Цигани заплашиха, отвлякоха и тровиха пловдивчанин
Бездомен мъж, страдащ от тежко автоимунно заболяване, вече две години живее в страх заради жалба за грабеж
Бездомен мъж, страдащ от тежко автоимунно заболяване, вече две години живее в страх заради жалба за грабеж. Георги Димитров е бил обран и малтретиран от тартор на група, вилнееща в района на Централна гара, а опита му да потърси правата ти, е последван от заплахи за живота му, отвличане, тровене и побой. Георги разказа за двегодишния тормоз, на който е подложен, цитиран от Trafficnews.bg. Димитров е родом от Пазарджик.
Преди повече от девет години получава раздвоение на зрението. След консултации със специалист и множество изследвания, той е диагностициран с болестта множествена склероза. По това време има сериозна зависимост към алкохола и поради тази причина започват чести скандали с дъщеря му. Така през 2017 година, само с дрехите на гърба си и документи, напуска дома си и започва да се скита по улиците. Не след дълго съдбата го изпраща в Пловдив. През нощта той често спи в чакалнята на Централна гара. През деня е скита по улиците. По същото време в района на гарата се навъртала група роми, които тормозели просяците и бездомниците.
Малтретирали ги и им обирали всяка стотинка. Тартор на бандата бил Рашко Огнянов, известен като Бай Реджеп. „Една нощ, през август, спях в градинката срещу гарата. Беше около 2:00 часа през ноща, когато Рашко ме събуди. Риташе ми по краката и ми викаше „Ставай и давай парите”. Аз нямах нито лев. Взе ми очилата и ги строши в земята. Продължи да иска пари. Когато видя, че наистина нямам, извади електрошок, допря го във врата ми и пусна импулси. Аз се разтресох и паднах на земята. Рашко ми взе мобилния телефон и избяга”, започва историята си Георги. Още на следващия ден той подава жалба в полицията.
Във Второ РУП разказал цялата история, като допълнил кой е Рашко и с какво се занимава. Било образувано досъдебно производство и случаят с грабежа бил отнесен до съда. Рашко бил призован като обвиняем. Това отключило агресията на ромския тартор и тормозът върху Георги започнал. „Намери ме пред гарата и започнаха заплахите, че ще ме обезглави, ще ме отрови и накълца, докато спя. Така всеки ден. След това заминах за село Щърково, където има дом за хора с подобно като моето заболяване. След три месеца обаче и там ме намериха хората на Рашко. Клиниката обаче е оборудвана с камери, има и охрана.
Служителите повикаха полиция и ги изгониха.Прекарах по-малко от година в клиниката, тъй като ме изгониха. Причината бе алкохолът”, продължава разказа си потърпевшия. Георги отново се връща в Пловдив. Не след дълго хората на Рашко го откриват. Тарторът една вечер го намерил, но този път не проявил агресия. Напротив – с благ тон му се извинил и поискал да оправят нещата. „Каза, че ще влезе в затвора, тъй като е имал предишни осъждания. Предложи ми и пари, както и място където да отседна. Сподели ми още, че е болен и има стенд на сърцето, нямало да преживее затвора. Повярвах на всичките му лъжи и реших да отида с него в апартамента му, където уж щях да бъда настанен. Бях решил да му простя и да забрава за случилото се. Това обаче се оказа капан”, през сълзи разказва Георги. Още с пристигането си в апартамента в Столипиново, по негови спомени блок 160, Димитров бил заключен. В жилището прекарал 16 дни, които описа като най-мъчителните в живота му. "Рашко беше с още един мъж – Фалко.
Последният ми донесе супа още първата вечер. Още на третата лъжица усетих странен метален вкус в устата, зави ми се свят и веднага отидох в тоалетната. Усетих се, че може би това е отрова и повърнах всичко. След час дойдоха до вратата и ги чух да говорят. Коментираха дали вече съм умрял и какво ще правят с мен. Виждайки, че съм добре започнаха с нови заплахи, обиди и дори удари. Така 16 дни. Накрая се предадох и се съгласих да оттегля показанията си. Причината за това бе заплахата на Рашко, че ще открие дъщеря ми, ще я отвлече и ще я направи проститутка в Германия. Заплаши, че ще убие и сестра ми. Нямах избор. Фалко ме заведе някъде, не помня къде, за да пусна молба за оттегляне на жалбата. Оказа се обаче, че делото е вече е започнало”, каза още Георги. По време на заседанието, Димитров се отказал от показанията си. Съдията обаче, по думите на Георги, не му повярвал.
