Четвърт век без вест от лидера на СДС-Бургас Оник Читакян и сина му Леонид. Ванга казва, че са живи

Автор: Божидар БОЖКОВ, Снимка: Архив на Флагман.БГ

През ноември 1993 г. от бургаското пристанище на неколкодневна разходка до Турция потегля яхтата "Елпида". На борда й са все известни за времето си личности, някои от които и до ден днешен - Едвин Сугарев, мореплавателят Дончо Папазов, фоторепортерът от вече несъществуващия орган на СДС - вестник "Демокрация", Светлана Бахчеванова, лидерът на СДС - Бургас Оник Читакян, синът му Леонид и неговият приятел Тодор. Макар посоката да е Истанбул, всички тайно се надяват, че ще успеят да стигнат до Малта. Читакян е архитект на бургаския фар. Той е стар ветроходец и леководолаз и им е обещал най-романтичното пътуване в живота им. 25 години по-късно "Елпида" все още не се е завърнала от последния си рейс. Тя бе изхвърлена край бреговете на Турция, а тайната за съдбата на двама членове на екипажа й така си остана неразкрита.

Последни топли дни преди зимата на 1993. Шестимата на "Елпида" с нетърпение чакат отплаването от бургаското пристанище, след като датата на тръгване е отлагана вече три пъти. Всеки има своя мотив да е на борда: тогавашният депутат и прочут от ерата на комунизма морски лъв Дончо Папазов иска да си припомни славните минали години на пътешествия и е запалил за идеята жена си Светлана (тя почина впоследствие от рак - б.а.). Едвин Сугарев сам по себе си е авантюрист, но този път е решил да се измъкне за малко от парламента, където съвсем скоро предстоят тежки битки за съдбата на правителството. Леонид, който е студент и е на 20 г., за първи път ще помага на баща си в толкова дълъг рейс. Любопитството пък тласка приятеля на Леонид - Тодор да се качи на яхтата, макар че няма никакъв опит в морето.


Около с. Ялъкьой, близо до Инеада е намерена разбитата яхта, която е претърсена за оръжие

След два дни на безветрие яхтата търси пристан в порт Царево, още повече че това е и постоянната местостоянка на "Елпида". Внезапно се появява силен вятър и Читакян решава да се приютят на неофициалния пристан на ЦСКА в Китен. Оттам с кола Оник се връща до Бургас, за да вземе от службата си двигател, който ще им трябва за преодоляване на течението в Босфора. През това време политическата криза в страната се задълбочава и депутатите сериозно се колебаят дали да не се върнат, за да дадат рамо на колегите си в парламента. След кратко колебание те все пак слизат на брега.

Това решение им спасява живота.

Оттук нататък следва разказът на Тодор, който години след случилото се реши да сподели тази странна история. На 9 ноември "Елпида", оборудвана с двигателя и с понамаляла компания, поема към Турция. Двигателят обаче се поврежда още в самото начало. В неизправност се оказва и почти цялата техника на борда: радиостанцията приема, но не може да предава, а сателитният навигатор не иска да се свързва с нито един спътник. Въпреки тези перипетии "Елпида" се добира до Истанбул. Тук Оник, Леонид и Тодор изкарват няколко дни.

Целият ден на 15 ноември преминава в усилия "Елпида" да бъде отблъсната от Босфора. Течението е силно и връща съда с миля и половина навътре в протока. Тримата се принуждават да молят местен рибар да ги изтегли на място, където няма вятър. На следващата сутрин турски рибари помагат на яхтата да се изтегли на около 4 мили на изхода за Черно море. Около обед обаче духва югозападен вятър. Времето се влошава. Това все още не обезпокоява групата, още повече че надвечер течението спира. През това време на вахта е Тодор. Преди изгрев слънце времето отново се влошава. Духа североизточен студен вятър и Тодор, притеснен, събужда другите двама. Решават да се връщат, но лодката става неуправляема и не може да следва обратния курс към Бургас. Тримата сменят голямото платно с по-малко, щурмово. Оник поема управлението и води яхтата близо до брега. Към осем часа момчетата вече си мислят, че са в района на Резово, и

отчаяно търсят българския бряг

След два часа борба с насрещния вятър всички имат чувството, че стоят на едно място. Оник решава да се върнат обратно към Босфора, за да се скрият в някое пристанище, може би Мидия или Иниада. В 12 часа "Елпида" се разминава с кораб, чиито опознавателни знаци не се виждат, но затова пък ясно си личат спасителните лодки по борда. Тодор предлага да изстрелят сигналните ракети, но идеята е отхвърлена от Оник. После на момчето му прилошава и то слиза в едно от помещенията на каютата. Така в лошото време, без да усетят, подминават Мидия. Вятърът се засилва още повече. По някое време Тодор чува викове за помощ. Когато изтичва горе, разбира, че Оник е паднал зад борда. Никой от тримата в този момент не е бил със спасителна риза.

