Директорът на ПГТ "Алеко Константинов" в Поморие: Съпричастен съм към тревогата на майката на Иван Минчев, бил е унижен
"Изразявам своята изключителна загриженост по повод на възникналия инцидент и осъждам всякаква проява на агресия", пише в писмото си до Флагман.бг Валентин Костадинов Карталов
Дирекротът на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" в Поморие Валентин Карталов изпрати до редакцията на Флагман.бг със своето становище като ръководител на учебното заведение във връзка с възникналия инцидент между ученици, за който вчера ви разказахме.
16-годишен ученик от Поморие разказа за невиждан тормоз, в училището му ходят с боксове и оръжия
Деветокласникът Иван Минчев попадна в лапите на по-големи ученици от същата гимназия, които според твърденията на майката - Дарина Минчева, многократно са тормозили и ограбвали детето. В понеделник Иван дори е бил публично унижен, пред очите на свои съученици, тийнейджърите са свалили гащите му и са му взели парите.
Притеснената майка веднага сигнализира компетентните органи и тяхната реакция не закъсня.
Ето какво написа в писмото си до Флагман.бг дирекротът на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" в Поморие Валентин Карталов:
Публикуваме становището без редакционна намеса:
Изразявам своята изключителна загриженост по повод на възникналия инцидент и осъждам всякаква проява на агресия и тормоз спрямо възпитаниците на училището ни. Професионалната гимназия винаги е имала и има принципна позиция по отношение на нравствените ценности и гражданското образование на учениците и с постиженията си в регионални и национални състезания те са защитили многократно доброто име на училището .
Подчертавам своето искрено съпричастие към тревогата на майката на ученика Иван Минчев от 9. а клас. Обяснима е емоционалната реакция на г-жа Дарина Минчева да се обърне към медии, вероятно всеки родител на нейно място би бил склонен на подобни действия. ЗПУО както и Правилникът на училището отчитат ролята на родителя като партньор в учебно –възпитателния процес. Но по повод на посочения инцидент се чувствам задължен да изложа следното:
Първо, въпросното пререкание е станало извън територията на училището. Ученикът Иван Минчев не е потърсил помощ от учител, класен ръководител или директор за инцидента. Сигнал за случилото се извън училището получих едва на следващия ден, 09.04.2019г., по обяд от служител на Отдел „Закрила на детето”. Веднага повиках провинилия се ученик в присъствието на служителя, изслушах неговите обяснения за случилото се. Същият не отрече вината си, изрази съжаление за инцидента , дори потърси начин да се извини на съученика си. Иван и майка му също посетиха кабинета ми. В рамките на 15 минути след получаването на сигнала в дирекцията се събраха представители на всички отговорни институции- РУП Поморие, Детска педагогическа стая , Отдел „Закрила на детето”, класните ръководители на двамата ученици и заместник- директорът.
След обсъждането на ситуацията, по която не се спори, че по същество е унижение на учениковата личност, аз зададох въпрос на Иван дали има друг случай на тормоз спрямо него от страна на провинилото се момче. Иван бе категоричен, че това се случва за първи път. Оттук нататък с децата ще работи психолог за разрешаването на възникналата конфликтна ситуация.
Воден от тези факти, смятам ,че статията преекспонира случилото се и си служи с лексика, която не отразява коректно и обективно атмосферата в повереното ми училище. Думи като „банда”, „оръжие”,”боксове”, „гавра”,”физически и психически тормоз” звучат ефектно,но те се отнасят към други сфери на социалния живот.
За жалост, българското училище като цяло преминава през сложен и труден процес и въпреки работата ни в посока на преодоляване агресивното поведение на учениците, подобни случаи зачестяват и в национален план. Не приемам обвиненията в „абсолютно безхаберие” и в равнодушие на колегията спрямо нашите ученици. Нито смятам, че този инцидент е „нормална практика” в професионалната гимназия. Обвиненията за наличие на оръжия са безпочвени и майката по никакъв начин не успя да защити в присъствието на всички отговорни лица това свое твърдение.
Трудно ми е да приема ,че ръководеното от мен училище носи основната вина. Стара истина е, че семейството изгражда ценностите , а училището ги надгражда. Работата с подрастващите ученици е изключително сложна, комплицирана и всеки педагогически казус е валиден сам за себе си . Подвеждането под общ знаменател на обективните и субективните трудности в нашата работа е не само обидно, но най- малкото - едностранчиво. По всеки случай има и втора гледна точка, която също заслужава уважение.
Който познава отвътре образователната система в страната, знае, че подобни инциденти в училище и извън него е имало, има и за жалост, винаги са вероятни и възможни. По –важното е как ние реагираме, какви мерки взимаме. В конкретния случай предстои задълбочен анализ от страна на колегията на педагогически съвет, работа с психолози, допълнително активизиране на училищния координационен съвет за справяне с насилието. Само, който е част от системата, знае колко тежко се работи със съвременните ученици, колко трудно се управляват техните междуличностни отношения вътре и извън училище. Колко е сложно овладяването на психологическия климат . За някои от читателите това може да е риторика, но за нас, работещите в системата на образованието, е обективната реалност.
Жега в страната