„Попита ме дали Рашко ме е заплашвал, а същият бе в залата и ме гледаше лошо. Нямах избор и пак излъгах – казах в залата, че не ме е заплашвал. Делото обаче не се прекрати. След заседанието аз отидох на автогара Родопи в градинката. Там спях на едни картони. Рашко пак ме посети, придружен с още петима. Отново ми каза, че ще ме убие и че ще хвърлят тялото ми в реката. От тогава седмица наред не можех да мръдна, без да ме следи човек на бай Реджеп. Един ден исках да отида да си купя вода и нещо за ядене. Бях спрян от един от хората на Огнянов, който заяви, че той ще ми донесе. Пих от водата, но след минути ми стана зле. Скрих се зад един павилион и повиках линейка”, продължава Георги. Медиците го откарали в спешен кабинет, където е бил прегледан. Според лекарите Димитров е бил с натравяне. Поставени му били медикаменти и след два дни изписан.
„Още с излизането ми от сградата на Хирургиите отпред ме чакаха хората на Рашко. Останах отпред на беседките, където има камери за видео наблюдение. Дойдоха три коли с хора, които ме заградиха. На пейката изкарах една вечер, но на следващия ден ме изгони охраната. Рашко обаче ме чакаше. Притеснен, помолих за телефон на регистратурата и се обадих на спешния телефон 112. Дойде полицията, взеха ми обяснения и след това пак ме закараха на гарата. Нямах дори батерия на телефона, за да се обадя пак в полицията при нужда”, спомня си още Георги. Димитров не напускал сградата на гарата два – три дни. Причината – хората на Огнянов отново го дебнали отвън.
„Една вечер бяха се събрали около 20 човека, все от групата на Рашко. Обградили гарата ме чакаха само да изляза. През прозореца чувах само: „Само да те хванем, ще те разфасоваме, мъртъв си, само излез”. Така до сутринта. По едно време бях изтощен и си мислих дали да не хвърля раницата и да се предам. На една пейка имаше младо момче, което ми съдейства пак да повикам полицията. Дойде един млад следовател, който ме познава. Откараха ме в районното, пак дадох показания, разказах за Рашко и компанията му, показах и делата”. След снемането на обяснения, униформените са съдействали на Георги и му помогнали да се настани в Общинският приют, където е и до днес. Дори там Димитров бил намерен. От първата вечер там, под терасата му се навъртали съмнителни лица, които целели с камъни прозорците му.
„По цели нощи крещят, че съм мъртъв. Заплашиха ме, че ще се качат през терасата и докато спя ще ме заколят. Принуден съм да подпирам вратите с патериците ми, с масата и с шкафа, за да не влязат при мен. Имам и подкрепата на другите жители в приюта, които ми помагат”, каза Георги Димитров.
За среднощния тормоз потвърдиха и други хора от центъра за настаняване, които описаха случая като „страшен”. Често те носят храна, цигари и безалкохолно на Георги, който по думите е „изстрадал човек”. В момента мъжът води едно дело срещу Рашко, като се очаква да стартира и второ такова срещу тартора на ромите.
„Преди дни пред съдия ме разпитваха за отвличането и задържането ми в апартамента в Столипиново. Разказах и за последващия терор. Две години животът ми е ад, само заради една жалба и един телефон. От два дни никой не е идвал и успях да се наспя – за пръв път спах спокойно от две години. Надявам се терорът да спре, нищо друго не искам”, завърши Георги.
Той всеки ден се моли живота му да се подреди и останалите му дни да прекара в спокойствие. Болестта му прогресира, обездвижва се и болките са всекидневни. Той споделя, че от месеци пие и лекарства за сърцето, тъй като от притеснения не може да диша и гърдите го стягат. Делата продължават напред. Георги ще наеме адвокат, които да го представлява в бъдещите заседания.
