Неизбежна отбрана ли? Спомнете си Петко Лисичков и погледнете пловдивския д-р Иван Димитров

Автор: Иван КОЛЕВ

Кога се превишават пределите на неизбежната отбрана, според действащия към този момент Наказателен кодекс на Република България? Трябва ли да се разширят, за да опазим себе си, дома си, близките си? Недостатъчно защитени ли са живота и здравето ни при непрекъснато растящата криминална престъпност?

Това е основната тема на дебата в публичното пространство от последните два дни. До преди няколко часа всички бяха убедени, че д-р Иван Димитров, застрелял крадеца-рецидивист Жоро Плъха, е действал в условия на неизбежна отбрана. Такива бяха оскъдните факти, които стигаха до нас чрез пловдивските медии и заради мълчанието на разследващите органи, воглаве с прокуратурата.
Атакуван е дома му, докато семейството му спи, нападнат и ранен с нож от крадливия ром, опитал да защити себе си и най-близките. Ромът е имал и съучастник, така че докторът е бил в ситуация на тотален шок и ужас. Пистолетът е бил на тайнствения съучастник, който обаче впоследствие отпадна като присъствие. Промени се и собствеността на ножа.


Д-р Иван Димитров е в правото си да застреля циганина, влязъл в дома му, смятат стотици хиляди българи, но фактическата обстановка се оказа друга

Тази сутрин от Окръжната прокуратура в Пловдив изнесоха съществено различна фактология, която напълно опроверга твърденията на роднините на д-р Иван Димитров. А именно – рентгенологът е бил сам в дома си, наблюдавал е 30-ина минути циганина, докато тараши из двора му без да се обади на полицията, застрелял го е с незаконно притежаван пистолет,  накрая се оказал прободен в крака от собствения си нож. Нещо повече - домакинът повикал авер, с когото разчистили следите, даже измили и ножа.

Каква е истината в подробности ще стане ясно при провеждането на следствения експеримент, но от твърденията на прокуратурата трудно може да се изгради защитна теза, че е действал в условия на неизбежна отбрана, категорични са юристи, с които Флагман.бг разговаря днес.

По тази причина даваме типичен пример на действие при неизбежна отбрана с убийството на Калоян Стоянчов-Голямата Рижа, който бе застрелян от бившето спецченге Петко Лисичков на 20 септември 2009 година.


Голямата Рижа бе разстрелян като куче през 2009 година. Това е една от последните му снимки

Лисичков днес бе открит от наш репортер с молба да коментира настоящия казус в качеството му на бивш спецполицай и пряк участник в сходен екшън. За съжаление обаче той отказа каквото и да било изявление. Последно за него се знаеше, че след окончателното му оправдаване от съда, е станал бодигард на важна фигура от бургаския бизнес, живееща в столицата, но след внезапната кончина на единствения му син през 2015 г., е напуснал, защото се е затворил в себе си, а днес житието му е покрито от тотална безизвестност. "Всичко хубаво ви желая.", бяха единствените думи, които Лисичков произнесе пред Флагман.
Той бе осъден на първа инстанция – Бургаския окръжен съд на 1 година и 6 месеца условно с 4-годишен изпитателен срок и обезщетение за бащата на Рижата - 40 хил.лв. На втора инстанция присъдата бе потвърдена, но през 2011 година Върховният касационен съд напълно я отмени.

Какво пише между кориците на Касационно наказателно дело 1911/2011 година и каква е разликата с казуса от Пловдив

На 20 септември 2009 година край бургаския ж.к.Меден рудник Калоян Стоянчов - Голямата Рижа, управляващ лек автомобил Ауди засича мотора на Петко Лисичков. Голямата Рижа с нецензурна жестикулация, предружаван от свой приятел, държащ нож в ръка, се насочва към Лисичков. Ексбаретата вижда двама мъже срещу себе си, агресивни и въоръжени, опитва да се защити с палка, която обаче му е отнета, както по делото пише „със специални умения”.

Голямата Рижа и приятелят му събарят Лисичков на земята и започват да го налагат с палката и ритници. В ръката на единия присветва острие на нож. В този момент Лисичков вади законно притежаваното си оръжие и прострелва с четири изстрела тялото на Калоян Стоянчов - от упор.

„Няма съмнение, че в рамките на нападението подсъдимият се е защитавал. Стрелял е срещу един от нападателите си, за да го отблъсне, защото животът му е бил в опасност предвид репутацията на младежите, за която Лисичков добре знаел. Пределите на неизбежната отбрана не са превишени, защото обвиняемият е действал в състояние на уплаха”, пишат в мотивите си тримата съдии от ВКС.

Те анализират, че от направените в досъдебното производство съдебно-медицински експертизи ставало ясно, че Калоян Стоянчов е отблъснат едва след третия изстрел, който е засегнал големи кръвоносни съдове на белия дроб, от което е последвал сериозен кръвоизлив. Последният четвърти изстрел, довършил Голямата Рижа е бил излишен, но пострадалият е действал в състояние на уплаха и самозащита.


Голямата Рижа е бил и дрогиран с коктейл от наркотици, сочи съдебно-ледицинската  експертиза  кадър: архив на ТВ СКАТ

„В закона няма легално изискване отбраняващият се да подбере възможно най-лек и безболезнен за нападателя начин на защита, още по-малко да избяга, както и за равностойност между причинените и предизвикани вреди. Казаното е така, защото законът позволява упражняване на активна защита”, допълват магистратите от ВКС.
При това сравнение най-разумно е да приключим с гражданските протести. Прокуратурата пусна пловдивския лекар от ареста срещу мярка за неотклонение "Подписка", поради чистото му досие. Предварителното производство обаче и съд ще има. Изходът няма как да бъде аналогичен с този по случая с Петко Лисичков.