Стотици жалби срещу лекари и болници в здравния ДАНС

По пет-шест сигнала или жалби на седмица постъпват в Българската асоциация за закрила на пациентите

Ключови думи: Медицински надзор, жалба, данс, лекар, болница, Изпълнителната агенция

В здравния ДАНС, както популярно е наричана Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), са постъпили 803 жалби и сигнали от пациенти срещу доктори и болници. Те са подадени за по-малко от година, от 1 януари до 6 ноември, съобщиха за „Монитор“ от агенцията. Хората се най-много оплакват от искане на пари в болниците и лошо качество на медицинското обслужване.

За това време инспектори на ИАМН са извършили проверки по общо 683 жалби и сигнали. От агенцията уточниха, че най-честите нарушения са на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Те се изразяват в нарушено качество на предоставената медицинска помощ по отношение на своевременност, достатъчност и достъпност, както и на нарушение на икономическите права на болните. За разлика от тази година през миналата 2018-а жалбите и сигналите и извършените проверки по тях са били 627.

Според специалистите увеличеният брой сега се дължи на повишаващото се доверие на хората в работата на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“. Независимо от това болните и техните близки продължават да подават сигнали и жалби и до пациентските организации. По пет-шест сигнала или жалби на седмица постъпват в Българската асоциация за закрила на пациентите, съобщи председателят на нейния Управителен съвет адвокат Пламен Таушанов.

Годишно те са около 2000, допълни той. По думите му хората най-често се жалят от разминаване в очакванията след хоспитализацията и постигнатия резултат при изписването от лечебно заведение. Като водеща причина пациентите посочват, че не са им обяснени в писмен вид видовете диагностика, която трябва да изберат, както и видовете лечение, които също трябва да изберат, когато има повече от един за дадена диагноза, независимо че са се подписали под т. нар. формуляри за информирано съгласие. Оказва се, че хората масово не са уведомени за рисковете, на които ще бъдат подложени по време на терапията, независимо дали тя е оперативна или медикаментозна, както и вероятността от усложнения, също така успеваемостта на предлаганите терапии и прогнозите за лечението. Тези формуляри най-често се поднасят на болните от медицинските сестри, което не е тяхна работа.

Пациентът не се среща с лекаря, който ще го лекува и трябва да му направи необходимите разяснения на достъпен език, каза адвокат Пламен Таушанов. Отделно от това в т. нар. информирано съгласие се дава обща информация какво представлява диагнозата, но не и цялостна информация за хода на лечението и възможните рискове, допълни Таушанов.

За пример в това отношение той посочи Франция с 60 млн. население, където във Фонда за обезщетение на пациентите годишно се жалят 400 000 души. Там всяка година се признава, че са извършени 10 000 увреждания, от които половината в резултат на лекарска грешка. В България обаче такава статистика няма, няма и регистър. У нас липсва и стандарт за качество на медицинската помощ.

Съществуват общи положения в Закона за здравето, като например, че тя трябва да е своевременна, в пълен обем и прочие, но не е ясно какво точно значи своевременна – в едни тя е половин, а в други два часа, коментира още Пламен Таушанов. Като недопустимо разминаване той посочи, че например при инсулт, на който може да се направи тромболиза, във въпросния стандарт се посочват 3,5 часа и половина, в които пациентът трябва да бъде транспортиран до лечебното заведение и реалните факти. Според тях болниците в София имат възможност да правят въпросната тромболиза в рамките на 45 минути, а дори в отдалечените селища до 2 часа.

Същевременно в страната годишно се случват 52 000 инсулта, умират 4000 пациенти, но никой не се интересува да анализира защо те са починали, подчерта адвокат Таушанов. По думите му половината от тези 52 000 души са били подходящи за тромболизи, но са били извършени само 700. Има цели области, където такава не е извършена на нито един пациент, посочи той. Адвокат Таушанов е категоричен, че здравната система губи много, тъй като липсва т.нар. мета анализ, който да казва причините, поради които хората умират при или след болнично лечение.

Затова Българската асоциация за закрила на пациентите настоява да се създаде фонд за обезщетение на пациентите при лекарска грешка. От там припомниха, че няма други пациенти в Европа, освен българските, които доплащат 50% от лечението си, както и факта, че страната ни е на последно, 32-ро, място в европейската общност по ощетеност на правата на пациентите.