Божинов с изненадващо разкритие: С Миланов и Михайлов вземахме най-малко пари в Левски

За мен беше важно да започна подготовка и се радвам, че имам възможност да тренирам с Ботев (Враца) под ръководството на баща ми, казва нападателят

Ключови думи: валери божинов, интервю, новини

Доскорошният нападател на Левски Валери Божинов даде интервю, в което говори за "сините", за Петър Хубчев, за изказванията на Георги Василев, за бъдещето и футбола в България, пишат колегите от Блиц.

- Изчистиха ли ти се мислите и главата вече след като се раздели с Левски? Все още имаш договор, но тренираш с Ботев (Враца)...
- Да, добре се чувствам. Това са нормалните неща във футбола. Дойде ми малко като гръм от ясно небе, но това е част от играта и го приемам. За мен беше важно да започна подготовка и се радвам, че имам възможност да тренирам с Ботев (Враца) под ръководството на баща ми Сашо Ангелов. Целта е да се подготвя максимално добре. Те ми подадоха ръка, за да мога да тренирам пълноценно всеки ден. И вече ако изскочи оферта - да съм във форма и готов. Знам, че тук ще се подготвя добре, най-вече физически. Тренировките ще бъдат тежки и трудни, но знам, че това ще бъде полезно за мен и ще бъда максимално подготвен. И вече ще чакам и решението на Левски. Имам разрешение да тренирам с Ботев (Враца) до 30 юни. 

- Ти всъщност все още имаш договор със "сините".
- Да, трябва да постигнем договорка за прекратяване на договора. Аз нямам никаква вина за случилото се и искам чисто професионално да се разберем. Мисля, че ще се разберем и всичко ще приключи добре.

- Съжаляваш ли за нещо от периода в Левски? Като че ли прегоря в желанието си да се докажеш на "Георги Аспарухов"?
- Имах много тежка контузия. Докторът на Левски знае каква беше и ми казваше да не избързвам и да подходя по най-умния начин. Трябваше 6 седмици да не правя нищо. Но аз на моя глава тренирах, все пак съм в Левски и всички имаха големи очаквания към мен. Павел Колев, фенове, журналисти - всички разчитаха на мен. И аз прибързах. Състоянието не ми позволяваше да тренирам добре, но аз си казвах: "добре съм, добре съм". Но на терена никой не те пита добре ли си, как си? За съжаление избързах, не показах какво мога. Но не защото не искам, а защото не ми позволи глезенът, здравето. Аз съм си виновен, защото не подходих по друг начин. Упрекваха ме, но не искам това да е оправдание. Феновете не ги интересува на терена дали си добре или не. Щом си излязъл, значи си готов. Може би трябваше да го премисля по-добре, но така съм преценил. Докторът на Левски ми казваше да не го правя, но желанието да се докажа, да помогна, беше грешка. Беше от емоционална гледна точка. Но ще ми бъде обеца на ухото. Най-хубавото е да си здрав и тогава можеш да си изпълниш целите.

- Как се разбрахте с Хубчев? Колегиален мъжки разговор ли беше?
- Да, евала! Седнахме и си казахме нещата. Така трябва да се оправи. Първо един треньор трябва да бъде добър психолог. Комуникацията е едно от най-важните неща. Каквото имахме си казахме с Хубчев. Чисто спортно-технически. Аз го приех, защото един ден ако реша да стана треньор, ще знам какво се изисква. Това е опит за мен. Трябва да има комуникация. Важното е, че направихме мъжки добър разговор и се разбрахме.

- Ти дойде с новата власт в Левски. Как според теб се движат нещата в клуба?
- Единствено резултатите и успехите ще покажат. Но съм сигурен, че това ръководство ще има търпение спрямо играчите, треньорите. Виждате, че не се избързва както минали години. Сега не искат да правят грешките, които се правеха през годините. Така трябва да се подхожда. Много искам да кажа на феновете на Левски да имат търпение и да подкрепят отбора. Каузата е една и трябва да са обединени всички. Обединението прави силата и това се знае в цял свят. 

