Чичо Сам изгони дядо Иван от политиката, но не от историята

Автор: Epicenter.bg


- Акад. Марков, тази година на 3 март отбелязваме 140 години от Освобождението на България. На тази дата е подписан Санстефанският мирен договор. Тогава социални мрежи няма, комуникациите са много по-бавни. Как се разпространява новината и как реагират българите тогава?

- Новината се разпространява преди всичко чрез телеграфа и вестниците. Макар че по онова време малцинството от българския народ е било грамотно. Ограмотяването става след Освобождението, най-вече – докъм Балканските войни. В навечерието им се отчита, че има седем грамотни младежи от всеки десет. В Османската империя само един на всеки десет е можел да чете и пише.
Пътуващите търговци също донасят новината. Главно кръчмите тогава са били средищата, дето се е бистрела политиката.

- Санстефанският договор е бил предварителен. С него се спират военните действия в руско-турската война, а за еталон се взимат границите на Българската екзархия. Границите, очертани в Сан Стефано, оформят една голяма България. Било е справедливо от гледна точка на етническите общности, но дали е било реалистично?

- Би било справедливо да имаме една целокупна България, както се казва тогава. Но българският въпрос е част от Източния въпрос. България не е била представена на Берлинския конгрес. Тя е била обект на Великите сили. Ние, българите, не сме знаели, че има предварителни споразумения между Русия и Австро-Унгария и между Русия и Великобритания да не се създава голяма славянска държава на Балканите, а българската държава да бъде ограничена по билото на Стара планина.

Русия има европейски мандат да воюва с Османската империя. Но шестте Велики сили, които тогава се наричат европейския концерт, трябва да се обединят около общи решения.

Има известни различия в руската политика. Граф Игнатиев е вярвал, че може да има една голяма българска държава. Докато княз Горчаков е знаел за предварителните споразумения и че това не е възможно.

Великобритания е против Русия, тъй като се вижда застрашена заради Суецкия канал, пътя към Индия, Австралия, Нова Зеландия. Премиерът Дизраели казва: „Не, ние няма да допуснем голяма българска държава, защото това ще бъде малка Русия на Балканите.“ Австро-Унгария също е против, тъй като е съперник на Русия на Балканите. Парадоксът тогава е, че Австро-Унгария подкрепя Сърбия и крал Милан. Великобритания традиционно подкрепя Гърция. Малката латинска сестра – Румъния, се подкрепя от Франция.

- А България разчита на руската дипломация.

- Да, тя прави възможното. Но пред Русия е призракът на Кримската война, когато почва война срещу Османската империя, но срещу нея има голяма коалиция от Великобритания, Франция, Австро-Унгария и кралство Сардиния. Цар Освободител се опасява да не го споходи нова Кримска война и съдбата на баща му Николай I.

- Кой е решаващият фактор за освобождението на българите и създаването на българската държава – руското оръжие, националното съзнание, изградено през Възраждането, геополитическата ситуация към края на XIX век, симпатиите на Европа?

- Всичко заедно. Ние, българите, вече поставяме въпроса си на дневния ред с Априлското въстание. Било е ясно, че с черешови топчета и с кремъклийки не може да се победи една Османска империя, която, макар и залязваща, все още е на три континента. Както казва Бенковски: „Ще забием нож в сърцето на империята и Русия да заповяда.“

Никой народ на Балканите не се е освободил самостоятелно, колкото и да се перчат сърбите и гърците, че били юнаци. Сръбската държава се възстановява по силата на Руско-турската война и победата на ген. Кутузов през пролетта на 1812 г. Гръцката държава - през 1829 г. след поредната руско-турска война.

Ние, българите, имаме и предимството, и нещастието да сме много близо до Цариград и българският въпрос се оставя да бъде решен най-най-накрая. Това става след Априлското въстание, с мъченичеството, чрез общественото мнение, което са налага в Европа.

