Жената на Боян Петров: Не искам траур и тъга, сега той е щастлив (ВИДЕО)

Жената на Боян Петров - Радослава Ненова, сподели мислите си пред „Нова Телевизия“ няколко дни след края на спасителната акция и обяви края на надеждата, че нейният любим ще се върне от планината, предава Блиц. Според нея, сега Боян е щастлив, където и да е, и никой не трябва да се чувства тъжен. Тя иска той да остане като една легенда, като нещо красиво.

"Искам да видя последните му мисли, за мен това е най-личното нещо в палатката му. Искам да събера всичко и да направя една книга. Исках да намеря фотоапарата му, но това се оказва доста по-трудно", започна Ненова.

"Той е усмихнат, обича да помага, да се сърди и пак да помага, искам да си спомнят хубавото, не искам да има никакъв траур, никакви черни ленти, в Природо-научния музей, където работеше, просто помолих да сложат негов портрет. Не искам никой да се чувства тъжен, искам да остане като една легенда, като нещо красиво."

"Исках в началото на акцията да разбера къде е, сега може би не искам да научавам. Вероятно е на правилното място, щом планината не ни го дава, значи не трябва да знаем. Чудех се как се е чувствал, когато е бил в безизходица. Дали е бил нещастен, дали е бил спокоен."

"Накрая се оказа, че и начинът, по който изчезна, е доста ключов. Защото много хора отключиха любовта си, намериха нещо, за което да са по-добри. Много хора се оказаха изключително добри. Всички станахме по-добри заради него."

"Стана толкова мащабно, че дори не мога да го осъзная. Нашето външно министерство свърши чудеса този път. Утре ще се съберем всички, които участвахме, да се видим, да го преживеем всичко. Да ми донесат много неща, които са намерени на трети лагер."

"Това, че не го откриха, остави едно усещане у мен, у детето, че тази вратичка не е затворена. В бъдеще ще ходим със сина ми в Тибет, където да се срещаме с Боян, а не като пред голяма надгробна плоча. Нашата връзка ще продължи на друго място. Това ще си е нашето място."

„Със сигурност ще продължа да обичам планината. Не ѝ се сърдя, обичам я. Боян е щастлив в нея, продължава да е щастлив. Там покоряваш себе си, имаш много време да мислиш, аз в планината съм взимала най-важните си решения. Не съм искала той да се отказва от експедициите. По-скоро ми е харесвало да ходя аз с него."

"Аз и детето, и много наши приятели ще се включат в похода в памет на Боян. Организацията се превръща в нещо много мащабно. Това е неговият маршрут, по който тренираше за тези върхове. Тази пътека изведнъж се пренапълни с негови почитатели. По средата има кутия с дневник, а сега сме сложили два чисто нови тефтера. Всеки да каже нещо лично към него, което не е могъл."

"Една маса трепереше през цялото време, какво се случва с Боян. Винаги ще има хора, които са недоволни, ще кажат какво е направил този човек, след като самите те не са направили нищо. Тези хора потъват след два дни, а остава направеното."