Клавиатурните хулигани изляха помия върху инициатива за по-чиста България. Евтин хейт или старт на предизборна кампания

Автор: Емел МАХМУД


Да си клавиатурен хейтър не е лесно. Цял ден висиш във фейсбук и по форумите, плюейки този и онзи. Искаш да смениш правителството, организираш протести, на които дори не присъстваш. Хвърляш си боклука от терасата, не уцелваш контейнера пред блока и за това ти е виновна държавата.

Гневът ми към хейтърите бе предизвикан от поредната излята помия върху една кампания – за по-чиста България. В съботния ден, докато голяма част от гражданското общество ни бе заето да направи страната ни по-хубаво и приятно място за живеене, друга използваше почивния приятен ден за хейт – на клавиатурата.

Бях учудена, след като видях десетки негативни коментари от страна на жителите на едно градче, което не само аз, но и десетки хиляди българи безкрайно много обичат - Приморско. В това прекрасно населено място впечатленията ми към хората бяха съвсем различни – усмихнати и позитивни. Е, убедих се в другото.

Всъщност негативизъм се забелязваше не само в Приморско, но и във всички морски общини. За тях поредната инициатива за България, обединила толкова много хора, беше евтин пиар от страна на политиците.

Питаха се защо общините не се заемат в почистването на мизерията от летните обекти, които търговците оставяли след себе си. Това, че участниците бяха събрали тонове боклуци, никой не го интересуваше.

Обикновена помия или предизборна борба

След като се зачетох в коментарите, забелязах, че не става въпрос за обикновен хейт, а старт на предизборната кампания. Навсякъде. Напрежението от наближаващите местни избори се усеща. Някои искат да блеснат и най-лесното е да хейтят - по всеки и по всичко, други просто са си получили хонорарите от нечий тръст, а целта е повече от ясна - окаляне на определен кмет или политик.

Да си недоволен от нещо и някого обаче не трябва да означава да настроиш хората върху дадена институция. Да си недоволен от боклука означава да се наведеш и да го изхвърлиш в предназначеното за това място, вместо да го бутнеш с крак. Едва тогава може да настъпи промяната. Едва тогава може да покажеш патриотизъм.

Вместо „Да изчистим България за един ден“ или „Да изчистим България заедно“, моето мото би звучало така: „Никога да не замърсяваме България“. Дори и предизборно.