Читакян все още се вижда във водата, но се отдалечава много бързо и вече е на около 150 метра от тях. Двамата искат да свърнат към него. В този момент щурмовото платно се изхлузва и яхтата става неуправляема. Вълните са все по-високи и след третата Оник се изгубва окончателно от погледа. Брегът е съвсем наблизо. Лео крещи на приятеля си да бяга за спасителни ризи. В един момент и двамата се опитват да ги измъкнат от каютата. Миг по-късно се опитват да си ги нахлузят направо върху дрехите, но вълна ги поваля във водата. Температурата е около 8-10 градуса. Разстоянието до брега е около миля и половина.
Тодор е трудно подвижен. Пред себе си вижда своя приятел, който е съвсем близо до пясъчната ивица. За около 15 минути Тодор успява да изпълзи на сухо. Мястото удивително му напомня плажа около Дюни. Силният студен вятър го е вкочанил напълно и не му позволява да се изправи, за да потърси с поглед яхтата. Съвсем наблизо проблясват покривите на къщи от някакво село. До тях се виждат богаташки вили. С пълзене той успява да се приближи до една от тях. Чупи прозореца и влиза вътре.Във вилата няма никой.

Електричеството не е включено, а телефонът не работи. В едно шкафче намира чорапи, в друго - аспирин. Открива четири-пет одеяла, с които се завива, и зъзне четири-пет часа, докато заспи.
Но това е разказът на Тодор доста време след случилото се.

Около 18 часа на 17 ноември 1993 г. телефонен звън нарушава спокойствието в дома на сем. Читакян в Бургас.

Единственият човек по това време там е съпругата Таня. Някой на развален български търси съпруга й Оник. Гласът идва от полицейския участък в турското село Ялъкьой. Той се опитва нещо да каже, но така и не успява и затваря телефона. Час преди това хора от селото са намерили яхтата "Елпида", изхвърлена на пясъка близо до ресторанта на Ялъкьой. Пристигналите веднага от полицейския участък жандарми откриват в каютата международните паспорти на Тодор и Оник. На другата сутрин пазач намира вече позатоплилия се Тодор, който остава учуден, че приятелят му не е открит. В лодката липсват международният му паспорт и коженото му яке. Оказва се, че турските жандарми са разбутали каютата за оръжие. Момчето веднага е отведено за разпит. Турците особено се интересуват що за арменци са Оник и синът му и дали знаят турски език.

Турската връзка в мистерията с изчезналите баща и син арменци

Родът Читакян води назад във времето към дебрите на Анадола. През XIX век прадядото на Оник се преселва в Истанбул, където открива златарски дюкян на "Капалъ чаршъ". Магазинчето е все още запазено и правнукът не забравя да го посети по време на разходката из ориенталския базар.

Оник често споменава сред близки, че преди години родителите му са били заточени в Белене покрай процесите срещу членовете на националистическата арменска организация "Дашнак". След убийството през 1982 г. на турския консул в Бургас Бура Суюлкан Оник обича да разказва пред приятели, че знае доста неща около атентата. Той споделя, че в последните дни около консула, който не таял особени симпатии към арменците, се навъртал техен сънародник на име Арман. След убийството тайнственият Арман изчезва безследно. Отговорност за покушението поема арменската организация "Ас сала".

В турския участък на Ялъкьой трескаво се интересуват дали Тодор знае нещо за връзки между Оник и хората на "Ас сала". Питат го случайно ли е решил да разбие точно тази вила, в която е намерил подслон в нощта на крушението. Постройката се оказва собственост на заможен индустриалец. Няколко дни по-късно момчето е пуснато. Бреговите власти издирват безуспешно цяла седмица телата на Оник и сина му Леонид. От тях няма и следа. Специалисти от спасителната станция в Карабурун, близо до Ялъкьой, твърдят, че в този район морето винаги изхвърля жертвите си до 28 часа. Само че от двамата няма и помен. Загадка е какво се случва с Леонид. Той е бил само на метри от брега. Освен това е имал на гърба си спасителна риза. С нея няма как да потъне в каквото и състояние да е.

Два пъти баба Ванга е посещавана заради изчезването на Оник и сина му. Първия път при нея ходи Едвин Сугарев. Пророчицата казва, че двамата са живи. „Те са живи. Може да са ги отвлекли. Все един ден ще се върнат. Знам го със сигурност", повтаря вече две десетилетия и Таня Читакян. Миналата година тя се пенсионира като служител на Община Бургас. Можете да я срещнете надвечер да върви из центъра на Бургас. Попрегърбена от дългото очакване, навела замислено глава, но вярвайки, че пак ще види своя съпруг и сина си живи и здрави.