Цените на Северното Черноморие се сринаха, когато руснаците си тръгнаха*

Източник: Вестник КАПИТАЛ

Повече от пет години търговията с ваканционни имоти на север от Бяла е застинала на кота нула според няколко от най-големите агенции за търговия с недвижима собственост. Цените на жилищата в апартаментните комплекси продължават да падат, а търсене на строителни терени няма. Защитниците на степите в Калиакра и птиците по крайбрежието отдавна не са чували по-добри новини. Но жителите на крайморските градове и села никога не са предполагали, че ще дочакат толкова лоши.

Ефектът на сринатата рубла

"В района на Шабла и Каварна от няколко години няма никакви сделки, малкото сключени са единствено край Балчик", казва, Наталия Барбарошие, брокер в агенция "Явлена". Основните купувачи бяха руснаци, а те изчезнаха от пазара и по всичко изглежда, че скоро няма да се върнат."

Според Галин Гаврилов от "Адрес" причина за това освен визовия режим, който усложнява достъпа на руснаци до страни от Европейския съюз, е най-вече сривът на рублата.

"За руските инвеститори стана неизгодно да купуват имоти в България. От 40 рубли за едно евро през 2014 г. сега курсът е 80 – 100 рубли за евро, а това обезсмисля сделките. Малкото български купувачи търсят имоти с цени под 400 евро на кв.м, което е под себестойността на завършен и обзаведен имот", казва той.

На този фон идеите за развитието на три нови зони за строителство на туристическа инфраструктура, които трябва да бъдат обособени според проекта за Общ устройствен план Шабла, поне на пръв поглед изглеждат лишени от логика.

Големите мечти на малкия град

В обхвата на проекта попадат части от осем защитени зони за опазване на дивите птици, природните местообитания и дивата флора и фауна. Това са "Шабленски езерен комплекс", "Дуранкулашко езеро", "Калиакра" и "Било", както и "Езеро Дуранкулак", "Езеро Шабла-Езерец", "Комплекс Калиакра" и "Крайморска Добруджа".

Граждански и екологични организации предупредиха, че приемането на промените в предложения вариант ще доведе до небалансирано инфраструктурно развитие на територията на общината и до създаването на нови мащабни урбанизирани територии в близост до крайбрежието.

Има и паралелен пазар - на общински и държавни терени, но условията по сделките остават скрити
.
От Българското дружество за защита на птиците изчислиха, че проектът за Общ устройствен план на Шабла предвижда над 46% от бреговата ивица между Тюленово и границата с Румъния да бъде застроена.

"Общият устройствен план не е съобразен с нормативните изисквания за опазването на влажните зони, застрашените и уязвими видове и природни местообитания, произтичащи от националното и международното законодателство", се казва в становище на дружеството, публикувано още през януари.

Според него териториите, предвидени за курортно строителство, се намират в 500-метровата зона със специфична защита около Дуранкулашкото езеро и Шабленската тузла, а това е в нарушение на действащите в момента норми.

Независимо от възраженията обаче Общият устройствен план на Шабла предвижда почти двойно нарастване на застроените терени по крайбрежието. Така от 5,6% от територия на общината в момента през следващите години те могат да достигнат почти 10%. С други 66 хка е планирано да нараснат и жилищните територии в района на Шабла.

Проекти с отпаднала актуалност

В същото време сравнителните данни на агенциите за недвижими имоти показват, че търсене на готови ваканционни имоти, както и на строителни терени, няма нито в района на Шабла, нито край Каварна.

Сигнал за тенденцията към оттегляне на инвестициите от този район първи дадоха две дружества, свързани със собствениците на "Химимпорт" и "Централна кооперативна банка" - "Рост инвест" и "Бългериън голф съсайъти". С тях преди години местната администрация в Шабла влезе в съдружие за строителството на голф комплекси и яхтено пристанище върху апортирани терени.

