове, надежди и вяра. Затова нашата дейност е изключително отговорна и пациентите гледат на нас като последна надежда. Неслучайно организирахме кампанията „Бялата лястовица“, но е естествено, че нашите усилия трябва да бъдат подплатени с добра материална база и оборудване и възможност за благоприятното развитие на лекарския състав. В тази връзка, преди няколко месеца започнахме строителството на нова сграда към КОЦ-Бургас на бул. „Демокрация“ №86. Строителството ще завърши до пролетта, а до края на 2020 г. ще се достави апаратурата – ПЕТ скенер, СПЕКТ скенер и апарат за брахитерапия - и ще започне лечението и диагностиката на пациентите. 

Ако всичко се развива по план, ще стартираме строителството на още една нова сграда, която се намира в същия регион. Вече сме получили разрешително да съборим старото Инфекциозно отделение и на негово място да изградим 6-етажна сграда, в която ще базираме отделения по хирургия, гинекология, онкология, гастроентерология, реанимация. Това обаче зависи в голяма степен от финансовите ни резултати в следващите години.

- Има ли друго място в България, където кръгът от диагностика до лечение на онкоболните е затворен така както в Бургас?

- Стремим се да направим точно това в Бургас, защото нашата работа обхваща най-малко половин милион българи – жители на Бургаска и Ямболска област. Силно се надявам, че след като постигнем високото ниво и качество на медицинска услуга, свързана с онкологията, ще имаме и пациенти не само от тези две области, но и от всички, както и от съседните държави.

- Как всъщност си обяснявате феномена, че пациентите в България няма доверие на медицината като цяло?

- Това е много сложен и многопластов въпрос. От моя гледна точка мога да кажа следното: Няма достатъчно информираност у пациента. Повечето от тях се осланят на това, което са прочели в електронните медии. Лекарите в последно време сякаш са се отдалечили от пациентите и дори са се елитаризирали. По-скоро обаче, ние трябва да сме близко до тях, за да могат те да имат информация и да ни имат доверие. На трето място са отзивите и ролята на медиите. В някои отношения се преекспонират грешките и неудачите на нашите специалисти, а съществените и добри неща сякаш остават на заден план. Например наскоро успешно извършихме трансплантация на бял дроб – изключително сложна процедура, която е постижение не само за България, но и за Европа. Тази година се навършиха 15 години от първата успешна трансплантация на черен дроб. Това също е много високо ниво на медицината, но за жалост тези неща някак остават скрити от обществото. 

Друго важно нещо в нашата система, на което също не се дава достатаъчно гласност, е че в рамките на няколко дни, нашите пациенти могат да се консултират с най-добрите специалисти. В контраст в Западна Европа, това е възможно след месеци, а в някои случаи дори и години. 
В медицинските университети в България и да се надяваме в новооткрития Медицински факултет в Бургас, започват да идват все повече чужденци. Това говори, че нашето медицинско ниво е със сигурност над средното за Европа, защото у нас идват студенти от Германия, Великобритания, Гърция и Турция. Така че няма как нивото на лекарите, които излизат от нашите университети да не е над средното за Европа. Има много позитивни неща, които се завалват и покриват от грешки. Но все пак ние работим с най-сложната машина – човешкия организъм. Не е възможно да не се допускат грешки, но се стремим те да са сведени до минимума. 

Смятам, че тонът към лекарското съсловие трябва да бъде повече позитивен, отколкото негативизма, който се насажда.

- И тъкмо това е идеята на инициативата ви на 10 декември? 

- Въпреки че не ни влиза в длъжностната характеристика да правим такива събирания, да изнасяме лекции пред хора и пациенти, ние го правим, защото е важно – както за нас, за да можем да разберем исканията на онкоболните, така и за тях – да могат да разберат нашата работа и да подобрим доверието, като така улесняваме целия процес.