Спомени от соца: 8 март – Ден на жената, на колежката и на мама

На 8-ми март светът отбелязва Деня на жената. Но фокусът в много региони е различен – от уважение към постиженията на жените до времето, в което можем да изразим обичта си към жената, приятелката или колежката си, пише socbg.com Нещо като Свети Валентин или Деня на майката, но по времето на социализма. Какво обаче разказва историята за този празник?

Причината за отбелязването на специален ден на жената са многобройните протести за подобряване на условията на труд, породени от бурната индустриализация в началото на XX век. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Демонстрацията е разпръсната с полиция, но тази проява дава тласък след две години да се създаде първият женски работнически синдикат. Най-известният и масов протест на жени е през 1908 г. в Ню Йорк, в който се включват 15 000 жени.

Основните им искания са за по-малък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. За първи път Денят на жената е отбелязан в САЩ през 1909 година, а организатор е социалистическата партия в страната. След американските социалисти, традицията бързо се пренася на Стария континент. По улиците на европейските столици жените започват своя протест и настояват за повече граждански права. Днес звучи невероятно, но до второто десетилетие на ХХ век в много европейски държави жените не са имали право да гласуват и да заемат пост в държавната администрация. Гласът на жените може да се чува вкъщи, но обществото хич и не е държало да го чува.

В онези първи години на ХХ-ти век жените са поели своя марш и срещу дискриминацията по пол при кандидатстване за работа. Лека вметка – своеобразен шампион по ограничаване на равните права в Европа май ще се окаже Швейцария, където жените получават правото да отидат до урните едва през 1971 година. И то, защото при референдум през 1959 година мъжете отказали да им доверят правото на избор на управници. За основоположник на този празник се смята германката Клара Цеткин.

На 26 август 1910 г. в Копенхаген на международна конфренция на жените социалистки стотина делегатки от 70 страни обсъждат въпроса за създаване на международна организация за права и свободи на всички жени. Тогава Клара Цеткин предлага да се отбелязва всяка пролет международен ден за борба на жените за равноправие в памет на нюйоркската демонстрация от 1857 г. В началото празникът бил честван само в няколко европейски страни и САЩ. Българките са едни от първите, които го отбелязват – на 11 април 1911 г. Освен това, те са и тези, които предлагат датата 8 март.

Решението е взето на Втората международна конференция на жените комунистки в Москва през юни 1921 г. На нея българките, чиято делегация е водена от хасковската социалистка Ана Маймункова (по известна като Ана Май, зверски убита в Дирекцията на полицията по време на априлските събития от 1925 г.), правят предложение да се установи един и същ ден, в който да се чества денят за борбата на жените за равноправие, и това да е 8 март.

Ана Май е Руската феминистка Александра Колонтай, единствената жена народен комисар в първото съветско правителство, пък предлага на Ленин да направи 8-ми март официален празник в Съветския съюз. Така, че макар честванията да са тръгнали от САЩ, те са сериозно „прегърнати“ от комунистическия режим в СССР. През 20-те години на миналия век празникът се позабравя и честванията поутихват. Но през 60-те години с масовото разпространение на феминизма, отново се преражда.  Следващите години празнуват повече от един милион работнички по света, но постепенно масовото честване замира. Но не и в СССР и соцблока, както и в някои от така наречените развиващи се страни.

На 8-ми март 1965 година с декрет на Президиума на Върховния съвет на СССР денят е обявен за официален неработен ден, за да бъдат отбелязани „усилията на съветските жени в изграждането на комунизма, защитата на родината по време на Великата отечествена война за техния героизъм…“. ООН определя 1975 г. за Международната година на жената и именно оттогава организацията празнува и 8-ми март като ден на жената. Две години по-късно по време на заседанието на Генералната асамблея на ООН датата е обявена за Международния ден, в който да отбелязваме, че жените имат същите права като мъжете. Днес Осми март е официален празник в Албания, Армения Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Казахстан, Китай, Камерун, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора, Виетнам.  

В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг от жени  социалистки, а след 9 септември 1944 г. се превръща в общонационален празник, въпреки че деня е работен. Празникът набира широка популярност у нас през 60-те години на миналия век. В предприятията се обсъжда и полива приноса на жените в производството, културата, науката и обществения живот. Някои другарки се качват на крана и пускат мустаци, но гордо празнуват Деня на жената. Шегаджиите нарекоха Осми март Ден на колежката заради банкетите и многобройните букети от карамфили и зюмбюли във всяко учреждение.   

По времето на социализма 8 март се отбелязва повсеместно. 3,50 лв. за чорапогащник от профсъюзната организация, три карамфила и банкет според възможностите на съответното предприятие. Нямало е мъж по улицата, който да не стиска в ръка поне по едно букетче – я карамфилче, я лаленце, я зюмбюлче. Най-малкото – за майка си. Защото от училище те знаеха, че „8 март е ден на мама“ и трябваше да поднесат поне едно цвете на тази, която ги е родила и възпитала, на тази, която е майка на техните деца или на тази, която ще им стане такава. И на някоя друга, която просто обичат. Учителките се прибираха в домовете си с по 30-40 букетчета, дарени им от учениците. Традиция.

А подаръците за бита стават „любими” за всяка съпруга. Миксери, прахосмукачки, пепелници, вази, покривки, дори бърсалки за под са получавали трудовите домакини на социализма. Тогава тези неща трудно са се намирали, така че биха минали за подарък, макар и не особено ласкателен.  

В България 8 март продължава да се чества и днес. Мъжете показват внимание, уважение към жените край себе си. По улиците носещите цветя мъже създават особена, мила и леко приповдигната атмосфера. За много хора обаче празникът завинаги си остава „комунистически“, на който жените получават поувехнал карамфил от своите колеги и го игнорират заради политическия му привкус. А в последно време някак неутрално си 8-ми март у нас се измести към майката и много хора го възприемат именно като такъв – Денят на мама.