Благословен християнски празник е днес, черпят 11 любими имена

Православната църква отбелязва църковния празник – “Въздвижение на Светия кръст Господен”, наричан от народа Кръстовден. Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Според църковното предание Света Елена, майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста.

Кой от трите е Христовият кръст, се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници.

За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го “въздвижва” над главите на присъстващите. От това “въздвижение” получава своето име и празникът.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

Народното име на празника се свързва с древното вярване, че на този ден денят се кръстосва с нощта и се изравняват помежду си. По традиция жените заравяли или "кръстосвали" стъблата на многогодишните си китки в градината, за да не се "пресекат", тъй като студа наближава и се очаква падането на първите слани.

Жителите на селищата, в които няма събор по случай Кръстовден празнуват с родата. Целият род се събира около празничната трапеза, на която присъства зелник, печена или варена тиква и в никакъв случай червени храни, като чушки, ябълки, домати, репички и други. На масата няма месни ястия, тъй като на този ден християните спазват строг пост, за да почетат кръста Господен.

На Кръстовден официално се откривали и седенките, очаквани с огромно нетърпение от девойките и момците, а точно след месец първите сватбарски гайди оповестявали, че сватбите вече са позволени. В някои части на Източна България, по време на седенките, младите мъже и ергените изпълнявали обичая "джамала", като изработвали дървена конструкция, имитираща камила и я покривали с черга. Под чергата се криели двама души, за да носят джамалата, а заедно с тях участие в обичая вземали маскирани невеста с младоженец, девер и поп. Така влизали във всеки двор, обикаляйки из цялото село.

Когато родата се събере около трапезата, тя я разчупва, наричайки: "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли" и всички повтарят словата й. На този ден се почитат и чекръкчиите, които наместват навехнати или счупени крайници. Получилите изцеление ги даряват, за да изкажат благодарността си, а те подреждат трапеза в двора си и канят минувачите да хапнат и да пийнат, споменавайки с добро дарбата им на народни лечители.

На Кръстовден честваме и професионалния празник на българските огнеборци. На 14 септември 1905 година се е състоял първият пожарникарски събор, който поставя началото на организираното пожарно дело у нас.

На 14 септември имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстил, Кръстина, Кръстила, Кръстена, Кръстилена, Кръстан, Кръстана, Кънчо, Къна и Ставри.