Bloomberg: Задава ли се нова дългова криза?

Какво е общото между основателя на Softbank Масайоши Сон, създателя на Tesla Илън Мъск и шефа на Dell Майкъл Дел? И тримата са част от разрастващата се общност, която инвеститорите на облигационния пазар наричат "Титаните на боклука". Става въпрос за стотиците компании по света, които се възползваха от евтиния паричен ресурс и натрупаха огромни кредити, за да финансират разрастването на своя бизнес, пише Bloomberg.

Еуфорията на корпоративния облигационен пазар го изстреля до рекордно равнище от 11 трилиона долара. Това стана възможно благодарение на ултраразхлабената монетарна политика на централните банки по света и почти нулевите лихви. Днес обаче за всички е ясно, че тази "златна епоха" е на път да приключи, а лихвите постепенно започват да се покачват. А това може да се окаже предизвикателство за много компании. Според Bloomberg в световен мащаб има близо 70 компании, които могат да бъдат определени като най-големите "бенефициенти" в ерата на евтиния кредит.

Това са фирмите, които са увеличили нивата на дълга в своите баланси с над 50% през последните пет години и имат задължения от поне 5 милиарда долара. Общият размер на дълга на тези корпорации достига стряскащите 1.2 трилиона долара в облигации и заеми, като по-голямата част от тях попадат в категорията на т. нар. "junk bonds" - дълговите ценни книжа с най-висок риск. Повечето от тези емисии са с падеж през следващите седем години. Някои от тези компании са добре известни в публичното пространство, като компютърният гигант Dell и производителят на електрически автомобили Tesla. Други са в частни ръце, а акциите им не се търгуват на борсата. 

Но почти всеки човек на планетата, който има спестявания в пенсионен фонд, застраховка живот или някаква друга инвестиционна схема, по всяка вероятност е техен кредитор под една или друга форма. Инвестиционните мениджъри насочиха трилиони долари към облигационните пазари през последните години, включително и към техния най-рисков сегмент, тъй като в останалите категории доходността беше близка до нулата. Сега обаче централните банки са изправени пред изключително сложна задача - постепенно да намаляват монетарните стимули, но без да предизвикат паника на пазарите, които са "натоварени" с колосални количества дълг.

Междувременно статистиката показва, че за момента няма никакви сигнали за отслабване на интереса към рисковите заеми и придобиванията, финансирани с дълг. Напротив - само в Съединените щати през последната година и половина са издадени рискови корпоративни облигации за над 1.6 трилиона долара. Това е повече, отколкото общият им размер за преходните три години, пише още Bloomberg.  Империи, построени върху дълг Японският гигант Softbank е сред компаниите, които през последните години се възползваха максимално от достъпа до евтин паричен ресурс. Основателят на компанията Масайоши Сон създаде най-големият фонд за стартъп инвестиции Vision Fund, който управлява 100 милиарда долара.

Но дори и тази сума е по-малка от общия обем на дълга на компанията, който възлиза на 150 милиарда долара. За последните пет години увеличението му е четирикратно. Масайоши Сон "разписваше чекове" за много стартиращи и бързоразвиващи се компании, като платформата за споделено работно пространство WeWork и транспортното приложение Uber. В същото време обаче Softbank издаваше облигации за десетки милиарди, с които финансираше придобиванията си, включително и мегасделките за покупките на британския производител на чипове ARM Holdings и американския инвестиционен мениджър Fortress Investment Group.

Според Масайоши Сон тези задължения са пренебрежимо малки на фона на капиталовите печалби, реализирани от инвестициите. От компанията изтъкват, че ако се вземе предвид "кеша" и всички останали ликвидни активи, нивото на дълга е едва 29% от общото балансово число и той може да бъде управляван без проблем дори и в случай на срив на капиталовите пазари. Въпреки това някои от кредиторите на компанията са притеснени, тъй като способността й да изплаща своите задължения е все по-тясно свързана с представянето на борсовите индекси.

Видеоплатформата Netflix също е сред компаниите, които през последните години ударно увеличиха заемния капитал в своите баланси. Платформата наистина успя да задмине Disney, превръщайки се в най-скъпата медийна компания в света, но това се случи успоредно с натрупването на над 6 милиарда нов дълг на облигационните пазари. Общият размер на задълженията й вече е седем пъти по-голям от печалбата преди данъци, лихви, обезценки и амортизации. В подобна ситуация се намира и "отрочето" на Илън Мъск Tesla.

Американският производител на електрически автомобили има дългове за над 10 милиарда долара. Само през август миналата година компанията изтегли над милиард и половина долара от облигационния пазар, за да финансира експанзията на производството си и разширяването на поточните линии за първия си масов продукт Model 3.   Търсенето за облигациите беше огромно, в резултат на което доходността падна до едва 5.3%. За сравнение, толкова носеха на своите притежатели и американските държавни облигации през 2007 година, малко преди Федералният резерв да започне да понижава основния лихвен процент в опит да овладее последствията от финансовата криза. Но надеждите на облигационерите на Tesla за бързи печалби бързо бяха попарени.

През април тази година те се търгуваха на 87% от номинала си, а два месеца по-късно цената им падна до рекордно ниско ниво. Илън Мъск пък бе принуден да обяви най-мащабните съкращения в историята на компанията, в опит да овладее рязкото повишаване на разходите. Много китайски компании също започват да усещат ефектите от обръщането на монетарната политика и опитите на централната банка да овладее образуването на нов дългов балон. Най-застрашени са строителните компании и останалите играчи в сектора на недвижимите имоти, които през последните години натрупаха колосални кредити, възползвайки се от постоянния ръст в цените на жилищата и офис площите в Поднебесната империя.

Днес обаче ситуацията вече е различна и много от тези компании започват да изпитват проблеми с погасяването на задълженията си. Всичко това означава, че инвеститорите трябва да бъдат готови за още по-голяма волатилност на финансовите пазари и дори за нова дългова криза, пише Bloomberg. През следващите десет години ще падежират рискови облигационни емисии и заеми за над 4 трилиона долара, а "рефинансирането" им може да се окаже проблематично.