По време на обсъждането на проекта за ОУП на Шабла обаче стана ясно, че проектите не са отразени в него, тъй като вече не са актуални. Тази новина беше изненадваща, като се има предвид, че проектът е разработен от дружеството "Модул студио 2 8 и партньори", в което 50% от дяловете са собственост на друга компания, свързвана със собствениците на "Химимпорт" - "ТПО - Варна - център за проектиране, проучване и бизнес осигуряване".

През 2009 г. Шабла апортира 1200 дка терени в съдружието си с компанията "Литекс България голф клуб Шабла" на Гриша Ганчев за изграждането на голф игрище в землището на с. Езерец. Но този проект също пропадна.

Залезът на Каварна

След бума от 2009 г. 2013 големите инвеститори си тръгнаха и от Каварна. Една от красноречивите илюстрации на оттеглянето е офертата за продажба на парцел от почти 6 хил. кв.м на първа линия до морето край града. Тя е публикувана преди около пет години в сайта на една от големите агенции за недвижими имоти, но според брокерите й интерес няма, въпреки че за имота е разработен идеен проект за строителството на апарт хотел с разгънатата застроената площ 10.5 хил. кв.м.

"Тази ситуация доведе до срив в цените", казва Ивета Андреева, главен брокер в агенцията за недвижими имоти "Мирела". По думите й в момента най-много терени край Каварна се предлагат в землището на някогашния хит в търговията с парцели за ваканционно строителство - с. Топола. "Сега цените там са паднали до 30–40 евро на кв.м при около 100 евро преди години. Въпреки това купувачи няма."

Според търговците на имоти обаче съществува и друг, паралелен, пазар. На него се търгуват общински и държавни терени, но условията и цените на сделките в по-голямата част от случаите остават скрити. За подготовката им може да се гадае по внезапните и привидно лишени от логика решения на държавата и местната администрация, когато става дума за територии в режим на защита.

За "по-европейски вид"

В началото на т.г. кметът на Каварна Нина Ставрева поиска от министерството на околната среда да извади от територията на резерват "Калиакра" плажа Болата и прилежащата му инфраструктура. Започналата веднага след това процедура се отнася за терени в землищата на селата Българево и Св. Никола.

Подготвяните промени бяха предшествани от противоречиви действия на екологичното ведомство. В края на май 2016 г. пътят към плажа Болата внезапно беше блокиран с бетонни прегради, но след няколко бурни протеста на жителите на близкото с. Българево загражденията бяха премахнати и достъпът до плажа е напълно неконтролиран и днес.

Жители на с. Българево твърдят, че причина за случилото са бизнес интереси на близки до бивш депутат от ГЕРБ. Според тях плажът е малък и единствен интерес там представлява заведението, изградено на самия пясък. По-скоро ставало дума за намерения, свързани с терени в непосредствена близост до морето и крепостта на нос Калиакра.

Тези подозрения получиха основание и в обяснението, което Нина Ставрева даде за поисканите промени в обхвата на резервата. "Надявам се след това за плажа да се намери стопанин, който да го поддържа и да изгради там малко заведение", каза тя. Планове имало и за паркинга пред носа. Той можел да бъде обособен като търговска зона с преместваеми обекти, "за да придобие мястото по-европейски вид".

Според природозащитниците обаче скритият мотив е друг. Предприетата процедура по изваждането на плажа Болата от територията на резервата "Калиакра" ще позволи строителството на обекти върху пясъка на "Болата" и в непосредствена близост до него при много по-облекчени процедури, отколкото в момента.

Лошото е, че когато говорим за природните дадености в България, прогнозите на песимистите най-често се сбъдват. При това положение единственият шанс Северното Черноморие да избегне съдбата на Южното може да се окаже неочаквано добрата комбинация от кратко лято, студено море и северен вятър.

*Разработката е на колегите от вестник "Капитал", заглавието е на Флагман.бг