Путин е джудже, но е необходим като плашило-враг на разпадащия се неолиберален глобализъм

Aко съм на мястото на Путин, бих наел сериозна охрана на всички руски опозиционери и дисиденти поне до края на световното по футбол.

Въобще няма да се изненадам, ако около изборите и особено около световното не започнат пак да умират руски опозиционери в Лондон и в Москва.

Естествено, при всяка такава смърт ще има оставяна до трупа касова бележка с точния адрес на Червения площад, откъдето е закупена отровата или оръжието на убийството.

Ще направя едно смело предположение – войната в Украйна ще се възобнови някъде в началото на юни, точно покрай откриването на световното.

Просто някои хора не могат да преживеят това, че „световният злодей” един цял месец нонстоп ще го гледат стотици милиони по света как си гледа мачове в ложите.

Има ли причина за такава параноя спрямо Русия и Путин? В икономическо отношение държавата е напълно неконкурентна.

Сферите на външнополитическо влияние на Русия се ограничават до бившия СССР и Сирия.

В същото време Китай нахлува мощно в цяла Африка, Азия, дори и Южна Америка.

Русия не може да предложи някаква глобална културна, философска и социално-икономическа алтернатива на сегашния неолиберален модел (така, както СССР се опитваше да предложи в почти целия свят). Дори православните изцепки и дугинизми са си изцяло за местната аудитория и електорат.

Откъде тогава идва цялата тази фобия към Путин и Русия на днешния западен политически елит?

Русия се е превърнала в Картаген, а Путин в Ханибал Барка.

Още малко всеки западен лидер ще започне да завършва всяко свое изказване и реч с израза „Москва трябва да бъде унищожена”.

Путин е просто така необходимото външно плашило и мобилизиращ силите външен враг за един постепенно разпадащ се модел на неолибераления глобализъм (власт в глобалните структури, вместо в националните държави; мултикултурализъм, вместо национална идентичност, и т.н.).

Преди време Фукуяма беше написал един фундаментален труд – „Краят на историята”, в който твърдеше, че е настъпил идеалният и вечен обществено-политически модел – неолибералният глобализъм.

И от този момент нататък просто всяка една държава по света ще приема този модел – либерална демокрация, мултикултурализъм, демонтаж на националната идентичност и т.н.

Много хора бяха и са с религиозна убеденост, че пророчеството на Фукуяма е неизбежна реалност. Оказва се обаче, че не е така.

Няма „край на историята”, няма „идеален модел” – всичко постоянно се променя, всичко е преходно.

Та въпреки всичките плюнки по Путин, в момента той им е адски необходим.

Биха го заменили само с някой, който може да бъде представен за по-голям злодей и по-голямо плашило.

Прогресивните неолиберали, които са монополизирали обществено-политическия и медиен живот на Запад, не могат и не искат да приемат, че моделът им и идеологията им се изчерпват и срещат все по-яростна съпротива сред хората.

Затова за тях е толкова жизненоважно да представят казуса като „сблъсък между нас и Путин, между доброто и злото”, отколкото като „изчерпването на нашия модел и идеи”.

За финал – поколението на т.нар. „милениали” са най-фанатичните последователи на прогресивната неолиберална идеология.

Те ще имат съдбата на нашите „червени бабички”.

Ще доживеят да видят със собствените си очи пълния крах на „религията”, в която винаги са се кълняли, и без която не могат да си представят света и живота.

Последните десетилетия от живота си сегашните милениали ще прекарат точно като „червените бабички” – в спомени „колко хубаво беше по времето на неолиберализма, мултикултурализма и Меркел”, в пълно отрицание на реалността, в опити да съживят умряла идеология.

***
АВТОР: Тихомир ЧЕРГОВ
Източник: e-vestnik.bg