Как Черно море се превърна в гробница за стотици кораби

Черно море е гробище на кораби, пише вестник "Капитал". Използвано от хилядолетия като стратегически транспортен път, дали поради особения характер на климата и теченията или поради други причини, в него са потънали хиляди морски съдове. Според Михаил Заимов, който от десетилетия се занимава с подобни изследвания, само при проучване на подводното трасе на проекта "Южен поток" между Анапа, Русия и Варна преди няколко години са открити над 150 потънали кораба.

Миналата година международната експедиция Black Sea MАР откри 80 останки на кораби, като най-старият датира около IV век. За 3 години тя покри около 1250 кв.км площ край българския бряг. Интересът на експедицията обаче беше концентриран повече върху дълбочина над 150 м, където водата е наситена със сероводород, който не позволява на органичните материали да се разпадат и така те се съхраняват непокътнати векове.

Досега разглежани като романтична част от морската ни история, след проблема с резервоарите на кораба Mopang, откъдето се изпуска мазут, те изведнъж се оказаха екологична заплаха.

Три са основните причини за морските катастрофи

- силни бури, човешка грешка или военни действия. Mopang например потъва, защото се натъква на немска мина от Първата световна война край остров Свети Иван. Разрушаването на резервоарите му поставя въпроса има ли други подобни екологични опасности.

Според Михаил Заимов такава заплаха е потъналият при нос Колокита край Созопол кораб "Родина". Заимов, който първи проучи кораба това лято, каза за "Капитал", че ще направи изследване на състоянието му в следващите седмици. "Родина" (предишно име Esenach) е собственост на Българското търговско параходно дружество. На 19 септември 1941 година пътува за Егейско море в конвой с параход "Балкан", охранявани от два български торпедоносеца. Потъва в района на нос Колокита южно от Созопол, като се натъква на две мини от българско минно заграждение. В момента лежи на около 40 метра под водата.

Втората световна война е истинска месомелачка за корабоплаването в Черно море. Съветският подводен флот изпраща множество подводници с изричната заповед да потапят всичко, което не е под флага на СССР. Така намира гибелта си турският кораб "Сафак". На 25 май 1942 година параходът пътува от Бургас за Истанбул, когато в района на Царево е атакуван от съветската подводница "Щука 205". Капитанът обаче успява да избегне първото торпедо, след това избягва и второто и бързо насочва кораба към брега, успява да хвърли котва в залив край Варвара, да спусне спасителната лодка и да излезе невредим с целия екипаж на българския бряг. Съветската подводница излязла на повърхността и потопила парахода с тежка картечница, като го направила на решето. Потънал е на 7-14 метра. "Сафак" пренасял фаянс, теракотени плочки и един сандък с оловни войничета и балерини.

Не такава е съдбата на "Струма" обаче. Регистрираният под панамски флаг моторен кораб превозвал еврейски бежанци, които бягат от Костенджа (днешна Констанца), Румъния, към Истанбул. Малко преди да влезе в Босфора, на 9 мили от турския град "Струма" е прихванат от съветската подводница "Щука 213" с капитан лейтенант Денежко. Моторният кораб е потопен вследствие на торпедна атака. Загиват 767 души, от които 120 деца. От торпедата на "Щука 214" е потопен и италианският танкер Torcello на 5 ноември 1941 г.

Съветската армия също дава жертви. Според Владимир Живков, запален леководолаз, изследовател и автор на книгата "Тайни и загадки - Потъналите кораби по българското крайбрежие"

разрушените подводници

също са потенциална опасност за екологията. В книгата, която представлява най-пълния каталог за подобни истории у нас, Живков е описал 77 потънали кораба по българското Черноморие, като е проучил произхода, причината за катастрофата, местонахождението и дълбочината, на която се намират. Според него подводните лодки са доста сложен казус. Първо, те имат статут на военно гробище, тъй като в затворените помещения се намират телата на загиналите подводничари, второ, има допълнител риск, тъй като там има и торпеда, и, трето, не е ясно колко гориво има в резервоарите им.

"Сталинец 34" е погребана в района на нос Емине през ноември 1941 г., като вероятна причина за катастрофата с нея е намотаване на стоманено въже около винта. "Щука 204" изчезва на 6 декември 1941 г. Останките й са открити през 1983 година от риболовен траулер между Карабурун (Черен нос) и град Бяла на дълбочина 35 м, като вероятната причина за крушението е взрив от пряка атака на немски хидросамолет. Подводницата е проучена, а телата на подводничарите са положени в гробищата на Севастопол.

"Щука 210" попада на минно заграждание през юни 1942 година в района на нос Шабла, загива целият екипаж от 47 моряци. Подводницата е проучена през 2007 година от Росен Желязков, Михаил Заимов и Владимир Явашев.
Пак в района на Шабла и пак през 1942 година, но през декември, от взрив на мина е разрушена и подводницата "Ленинец 24". На 5 мили източно от нос Галата край Варна са останките от "Щука 211", която е поразена от немски авиобомби часове след като е торпилирала румънския кораб "Принц Карол", който също е погребан в района. Близо до устието на река Камчия пък са открити останките на друга съветска подводница - "Щука 204", причината за гибелта й през същия период вероятно също е мина.

При отстъплението си през 1944 година немската армия потапя голяма част от корабите и баржите си в района на нос Галата и в Бургаския залив. Според Владимир Живков потъналите кораби и от по-ново време също са

потенциални екологични бомби

Руският кораб "Волго-Дон" се сблъква с грузинския Surise на 4 юли 2004 година. Вследствие на удара потъва на 15 мили от Шабла на 70 м дълбочина. Моторният кораб Tolstoy плава под флага на Корейската народнодемократична република и потъва при силна буря на 27 септември 2008 г. на 13 мили източно от нос Емине. Тогава се получава малък разлив, който е овладян, но друго проучване на кораба не е известно да е правено. На 29 ноемри 2010 г. корабът "Карим 1", под флага на Сиера Леоне, натоварен със скрап и с 10-членен екипаж, бе ударен от празния танкер "Алесандро ДП" с холандски флаг. "Карим 1" потънал за минути след сблъсъка. На борда му е имало деветима сирийци и един египтянин.

Моторният кораб Elland потъва на 8 февруари 2014 година пред Дуранкулак при бурно време, като вероятната причина за катастрофата е разместване на товара.

За тези, а вероятно и за много други потънали кораби трябва да се говори в минало несвършено време. Защото те имат свойството да припомнят за себе си, както това направи Mopang близо сто години след потъването му. Круширалите кораби и подводници (не всички, разбира се) са потенциална заплаха за българското Черноморие. Може би затова е редно да се направи единен каталог на потъналите кораби, да се проучи състоянието на техните резервоари и съответно да се вземат необходимите мерки. Държавата е хубаво да помисли за това превантивно, а не когато мазутът започне да се излива по плажовете на Черноморието.