Парадоксът е пълен: Миротворците днес са насочени една срещу друга ядрени ракети

САЩ излезе от споразумението за ракети със среден обсег и направи пътва копка към пътя за глобален конфликт

Ключови думи: ядрена война, парадокс, опасност, апокалипсис, новини, новините днес, последни новини

Днес човечеството е изправено пред грозен парадокс – основните пазители на мира са насочените към врага ядрени ракети, пише американският писател и журналист Робърт Бридж в оп-ед за RT.com. Един грешен ход на геополитическата шахматна дъска може да доведе до глобална катастрофа.

На 25 юли 1945 г., в последните моменти на Втората световна война, тогавашният президент на САЩ Хари Труман, написа следните думи в дневника си: „Открихме най-ужасната бомба в историята на света“. Изглежда недостатъчно ужасяващa, за да се възпре от използването им.

Само няколко седмици по-късно САЩ пускат първата атомна бомба върху Хирошима, а после и над Нагасаки, убивайки близо 200 000 цивилни. По-късно още много умират от последствията на радиацията и свързани с нея заболявания. Ако има специално място в Ада за тези, които биха подложили планетата на такива кошмарни оръжия, то Труман със сигурност би бил там.

Тази трагедия на историята не остава и без своята мрачна ирония. Алберт Айнщайн, чиято Теория на относителността става причина за разработките в насока ядрени оръжия, бил сериозно притеснен, че Хитлер може да се сдобие с такъв арсенал преди Запада. Това го накарало през 1939 г. да предупреди тогавашния президент на САЩ Франклин Рузвелт, че трябва активно да действа в посока разработката на системи за ядрен разпад. Така американски учени, работещи по тайния Проект Манхатън, успяват да постигнат точно това, но в мащаб, който е много по-голям и плашещ от това, което Айнщайн някога си е представял.

Известният физик, ужасен от разрушението в Хирошима и Нагасаки, съжалява за действията си 6 години по-рано: „Ако знаех, че Германия няма да съумее навреме да създаде ядрено оръжие, нямаше да си мръдна пръста“, казва той.

Оттогава до днес светът живее в постоянен стрес от знанието, че всяка искра на живец на планетата може да бъде погасена при евентуален конфликт. Въпреки това знание, нито едно правителство на Земята не е поело по пътя на премахването на ядрените оръжия, защото е ясно – те са един вид „застраховка живот“.

И наистина, само простолюдието би могло да не забележи тенденцията – всички държави, нападнати от Запада през последните години с цел „демокрация“ са такива, които нямат ядрено въоръжение – Афганистан, Либия, Ирак, Украйна, Югославия, Сирия. И докато тези държави страдат, тези които са членки в „ядрения клуб“ могат спокойно да спят, вярвайки, че няма външна заплаха за сигурността им.

Наскоро обаче това спокойствие бе сериозно разклатено от серия драматични събития. Най-скоршното такова е серията от боеве между изтребители на Пакистан и Индия – две държави от въпросния „ядрен клуб“, всяка от които разполага с над 100 ракети. Инцидентът демонстрира точно колко е кратко времето, за което нещата могат да се объркат жестоко, особено когато терористи са част от уравнението.

На 14 февруари пакистанската терористична организация Джаиш-е-Мохамед извърши самоубийствен атентат срещу индийски военен конвой, в който загинаха повече от 40 войници. По-малко от две седмици по-късно, Ню Делхи, обвинявайки Исламабад, че не се отнася достатъчно сурово с терористите си, удари „терористически лагер“ в Кашмир. Напрежението ескалира жестоко след като Пакистанската армия удари цели по „Контролната линия“ между двете държави, и свали два индийски изтребителя.

Невъзможно е подобни репортажи да се четат, без да се сещаме, че Индия и Пакистан имат ядрени оръжия. Това поставя бойците от двете страни в много странна ситуация, при която те трябва да се въздържат от всякакви действия, само и само да отбегнат потенциалното разменяне на ракети. 

Най-сериозното разклащане на това спокойствие обаче несъмнено е спектакълът, режисиран от Вашингтон, с който САЩ се оттегли от едно от най-важните споразумения в човешката история – това за ядрените ракети със среден обсег. Не е необходимо да се отбелязва – то е ясно – че това действие ще преразпали надпреварата за ядрено въоръжаване.

Стряскащото в случая е, че САЩ изхвърли в боклука това споразумение в същото време, в което изгради противоракетна защитна система в Източна Европа и докато неусетно започва да трупва войски и провокации на границата с Русия. Естествено Москва отвърна на този удар със скорошните разкрития на президента Путин, че държавата му има оръжия, които ще накарат САЩ и НАТО да преосмислят надеждите си за нападение.

Съдейки от поведението на Щатите, човек би си помислил, че Тръмп и администрацията му смятат глобалната ядрена война за нещо, което може да бъде спечелено от една страна. 

А считайки историята с Хирошима и Нагасаки много хора вече се питат дали САЩ е способна да извърши немислимото за втори път. С откровено лудите идеи, които циркулираха в скорошна презентация на Пентагона – Че ползване на „слаби“ или „тактически“ ядрени заряди за поразяване на вражески цели би довело до показване на сила и всяване на страх в противниците, изобщо не е изненадващо, че Часовникът на апокалипсиса премести стрелките си на 2 минути до полунощ.