- Няколко пъти споменаваш "ако стана треньор". Мислиш ли вече в тази насока?
- Нормално е, но е рано. Първо трябва да се запишеш, да минеш курсове, да вземеш лицензи. Трябва да измина много път, за да стана треньор. Както казват - не всеки един добър футболист може да стане добър треньор. Но когато имаш амбиция, желание, когато се учиш - нещата се случват. Трябва да си добър психолог. Когато четеш, гледаш, ходиш и се учиш от другите треньори, нещата се случват. Трябва да имаш и подходящите хора в екипа. Не става така - вземаш лиценза и тръгваш. За да станеш треньор, нещата са много. Не всеки вижда тези неща, които треньорът вижда. Мисля, че това ми се отдава, но нека не избързваме. Нека карам стъпка по стъпка. Трябва да има и късмет в цялата работа. Ако работиш и си професионалист, ако искаш да се учиш, то тогава идва и късмета. Аз ще съм ученик тепърва в това, имам много път да извървя. Стъпка по стъпка, смятам, че един ден това ще се случи. Да си футболист е до време и след това трябва да се прави нещо. Ето, баща ми е тук. Виждам голямата разлика в него - подобрил се е като човек, като треньор... Има голямо надграждане. Ето, че и човек на 50 години може да се учи и развива. 

- Ти направи малко подготовка в мачовете на Левски...
- Смятам, че това не е хубаво. Треньорите си решават. Може би исках да помогна, плод на емоция беше, но не беше правилно. Това не е пример, а напротив - не трябва да се прави това и не е добре. И тук излизах до баща ми на тъчлинията, а това не трябва да се прави. Ако има нещо, може да го кажеш на четири очи. Взех си поуката. Но не съм го направил с лошо, а с добро. Георги Василев каза пред някоя медия, че ме бил виждал повече край тъчлинията, а не на терена. Аз на него ще му отговоря в очите като го видя някъде. Ние сме силни в България да говорим пред медиите, а нещата трябва да се казват на четири очи. Той е от Велико Търново, ако го видя някъде ще му кажа нещата как ги виждам и мисля. Ако има нещо - нека ми звънне, а не да си прави ПР на гърба на Валери Божинов. Аз няма да говоря по медиите, а ще му кажа какво мисля в очите. Аз съм мъжко момче и смятам, че така трябва да се прави. Ако има нещо - да му дам телефона да ми звънне. От доста години не е треньор никъде, а един ден излиза и почва да говори за мен. 

- На твоите години много футболисти споделят, че вече е време да мислят за бъдещето. В този момент кое е по-важно за теб - финансовите параметри или клуба, в който ще играеш?
- Зависи какво искаш. Тук е разковничето. Да играеш или да печелиш пари. Нормално всеки да иска и да играе и да печели, но в България е тежко. Двете неща трудно могат да се случат. Виждаш, че във футбола трудно се дават пари. Изключваме Лудогорец, където Кирил Домусчиев е направил както трябва нещата. Там е друго и поздравления за това. Той е  един пример, който трябва да вземат Левски и ЦСКА. Знаем каква е ситуацията в Левски. Доста труден период, доста пари да се оправят, доста футболисти да се изплащат.

За мен лично в момента е много важно здравето. Ако наистина има добра оферта, ще я прегледам и ще видя. Не всичко е пари. За да стигнеш до тях трябва да се докажеш и да ги заслужиш тези пари. Аз не мога да искам от Ботев (Враца) да ми плаща милионите, които съм вземал в други моменти от кариерата ми, в големите отбори. Тук целта е да помогнеш на клуба, да помогнеш на футболистите. В Левски беше същото. Аз, заедно с Живко Миланов и Ники Михайлов, сме може би най-ниско заплатените играчи сравнено с чужденците. Но ние не сме дошли да изкарваме пари в Левски, а да помогнем за купа или титла и да играе клуба в Европа. Аз не мога да сложа парите над Левски. Дошъл съм да вляза в историята на Левски. Ако бяхме станали шампиони, ние ставахме легенди. А да си легенда не се купува. Това става в успехи на терена. Не можах да помогна, но дано се случат нещата. Левски е над всичко, както казват феновете. И никой е не по-голям от клуба.

- Родният ти Локомотив (София) изрази амбиции за завръщане в елита и започна мащабна селекция. Би ли се завърнал в клуба, за да помогнеш за осъществяването на тази цел?
- Президентът Иван Василев ми звънна, аз се познавам много добре  с него. Пожелах му успех и се надявам Локо да влезе в елита и да се върне там, където му е мястото. Но няма как да отида там. Поставил съм си други задачи и цели. Аз съм играл в този клуб, тръгнал съм от там и им желая най-доброто. На всички отбори, в които съм играл желая само успехи. Те ми звъняха много президенти, но не искам да споменавам имена. Други са ми плановете и целите.