Ралица оцеля по чудо след зверска катастрофа на АМ "Тракия", вижте нейния разказ (СНИМКИ)

Всяка година България дава стотици жертви във войната по пътищата. От януари досега загиналите при пътни инциденти са над 460, пише btvnovinite

В началото на юни едно младо и красиво момиче участва в тази война, но успява да се спаси от черната статистика. Наречете го късмет или сила на духа, но днес Ралица Маркова има какво да ни каже.

Всичко се случва в един слънчев неделен следобед. Датата е 10 юни, а Ралица тръгва с колата си от Бургас за София, заедно със свой колега. „През целия ден имах едно странно усещане, нещо ме тревожеше, имах буца в стомаха, точно така се чувствах! За първи път ми се случва, аз преди да тръгна и по време на шофиране да имам това тревожно чувство. Предусещала съм вероятно”, спомня си тя.

В района на Пловдив трафикът станал още по-натоварен и с все повече тирове на пътя. Оставали 130 километра до София.

Ралица изчислила, че след час и половина вече ще си бъде у дома, но съдбата решила друго.

„В следващия момент просто помня звука, който беше ужасен. Няма с какво да се опише, няма с какво да се сравни. Както и силата, с която нещо ни отмести от пътя. Сякаш нещо ни засмука встрани. Следващото нещо, което помня е, че зададох въпрос – какво стана?”, спомня си тя.

Движещата се зад Ралица кола я удря с висока скорост, а автомобилът ѝ се забива под камиона пред тях. „Хубавото е, че колата ни се завърта и ударът не е челен. Ние сме се забили назад. Което е страхотно. Защото, ако беше челен, нямаше да има оцелели”, обяснява Ралица.


Така изглежда автомобилът след зверския сблъсък

Линейката идва бързо. Спешният екип вади Ралица от премазаната кола и я транспортира до болницата в Пловдив.

„В линейката ме успокояваха. Казваха ми – спокойно, миличка, спокойно. Понеже аз знаех, че всичко ще е наред накрая, но си спомням, че плачех! Едната дама постоянно ми забърсваше сълзите и ми казваше – спокойно миличка”, разказва тя.

В болницата я посрещат д-р Бахар Нури, д-р Петкова и проф. Христо Желязков. Днес, 4 месеца след катастрофата, Ралица им е благодарна повече от всякога, че диша и е тук.

Казва, че те са нейните ангели спасители – тук на Земята. „Тя е имала абсолютен късмет, защото при такова нещо е можело да пострада много сериозно”, казва проф. Желязков.

За д-р Анета Петкова, Ралица е поредният млад пациент, който влиза в болница, вместо в дома, към който е пътувал, но ясно си спомня жаждата ѝ за живот. „За съжаление това е ежедневие в тази болница. Тъй като поемаме цялата спешност на региона. Изключително много млади хора, които са пострадали при катастрофи, постъпват всеки ден в клиниката”, казва д-р Петкова.

Ралица остава в Клиниката по неврохирургия повече от седмица, а до нея, неотлъчно е майка ѝ. Заради отока на гръбначния мозък, Ралица остава обездвижена няколко дни. Успява да направи първите си крачки на четвъртия ден. С помощта на лекарите и на мама.



Днес тя се чувства все по-добре. Казва, че обожава живота и може би затова животът не я е пуснал да си отиде. „Всяко нещо се случва с причина. Няма за какво да се сърдя, напротив. Съдбата ми поднесе такова нещо, но ми направи и подарък, защото съм тук в момента”, казва Ралица.

Шофьорът, причинил катастрофата, все още не е понесъл отговорност. „Той до момента не ме е потърсил. Не искам да ми се извинява. Той причини това на две деца. Но след това, той не понесе отговорност. И най-вече съм сърдита, че майка ми претърпя този стрес”, казва тя.

„Това ми беше най-тежко, че някой си може да смачка моето дете и да си тръгне без дори да се поинтересува за състоянието й. Аз съм я родила, възпитала и той в един миг – ще ми затрие детето”, казва майка ѝ Нели.

Въпреки шока от преживяното Ралица се учи да бъде смела отново. Затова решава да пребори страха си и да се качи отново зад волана.

„Моля ви, когато се качвате в колата, оставете всички други мисли настрана. Моля ви, не сте сами на пътя. Белите стават за една секунда. Точно в тази секунда, когато си погледнеш телефона. Еми да, но това съобщение не е по-важно от моя живот! Не е по-важно от твоя живот, от ничий друг живот. Пазете себе си и пазете останалите участници в движението. И не си мислете – това на мен не може да се случи”, призовава Ралица.

Тя оцеля и е късметлийка. Днес повече от всякога се усмихва. Мечтае си тази страшна война на пътя да спре. Има и други мечти, които иска да сбъдне и сега се е вкопчила в живота.