До последно Русия се опитва да реши българския въпрос по мирен начин. Но след като султанът прекъсва Цариградската конференция войната става неизбежна. Императорът е знаел, че не е завършена реформата в руската армия. Но генералите му казват: „Вие ще загубите ролята си на покровител на славяните и на православните на Балканите.“ Тогава той изтегля меча.

- Защо Русия продължава да разделя българите?

- Много внимателно днес трябва да говорим за Русия. Росен Плевнелиев си позволи да фалшифицира Левски в Народното събрание, както навремето рецитираха Маркс, Енгелс и Ленин. Апостола бил казал: „И не забравяйте, че който ни освободи, той ще ни зароби.“ Това са фалшификати. Това го пише Захари Стоянов като председател на Народното събрание, когато вече е русофоб като Стамболов.
До Съединението всички българи са русофили. Но започва да се вижда вече, че Русия е велика държава със свои велики държавни интереси. Император Александър III се обявява внезапно против Съединението срещу нарушаването на Берлинския договор, който е бил наложен на Русия във вреда на руската империя. Но тук има и лични отношения. Нашият Александър I е племенник на руската императрица. Двамата братовчеди са били в лоши отношения. А Съединението много издига авторитета на младия княз Александър Батенберг и особено спечелената война срещу Сърбия. Скрояват му един русофилски преврат.

Изведнъж се разбира, че руската империя има свои интереси и нещата се обръщат. Кралица Виктория е била против нарушаването на Берлинския договор и против Съединението. Но виждайки че Русия е против Съединението, тя се обръща. Само тогава Англия подкрепя българската кауза. Но съвсем по английски – за да се избута русофилството.

Русофилството тогава има много силни корени. Но идва разочарование и от това, че Русия изтегля офицерите си от българската армия, за да загубим войната срещу Сърбия. Българската армия стига Пирот и Австро-Унгария заплашва, че ще срещне австро-унгарската армия. Но това е било с подкрепата на Русия. Когато тези неща излизат, има разочарование. Стефан Стамболов, един голям български държавник, отстоява българските национални интереси. Но има увлечение срещу Русия от българските политици. Тя пък тогава започва да подкрепя Сърбия по македонския въпрос.

- Сан Стефано поражда огромни надежди. Това ли е причината последвалото разочарование от Берлинския договор да е огромно? Берлинският договор завързва българския национален въпрос.

- Гневът тогава се насочва срещу Железния канцлер Бисмарк. Той обаче е подкрепял една голяма българска държава. Бисмарк вижда, че назрява европейски конфликт и не желае война в Европа. Заслуга на Бисмарк е, че София става столица на България. Да не забравяме също, че във Варна няма руски войски, а турски гарнизон. Турците не желаят да напуснат Варна, но Бисмарк ги принуждава да го направят.

Съдбата на българите наистина е решена в Берлин, но остава Санстефанският национален идеал. С него се възпитават поколения – в семейството, църквата, армията, училището. Не споделям мнението, че Санстефанският идеал е довел до национални катастрофи. Не, не е виновен санстефанският идеал. Първият етап беше много успешен. Вижте Съединението.

В следващите етапи не е виновен идеалът. Там са други грешките. Тъй като Германия е била разкъсана, Гьоте казва някога, че националният идеал трябва да бъде пътеводна звезда. Може да не се постигне, но трябва да показва пътя.

Трябва да тачим Санстефанският идеал. Не бива да се допускат опити да се махне 3 март от календара на националните празници, каквито имаше преди години. Било война между две империи, дайте да си тачим 24 май, Съединението и т.н. Че ако го нямаше Сан Стефано, какво щяхме да съединяваме?!

- Как тълкувате подобни опити? Проява на български нихилизъм? Национален комплекс?

- Нихилизъм и политиканство. През 90-те години, при първото правителство на СДС, се говореше да преименуваме „Св. Александър Невски“ на Свети Свети Кирил и Методий. Казах им: „Не правете грешката на премиера Васил Радославов.“На 1 октомври 1915 г. България обявява война на Сърбия. Но Съглашението обявява война на България. Тогава Николай Втори има един манифест за изменниците на славянството и праща няколко руски броненосеца да бомбардират Варна. Загиват мирни жители, общественото мнение е възмутено. И Васил Радославов внася в парламента предложението да се преименува храма на Св. Св. Кирил и Методий. По-късно Александър Стамболийски връща името.

