Има сценарий Бойко Борисов да управлява завинаги, но досега българите са показвали, че не са руснаци

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)


Евгений Дайнов е на 60 г., политолог. Професор в Нов български университет. Потърсихме го за коментар на политическата ситуация по повод промените в правителството.

- Проф. Дайнов, ще се стабилизира ли правителството след гласуваните днес в парламента министерски рокади?
- Аз не виждам какво му е било дестабилизирано. Вярно е, че три оставки наведнъж не е често срещано явление, но очевидно имат намерение да управляват заедно неговите съставки. А и дори ако някоя от националистическите партии напусне, в парламента веднага ще бъдат заместени от „Воля”, така че не е въпросът, че правителствената конструкция има някакъв проблем, нито парламентарната. Проблемите, откъдето идва чувството за нестабилност, са съвсем други. И министерските рокади не са отговор на тези проблеми.

- А откъде идва нестабилността?
- От много места. По какво обаче се усеща? Знаете, обикаляли сте страната, говорили сте с хората и четете. От няколко месеца има тежко недоволство, което зрее в хората. Това си личи по многото, макар и ограничени по обхват, протести – всеки протестира за нещо. Има чувство за затапеност, за застой, за непридвижване напред. Много хора се чувстват изоставени и не се виждат в оптимистичните данни за икономиката, защото не усещат нещо по джоба си. Оформят се големи пластове бедност в България и никой не вижда да му се предлага някаква перспектива, което е основен източник на нестабилност по оста на народа. Другите източници на нестабилност са преподрежданията в управляващия елит,  тука включвам и невидимия елит – олигарси, бандити и прочее, които са на власт заедно с видимата власт. Там вървят разправии от няколко месеца също, които разправии рязко отслабват видимата сила на Бойко Борисов. А на неговата сила се крепи всичко. Така че чувството е, че отдолу народът е недоволен, а отгоре силата се смята, че намалява – ето ти нестабилност.

- Същевременно президентът казва, че избори сега няма да отворят нова перспектива, което всъщност е очевидно. Защо се получава така, че хем има недоволство, хем няма алтернатива?
- Едно е какво казва президентът, друго е каква е ситуацията. Това президентът го метна, първо, за да разкритикува БСП, че не представлява някаква алтернатива. И то е така. Всеки път, когато замирише на опасност за властта на ГЕРБ, Корнелия Нинова веднага скача да помага с нещо. Очевидно там има някаква договорка. Другото е, че може би президентът подготвя почвата за своя нова партия, като престане да бъде президент. Друг е въпросът каква е реалната ситуация. През април 1990 г. за първи път чух тезата, и това се повтаря преди всички избори – че няма алтернатива. През юни 1990 г. бяха първите избори. Месец и половина преди това медиите в България и политиците говореха следното – няма алтернатива на БСП, тия рошавите и брадатите ли ще управляват. Втората теза, която ни се повтаря вече 30 години е – да дойдат нови лица. Тогава СДС беше на пет месеца и казаха – тия вече са стари, да дойдат новите. Събираме двете и чуваме следното – винаги когато се зададат на хоризонта парламентарни избори, имате две теми: няма алтернатива на сегашните управляващи, а най-добре е някакви нови да дойдат. А се оказва, че винаги има алтернатива. Като минат изборите, винаги се оказва, че някой формира някакво правителство. Така че тази теза „няма алтернатива” много ми напомня и друго – средата на 80-те години по време на комунистическия режим. Тогава БКП за първи път започна да казва, че няма алтернатива на нея. Но се оказа, че има. Значи това не са сериозни разговори. Винаги има алтернатива.

- Добре, но Бойко Борисов и ГЕРБ печелят четири поред парламентарни избора. Тук реално се вижда, че не се появява алтернатива или поне хората не гласуват за такава. Защо се получава така? Въпросът е - кой може да събори Борисов?
- Веднъж беше съборен. Той не завърши първия си мандат, защото подаде оставка под натиска на улични бунтове, след което имаше правителство на Орешарски, не беше на ГЕРБ, нали така?

