Досиетата: 4-ма вечерят, 4-ма ги слушат дали няма да съборят държавата. А Евгений Дайнов сладко си подремна

Автор: Антония Чорева, снимки: Авторът


Да има или да няма Комисия по досиетата – три часа разисквания на експерти, депутати, видни общественици почти 30 г. след зората на демокрацията. А на „полукръгла маса“ властта решава дали тази комисия да спре дейността си.

В крайна сметка се роди новината, че мнозинството ще гласува дейността на комисията да продължи. Но учудващото е това как може да бъде изобщо помислено тази комисия, толкова важна за демокрацията в едно общество, да спре да съществува ей така от нищото заради чисти парламентарни хватки. Мандатът й е изтекъл от миналата година, а за поста бе предложен скандалният депутат от ГЕРБ Антон Тодоров, от който партията бързо се отказа след като усети обществените нагласи. 

Разисквания, спомени и още нещо 

И докато народните представители излагаха тезите си за и против закриването на този орган, на масата стояха писатели и журналисти с ярки спомени за следене от онези времена и с ококорени очи се чудеха как Комисията може да спре дейността си, а някои толкова се отегчиха от отчета за картончета и досиета, че поспаха – например политологът Евгений Дайнов.

А в същото време думата поискаха спомнящите си онези времена, които „събудиха“ всички, дори и Дайнов.

„Луда работа, безумие!“. Така писателят проф. Михаил Неделчев определи досието си, което разгледал с голям интерес.

И той, човекът с дебело досие – каза: „Аз поздравявам комисията за работата, която е свършила. Тя трябва да остане и дори да разшири дейността си“.
После Мишо Неделчев сам сподели някои подробности от досието си, които му били много интересни да ги прочете. 
„Има отвратителни неща, клевети, но аз не се притеснявам от това. Аз съм общувал с ДС ежедневно, 20 г., когато работих в издателство. Има, например, цяла разработка за това как отиваме да вечеряме 4-ма колеги - 30 страници за една вечеря. Един командва „цялата операция“, 4-ма души ни подслушват, а целта е да се разбере дали ние не готвим заговор за сваляне на българската комунистическа държава. Пълно е с такива безумия“, възодушевено разказа Неделчев пред депутати и експерти.
Той нямал притеснения от досието си, защото знаел, че някои неща са пресилени. Дори водил полемики с приятели, които не искали да си прочетат досието си, за да да не видят кои приятели са ги клепали.
Той сподели и обстановката по време на работата си в издателството на Георги Джагаров – „Петима доносничиха всичко и бяха ясни кои са, стояха сред нас непрекъснато. Джагаров много ги мразеше и ги гонеше, други им се кланяха“, разказа още той.



„За мен не е важно кой точно ме е клепал. Важна е цялостната картина, важна е реториката на подозрителността и произвеждането на врагове“, коментира писателят впечатленията си, след като разгледал част от своя ДОН – дело за оперативно наблюдение.

Журналистът Христо Христов, който се занимава да изследва архивите на ДС, се включи в спомените. „Знаете ли защо Джагаров не е обичал ДС, защото той знаеше, че човек не може в тази държава да се напие и да не разбере ръководството, давал е всеки ден на бюрото си отчети“, каза той.

И след събуждането дойде пробуждането – Цветан Цветанов обяви, че мнозинството ще гласува Комисията по досиетата да продължи дейността си.

А идеята досиетата да отидат в Институт за национална памет се отлага за след 4-5 години, когато може би вече никой няма да се притеснява да чете досиета, а те всички ще бъдат на масата – няма значение дали ще е кръгла или квадратна. А дотогава надяваме си и обществото ще е узряло за досиетата и осмислило този период от българската история като част от националната ни памет. Защото искаме – не искаме, те са част от нея.