Защо българите мразят все повече циганите, мигрантите и хомосексуалните

Даниел Смилов, Димитър Вацов и Цветан Цветанов взеха отношение по темата на кръглата маса в парламента

Ключови думи: Цветан Цветанов, ГЕРБ, БСП, Истанбулска конвенция, Даниел Смилов, ксенофобия, хомофобия, хомосексуални, цигани, мигранти, чужденци, медии, партии, Русия, Европа, Европейски съюз, националпопулисти, системни партии, европейски ценности, социология, Димитър Вацов, кръгла маса, дискусии

Партиите у нас все повече се водят от настроенията на хората, вместо те самите да лидират гражданите. Около това мнение се обединиха участници в кръгла маса в Народното събрание на тема „Има ли криза на европейските ценности?“

Форумът бе открит от председателя на парламента Цвета Караянчева и в него участваха депутати, университетски учени и анализатори.

Бяха представени социологически проучвания от 2008 и 2018 г. и бе направено сравнение в промяната на нагласите.

За България бе отчетен положителен тренд – все повече хора казват, че сами могат да се грижат за благосъстоянието си, както и че подкрепят демокрацията.

Като негатив обаче беше посочен ръстът на ксенофобията и хомофобията.

Според политолога и преподавател в Софийския университет Даниел Смилов партиите са изоставили просветителската си функция и това засяга вече не само националпопулистките формации, но и „сърцевината на партийната система“.

„Има място за осмисляне на образователна – формираща общественото мнение, функция на партията и отговорността, която тя поема не просто да отразява някакви нагласи, но наистина да застава с убеждението си и да повежда хората там, където те в момента не са“, коментира Смилов.

„И аз ще ви дам само няколко примера да илюстрирам накъде партиите са повели общественото мнение в България през последните 10 години. Проф. Гарнизов спомена някои от тези данни, но да речем: 2008 г. ако питате хората – имате ли нещо против цигани да са ви съседи, 48,3% отговарят „да“, 47% отговарят „не“.“

Т.е. горе-долу поравно.

„2018 г. - 60% отговарят „имаме нещо против“, 30,2% отговарят „нямаме“. Ето ви тука ясно движение на общественото мнение в някаква посока.

Същото – по отношение на хомофобията. „Имате ли нещо против хомосексуални да са ви съседи“ – 2008 г. 42% нямат нищо против, 51% - имат. 2018 г. - 57% имат нещо против, 33,4% - нямат“, посочи политологът.

Даниел Смилов коментира: „Истината я знаем – просто появиха се говорители на този тип ценности. Медиите заедно с политическите партии почнаха да бълват такъв тип нагласи и партиите поведоха обществото и го заведоха от 2008 г. - видяхте 2018 г. къде е то. Това е огромната отговорност на политиците и на политическите партии във формирането на общественото мнение. И всъщност част от този популистки момент, който имаме в момента, е партиите да се крият зад тези нагласи някак си и да казват „не, не, ние всъщност не сме виновни, ние просто ги отразяваме и не правим нищо по същество“. Няма такова нещо! Имат отговорност, както партиите, така и медиите, така и публични говорители като нас в по-малка степен.“

Преподавателят-философ и културолог Димитър Вацов се съгласи, че партиите и медиите носят своята отговорност за тези „стряскащи данни в ръста на ксенофобията и хомофобията в това европейско изследване“.

Вацов посочи, че има и положителни тенденции във възприятията на българите по отношение на личното благополучие и демокрацията.

Стряскали обаче данните за ръста на омразата към циганите и хомосексуалните.

Освен това българите мразели повече мигрантите, отколкото чужденците, което било показателно.

„Зад тази омраза стои изцяло една медийна атака. Става дума за течащата вече пет години в България, тя тече от края на 2013 г. тази атака – ние сме изследвали по други линии – атака срещу, така да се каже, основите на либерално-демократичния ред; атака, която е националпопулистка, която беше събудена в Европа от финансовата криза 2008 – 2009 г.; беше тежко усилена от Руската федерация – официалните медии, след Крим 2013 г., и тогава и дойде в България впрочем“, каза Димитър Вацов.

Според него обаче трябва да се каже, че общественото мнение не е така разцепено, както го показват данните при „фронтални въпроси“ от рода на „искате ли за съседи цигани, хомосексуални или мигранти“.

Ако хората бъдат попитани по друг начин, като например – „виждаш ли проблем с хомосексуалните или с мигрантите“ и това го спуснеш в списък с други проблеми, този казус отивал чак на 15-20-о място.

„3-4% се сещат, че има изобщо такова нещо, за разлика от момента, в който ги попиташ фронтално „мразите ли мигрантите“ - „мразим ги, разбира се, защото всеки ден ни дуднат за мигрантите по медиите“. Така че обществените нагласи не са така тежко преобърнати. Всеки, който си въобразява, че с ксенофобска риторика може да преобърне, да речем, продемократичния или европейския курс, както на българското общество, така и на повечето европейски общества в момента, ще претърпи политически крах. Така както търпят крах привържениците на Брекзит“, посочи Вацов.

Показателно било, че на Запад, а и у нас анти-ЕС риториката се използвала все по-малко, включително и в медиите.

Така че нека нашите националпопулисти да помислят върху това, заключи Димитър Вацов.

Коментар направи и парламентарният водач на ГЕРБ Цветан Цветанов. Според него е притеснително, че системни партии са влезли в националпопулистката риторика.

Без да посочва БСП, Цветанов даде за пример Истанбулската конвенция, но и той побърза да уточни „не, няма да я защитавам“...

Според Цветан Цветанов разговорът върху конвенцията се е базирал на фалшива новина и това е блокирало нормалната дискусия.

Топдепутатът от ГЕРБ обясни, че хората не биха искали да имат за съседи не само цигани, но и наркомани.

Според него трябва да се работи за реалната интреграция на тези хора, като основно това може да стане чрез образование и повече позитивни новини.