Кой подведе премиера за "Силистар" и защо се огъна при най-слабия натиск?

Автор: Правен СВЯТ

Борисов трябва да има повече доверие на хората си и да се съобрази, че местната общност е зад тях

Нашумелият напоследък казус "Силистар", за който широката публика сякаш успя да чуе само как "един провинциален кмет иска да застрои природен парк", много напомня на случая с "втора кабинка" в Банско, въпреки че са коренно различни.

Никой не иска да чуе кмета и местните, които твърдят, че цялата процедура има за цел да се осигури път до плажа. Така както не ги чуха за Общия устройствен план, за плажа "Корал" и за много други въпроси. Защото жълтопаветното (защото голяма част от защитниците му не са софиянци) високомерие непременно третира местните хора като престъпници, неспособни да взимат самостоятелни решения. Всъщност никой няма да ги чуе и ако открито кажат – да, искаме там да се инвестира, искаме общината да се развива.

Случаят отново се сведе до темата кой има имоти покрай Силистар и как иска да строи, все едно е нещо необичайно някой да иска да използва имота си, както прецени за добре. Ако ще повдигаме темата за зони, в които ще се въвежда категорична забрана за строителство, то да се изчисти и темата с обезщетенията на частните собственици, които имат имоти там и не могат да ги използват за нищо. Защото никак не е справедливо борците за демокрация да ограничават собствениците да използват имотите си, без да има компенсация за това. А в общини като Царево ограничения да искаш – Натура 2000, Парк "Странджа", еко плажове, липса на устройствен план и прочие. И частният собственик винаги е виновен, защото има имот наблизо.

Веднага се използват и "опорните точки" за плажовете в Гърция, където било забранено да се строи в горите и по бреговете. Само че, вече всички са ходили в Гърция и добре знаят, че голяма част от туристическите села и комплекси са именно в гори и непосредствено на брега на морето.

Казусът "Силистар" има измерения отвъд правото и разделя обществото отново на "умни" и "красиви" граждани и на "глупави" и "грозни" селяни, на такива които винаги знаят всичко и на такива, които не разбират нищо и само искат да съсипят природата, на правилни политици и на грешни политици.

Отзад напред в политически план казусът "Силистар" извади лицемерието в местната политика. Представителите на БСП в местния парламент сега изведнъж се събудиха една идея по-зелени и атакуваха кмета от ГЕРБ Георги Лапчев за опитите му да се приеме подробен устройствен план в един имот около плажа. Същите тези политически представители, които за кратко по партийна линия закриха парк "Странджа", заради които вероятно още общината няма Общ устройствен план, сега се възползват от конкретния казус и от късата памет на местните, за да провеждат политическа пропаганда. Все едно са избрани в местния парламент да защитават каквото им наредят от партийната централа в София, а не каквото искат гражданите на общината.

На национално ниво казусът също има политическо измерение. И то засяга пословичната мнителност у Бойко Борисов към най-близките му или по-скоро склонността му да се предоверява на твърденията на опонентите и загрижени за имиджа му съветници. Винаги когато малка група за натиск наддаде вой, Борисов е готов да жертва всеки верен представител на своята партия, за да погаси пожара. Времето ще покаже дали това е правилният подход, макар засега тези "саможертви" да имат положителен ефект.

Разбира се и този път реакцията на Борисов, който поиска отмяна на решението за "Силистар" на местния парламент, бе използвана от противниците му, за да лансират тезата за "бунтове срещу лидера на ГЕРБ". Истината обаче ще се окаже друга – просто кметът реши, че като действа според нормата (и това, което му предлага експертният съвет и администрацията на общината), а и най-вече според интереса на местното население, няма необходимост да се тревожи за политическата страна на нещата. Но сгреши, а опонентите точно на това се надяваха.

Юридическите измерения в случая са другата част на въпроса, но тъй като предстои произнасяне на съда, коментарът за сега ще ги пропусне. В съда ще се сблъскат двете тези: общината твърди, че е спазена законовата процедура, ответната страна твърди обратното. Това ще е реалността – теза срещу теза, поне докато общината продължава да е притисната до стената с липсата на Общ устройствен план. Но не само. Докато от жълтите павета се диктува бъдещето и развитието на всяко населено място из България, подобни случаи ще има. Защото тук отдавна не става въпрос за обикновен спор, с юридически аргументи, а за политическо противоборство.

Трябва да е ясно, че "Силистар" поставя въпроса за реалното местно самоуправление. Но не просто като отношения между централна и местна власт, а като възможност на местната общност, излъчила свои представители в местната власт, съобразявайки се със законите, но и с местния интерес, да взема самостоятелни решения за развитието на общината. Поставя и въпроса за частната собственост и за държавата, която, когато въвежда ограничения, не желае да си плаща сметката.

А в случая местната общност застана зад кмета и неговото решение. Това показва, че все пак жителите на малките общини имат рефлекс и знаят посоката, в която искат да вървят. И дори решението на Общинския съвет да бъде отменено от съда, гражданите на общината няма да простят предателството на опозицията, която забрави интересите на преките си избиралети и собствените си действия от близкото минало, в името на извличането на политически дивиденти. И се опита да трупа рейтинг.


*Заглавието е на Флагман.бг., публикацията е от "Правен свят", автор е Димитър Николов, юрист, завършил е "Право" в СУ "Св.Кл.Охридски" (ВИЖ ТУК)