Калина Крумова се появи за първи път като експерт по пътна безопасност

Автор: Антония Чорева


Експерътът по пътна безопасност към МВР Калина Крумова за първи път се появи пред медиите и бе представена като съветник на зам.-министъра на вътрешните работи Стефан Балабанов.

Както Флагман писа първи, Крумова получи новия пост още в края на година (вижте тук). Красивата ексдепутатка от Атака и някогашна водеща в ТВ СКАТ вече се изявява в МВР.

Днес тя присъства на представянето на изследването Индекс на безопасно шофиране SDIndex - Safe Drive Index.



Това е първото представително проучване за безопасно шофиране у нас, проведено през април сред 1000 активни водачи на леки и лекотоварни автомобили на възраст между 18 и 75 години.
Крумова бе представител на МВР, заедно с представители на Министерство на транспорта и КАТ.

Проучването показва, че голяма част от българските шофьори не разпознават собствените си рискови действия зад волана и подценяват рисковите ситуации, докато шофират.

Изследването посочва, че грешките на пътя се дължат на неспазване на правилата, на разсеяност или непознаване на правилата и липса на умения и знания.

Калина Крумова коментира само, че всяка година в България изчезва една класна стая с деца. „Ако можем да спасим едно дете, значи тази инициатива има смисъл“, каза тя.

От своя страна Яна Спасова, управител на консултантска изследователска агенция „Експлика“, представи резултатите от изследването.

Изследването показва, че най-често срещаните рискови действия по българските пътища са - превишаване на позволената скорост, неправилно планиране на маршрута и попадане в задръстване или невидяна или непредвидена ситуация.

71% от анкетираните обаче казват, че превишават скоростта „неволно“.

56% са попаднали в задръстване случайно, а 55% от водачите отбелязват, че късно са забелязали, че превозното средство отпред  е намалило скоростта си, което води до рязко натискане на спирачките.

Има два извода - българските водачи имат равен брой ситуации на пропуски и нарушения и малко повече ситуации, в които допускат грешки и вторият – необходими са мерки за повишаване на уменията и познанията на участниците в движението.


Самооценка

Едва 9% от водачите се определят като рискови, 31% със средни показатели и 64% се самооценяват като нискорискови.
Интересното е, че мнозинството от водачите оценяват собствения си начин на шофиране като нерисков, а този  на останалите участници като рисков. Голямото разминаване между самооценката на собственото поведение и оценаката на поведението на останалите шофьори може да индикация, че мнозинството от българските шофьори са склонни да не разпознават собствените си рискови действия зад волана и да подценяват рисковите ситуации.

Основните фактори, които определят поведението на водачите на пътя, са образование, местоживеене, стаж и годишен пробег на шофьора и мощност на автомобила.
Висшистите са по-склонни да поемат рискове, в София нискорисковите шофьори са едва 27%, при средно 60% за страната. Шофьорите със стаж между 4 и 10 години са по-склонни да поемат рискове от лица с повече стаж зад волана, най-рискови са шофьорите с най-малък 2-5 хиляди км. годишно и най-голям пробег над 50 хиляди километра.
Изследването показа, че имало „добра новина” – а тя е, че относително малко хора са склонни към агресия на пътя, като нямало зависимост между пола и поведението на пътя. Жените и мъжете реагират по еднакъв начин.

По данни на Пътна полиция у нас през 2017 г. жертвите на катастрофи са 593, над 8 000 души са ранените.
Според данни на ЕК 93 % от случаите на ПТП в Европа са са следствие на човешка грешка.