- Така е, но ГЕРБ тогава пак бяха първа политическа сила.
- Да, но както виждаме, може и да си първа политическа сила, а останалите да ти „направят мечка” – и това е алтернатива. Гледали ли сте гласът на ГЕРБ? Той спада постоянно.

- Не е вярно. На последните парламентарни избори им се вдигнаха гласовете.
- Да, щях да стигна дотам. Това е, защото Корнелия Нинова с нейните реплики биде така любезна да им мобилизира 200-300 хиляди гласа, които те нямаше да имат. Това бе първата очевидна нейна помощ за ГЕРБ. Вижте, вариантите за България са два оттук насетне – или тук да се заформи нещо като източно-евразийска авторитарна крепост и както Путин си управлява завинаги, и тука Бойко Борисов да си управлява завинаги, или в обществото има достатъчно демократически рефлекси, да не допуснат някой човек да упражнява властта толкова дълго време. И това е нещото, което трябва да се реши на идващите парламентарни избори. Има сценарий, при който, ако България се превърне в някакво лошо подобие на Русия, Бойко Борисов да може да си управлява завинаги. Но досега българите са показвали, че не са руснаци, в този смисъл, по-буйни са. Но това ще си проличи.

- Слави Трифонов и Румен Радев ли имат потенциала да съборят Бойко Борисов?
- Потенциал Бойко Борисов да не управлява съществува и при вариант ГЕРБ да е първа политическа сила, но с малка преднина. Тогава може други три да й „направят мечка” и тя да не управлява. Слави Трифонов е димка, която така и не се запали, ако забелязвате. Всеки път през последните 10 години, като наближат избори, започват анонси как Слави Трифонов влиза в политиката, но след това се оказва, че това никога не е така. И тази новина се износи. А Румен Радев все пак трябва да престане да бъде президент, за да направи политическа партия, така че и неговата евентуална бъдеща партия не може още да влияе върху сегашната ситуация.

-  Някои предупреждават Радев да не прави партия, понеже ще се провали като предишни президенти – приемате ли тази теза?
- Всички предишни президенти са се проваляли, правейки си партия. Често се забравя, че и Желю Желев направи една либерална партия, която взе 2% на изборите…

- Има обаче разлика – Радев не произхожда от партийните среди.
- Ще стигна и дотам… Петър Стоянов се върна в СДС, за да го оглави и даже не успя да влезе в европарламента на първите избори. А Първанов направи АБВ и доникъде не стигна. Само Плевнелиев не е правил партия, засега. Само че Радев стои леко различно от всички гореописани. Той не е нито интелектуалец, както Желю Желев, нито политик, както останалите гореспоменати. Той е човек, който излъчва сила във времена, в които хората искат да видят силни фигури. Така че той може би, най-вероятно, ще се справи доста по-добре с правенето на партия и лансирането й, отколкото всички предишни. Но опитът на предишните все пак е обезкуражителен, да го кажем така.

- Едно време списание „Форбс” правеше класация за най-влиятелните хора в България. Каква е Вашата класация в момента?
- Зависи как дефинираме „влиятелни хора” – такива, които директно взимат решения, или които влияят на взимането на решения. Ако говорим за реално влияние, аз бих сложил сред първите пет задължително Валентин Златев. „Лукойл” продължава да не плаща данъци, продължава да няма измервателни уреди, продължава да не допуска в пристанище „Росенец” българските власти. Значи той оказва огромно влияние върху поведението на българската държава. Втори би бил Делян Пеевски, който не само контролира огромно количество медии, но и свързвани с него фирми взимат обществени поръчки. Значи тия двамата са вътре при всички положения. Някъде там ще да е и Бойко Борисов все пак, защото той е обвързан не само с видимите лостове на властта, но и с невидимите играчи като двамата горепосочени. Така че в първата тройка бих сложих тези, без да казвам кой е най-силен.