Имаше подмятания в най-новата българска история, че Цар Освободител ни гледал строго пред парламента, Александър Невски – зад парламента. Пък толкова улици на генерали имало в София – Скобелев, Игнатиев. Имаше и такова залитане след 1989 година.

Но когато през Първата световна война воюваме с Русия, цар Фердинанд живее на улица „Московска“ в съседство с руската легация.

Политиците трябва да престанат да се правят на русофоби. Чичо Сам изгони дядо Иван от икономиката, от политиката, от отбраната, но няма как да го изгони от историята.

- Санстефанският национален идеал стои самотно и недостижимо в нашата история. Имаме ли национален идеал днес, академик Марков?

- В края на 90-те години група учени написахме национална доктрина „България през XXI век“. Опитахме се да променим идеала за България като една благоденстваща, демократична държава, духовен център на българите по света. Но ни казаха, че България имала национален идеал – да влезем в Европейския съюз и НАТО. Аз тогава отвърнах: „Вижте, това е средство, не е национален идеал.“

Сега, когато вече сме член на ЕС и на НАТО, друга група учени формулираха национални цели на българите. И направиха едно резюме за политици, тъй като те нямат време да четат.
Надявам се, че скоро ще започне обсъждане. Крайно време е да се гледа в перспектива. Да не се политиканства и да не се посяга на историята. Просто ставаме вече смешни. Люшка се махалото. Едно време Тодор Живков, при честванията на 100-годишнината на Ленин, каза, че който не обича Съветския съюз, той не обича България. Сега по същия начин трябва да обичаме чичо Сам. Идеологията се замести с политическата коректност. Едно време се говореше за голямата и за малката правда. Сега – същото! Само че се определя като политически коректно.

- Свободни ли се чувстваме днес, цели 140 години след онзи акт, който прави първата стъпка към съвременна България?

- В края на XIX век Стоян Михайловски, автор на великия „Върви, народе, възродени“, пише: „Ние, българите сме освободен народ, но не сме свободни хора.“Трябва да станем свободни хора. Ние първо себе си трябва да освободим. Гледам мои колеги, по-млади хора, които получават заплати от 500 лева. Знам, че с 500 лева не се живее. Те изкарват още 500 лева от фондации и стават зависими от тях. Социалните поръчки от ЦК на БКП са заменени с проекти на фондациите. И сега, както и преди, гледам колеги, които едно говорят, друго правят. Не смеят да кажат англо-американски бомбардировки, а „неприятелски“. За какво става дума?!

Смея да кажа, че винаги е имало свободни хора. И при комунизма имаше свободни хора. Радой Ралин не беше ли свободен?

Както преди имаше свободни хора, сега има зависими хора. Свободата и демокрацията не се дават отгоре. Те трябва да се почувстват, да се изживеят.

- Намираме се на кръстопът. Шанс или проклятие е това за нас?

- Много се сърдим на хан Аспарух, че тук е забил меча. Но геополитически това е голям шанс. Великите сили се бият за България по време на големите войни. През 1915 и Съглашението, и Централните сили наддават за България. През Втората световна война Хитлер казва на Мусолини: „Ние без България не можем да ви спасим. България трябва да стане наш съюзник, за да пусна армията срещу Гърция.“ Гърция тогава бие италианците.

По време на Варшавския договор имаме много висока цена в Кремъл. Тодор Живков непрекъснато наблягаше на това пред Брежнев, не само го целуваше. Брежнев пък казваше, че България е съветският чук на Балканите. Заради този чук Живков поиска 20 ракетни катера ново производство, нови изтребители и т.н.Днес само взимат и само искат от нас. Какво от това, че Борисов се целува с политиците в Брюксел и Вашингтон? Много трябва да се внимава с кого ще се целуваме.