Иван Захариев не е истински терорист, но се е готвел да стане

Източник: Правен свят

Иван Захариев, известен като Джон Джихадиста, който бе осъден по едно от първите дела за тероризъм в България, реално не е истински терорист – не е убивал никого (чл. 115 НК), не е нанасял тежка телесна повреда другиму(чл. 128 НК), но се е готвел да стане такъв. Това пише в мотивите си съставът на Апелативния специализиран наказателен съд (АСпНС) с докладчик Даниела Росенова и членове – Румяна Илиева и Веселина Вълева, който на 14 февруари т.г. измени постановената от долната инстанция 4-годинашна присъда на Захариев и я намали на две години и шест месеца "лишаване от свобода".

Делото е образувано по протест на Специализирана прокуратура и въззивна жалба на подсъдимия Иван Захариев, против присъда от 05.06.2017 г. на Специализиран наказателен съд, 11 състав, по н.о.х.д. 3421/17 г. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 108а, ал. 4 вр. ал. 1 от НК (Обучение с цел извършване на тероризъм) и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 години. Определен е първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието.

Иван Захариев или Джон Захариев, каквото е австралийското му име, е около 20-годишен мъж с двойно гражданство – с баща българин и майка виетнамка. Роден в Ханой, живее в Австралия. Дошъл в България в средата на 2016 година, за да си извади български лични документи, както той твърди, и да се види с баща си, който уреждал пенсионирането си.

Според обвинението, обаче, престоят на Захариев у нас е бил с цел подготовка в стрелба и впоследствие присъединяване към редиците на Ислямска държава в Сирия. Захариев започнал да посещава доста често стрелбища в София, Пловдив и Войводиново. Там се обучавал да стреля и междувременно споделил пред треньорите си, че докато се цели  в мишените си представя, че стреля по живи хора.

Според АСпНС изводите на колегите им от СпНС са частично основателни, щом се отнася до желанието на Захариев да се включи в терористични групировки, както и, че е общувал с членове на джихадистки организации, и се е образовал със специфична литература относно ислямската религия.

"Въззивният съд изиска от ДАНС справка за наличие на информация за подсъдимия, очертаваща интерес към терористични групировки. Установена е комуникация на подс. И.З. през фейсбук профил K. I.  Z., с установен профилен идентификационен номер, че в периода 23.08.3013 г. - 13.02.2014 г. е поддържал контакти с лицето М.З. установен с профил във Фейсбук и профилен идентификационен номер. Посочва се че М.З. е обвиняем в САЩ за престъпления, свързани с финансиране на терористична организация, заговор за убийства в чужди държави и осигуряване на материална подкрепа на терористи", пише в мотивите на АСпНС.

Според доказателствата, анализирани от магистратите от втората инстанция, при тези контакти Иван Захариев е заявил желание да се включи в терористична организация и е разпитвал как може да стигне до Сирия, където да се влее в джихадистки редици. По късно мъжът, с когото Захариев е комуникирал, сам се е признал за виновен по обвиненията за осигуряване на материална подкрепа на терористични организации.

"Следва да се допълни, че обясненията на подсъдимия съдържат многопластова информация за интересите му към мюсюлманска религия, политическата ситуация и положението в Сирия, терористичните организации, които са действали в периода от 2012 г. в Сирия. В обясненията си не отрича, че е бил в Сирия, сочи броя (бел. ред. групировките, към които е проявявал интерес), а именно "около 20 Различни групи", включително Свободната сирийска Армия /ССА/ И "ДАЕШ".  За Последната посочва, че към 2012 г. не е била в списъка на терористични групи. Въпросът за ССА е действително политически въпрос. По делото обаче съществуват доказателства за комуникация на подсъдимия с лица, привърженици на терористичните организации,  за посещение и участие в боеве в Сирия, където е разбрал, че не е подготвен добре", пише още в мотивите на съда.

Според АСпНС фактическите изводи по дело се подкрепят и от събраните веществени доказателства.

Въззивният съд обаче "установи, че изводите на СНС са необосновани по отношение на инкриминирания период на деянието. От доказателствата не се установява, че за целия период от 04.07.2016 г. до 19.09.2016 г. подсъдимият е провеждал обучение по стрелба. Първоинстанционният съд се е доверил на обвинението, повдигнато с обвинителния акт на прокурора от Специализирана прокуратура и е нарушил принципа на обективност. Крайният момент на обучението е на 11.08.2016 г. Поради недоказаност за осъществяване на деянието за инкриминирания период от 12.08.2016 г. до 19.09.2016 г., подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан.

Неправилно е било предявено обвинението на подсъдимия за престъпление по ал. 4 вр. ал. 1 на чл.108а от НК. Това е така, защото "обучението" по ал. 4 се извършва за реализиране на целите визирани в ал. 1 на чл. 108а от НК. В ал. 1 на чл. 108 а от НК е основният текст на престъплението тероризъм. За престъплението по ал. 4 на чл. 108а законодателят е предвидил санкция и описал съдържанието на изпълнителното деяние. Подсъдимият не е извършил деянието, което е инкриминирано в ал.1 на чл. 108а от НК, за което е предвидена отделно санкция от тази в ал.4. Предвид изложено следва да бъде оправдан и по отношение на неправилното обвинение за деяние по ал.4 вр. ал.1 на чл. 108а от НК".           

Съдиите от АСпНС отправиха забележки по отношение на присъда на първоинстанционния съд и във връзка с индивидуализацията на наказателната отговорност. "Не е приложен правилно чл. 54 ал. 1 от НК. Не е отчетено като отегчаващо вината обстоятелство обществената опасност на деянието, която произтича от това, че се засягат устоите на държавността. Извън внимание на съда са останали представените писмени доказателства за семейството и условията, при които подсъдимият е живял в Австралия. Тези писмени доказателства разкриват позитивни страни от личността на подсъдимия свързани със семейството му, средата и общността, в която е роден и израснал. Въззивният съд намери, че тези доказателства следва да бъдат отчетени като смекчаващи вината обстоятелства. При преценка на всички обстоятелства от значение за индивидуализация на наказателната отговорност и съобразно правилата в чл. 54 от НК се налага извода, че наказанието трябва да бъде определено при значителен превес на смекчаващите такива. Справедливо наказание е това под средния размер от предвиденото в санкционната норма на ал. 4 на чл. 108а от НК, а именно две години и шест месеца " лишаване от свобода. Действително подсъдимият не е осъждан, но целите на наказанието могат да бъдат постигнати единствено чрез ефективното му изтърпяване. Въззивният съд счита, че високата степен на обществена опасност престъплението е тази, която изисква подсъдимия да бъде поставен в условия на пълна изолация за да се постигнат целите на наказанието за действителното му поправян", пише още в мотивите на съда.

По изложените съображения подсъдимият е оправдан по обвинението, че е осъществил "обучението" по ал. 4 на чл. 108а от НК във връзка с осъществяване на деянието по ал. 1 на същия текст, като го оправдава по ал.1 на чл. 108а от НК и съответно намалява наказанието му. В останалата част апелативните съдии потвърждават присъдата.

След като в законоустановения 15-дневен срок не е постъпил нито протест от страна на прокуратурата, нито жалба от осъдения, присъдата е приведена в изпълнение и е окончателна. Това потвърдиха за "Правен свят" и от прокуратурата. Към момента Иван Захариев се намира в Централен софийски затвор, където ще търпи постановеното му наказание от две години и шест месеца "лишаване от свобода".