Да обичаш, значи да даряваш свобода!
26 Февруари 2018, Понеделник, 21:32 ч.
Едно прекрасно есе на тема любов
Напразно се надявах да съм приспала сетивата си с охладен таратор, потна бира и шоколадов тен. Лятото се е спекло в тиклавия чернозем на Тракия и порите на земята се отварят, алчни за всяка капчица влага. Обаче „Дъжд нямааааааааааааа да вали. Не ти се вярваааааааааааааа...“ Асфалтът е толкова сгорещен, че обувките ми залепват в него, а градската мараня обсебва площада - пуст и лъскав като празно огледало. В него за миг пробягват сенките на уморени птичета, забравили да пеят, които търсят храна за малките си пилета в нажежените гнезда. Някое самотно, изядено от гъсеници листо напуска този свят с галантен жест и миролюбиво поляга на някоя празна маса.Вятърът, спотаен зад Бакаджишкия гръб излиза по пладне на кратка разходка, обяздва нивите, роши житата и вдига прахоляка по ямболските улици. После излиза от нелегалност мощен и жилав, подема цветните криле на парапланеристите. Най-после подходящите термики ги издигат и те се реят със съзнанието, че са Икар. Аз гледам завистливо, а в душата ми крилете се прибират обратно от срам. Сънувах ли, че летя или просто си спомням емоциите на любовното политане? Любовта подобно на птица те вози из висините и просторите ти се струват твой дом. За кратко, както е с всеки полет.
Любовта е летене, отдаденост, устремена към звездите, нежно сливане с хармонията на Вселената, тих възторг от докосването на необятното. Кратка ли? Тленна? Невечна ? Да, такава е Любовта, затова е толкова истинска и мечтана, всяка клетка обрича и охлузва крилете Й. Затова да отворим вратата, да прогоним страха и да очакваме птиците за нашия тандемен полет.
Всъщност, мисля си, че душата ми не е човешка. В бързината Създателят се е объркал да ми присъди кукувича душа. Волна и свободолюбива тя се изхлузва от мен като през скъсан хастар и поема в неизвестна посока. Аз я следвам с изумление и примирение, защото знам, че тя ме носи, не аз- нея. Тази душа е странна, но ми е по мярка. Винаги посоката е непредсказуема, а посрещането – несигурно. Пътят е вълнуващ и рискован... Към теб! Очакването- зареждащо и възбуждащо. Харесвам душата си, защото трудно я управлявам. Тя ме води, тя ме учи, тя ме открива. И теб ще открие там някъде...
Ето, трепкам от вълнение, извинете, но се отлепям. Чака ме полет!
Есето е от Ваня Велева, участва в конкурса на аz-jenata.bg на тема „Да обичаш дълбоко значи да забравиш себе си“
В категории:
Животът
Китайско-руски учения край Тайван предизвикват тревога в САЩ
Европа - пазар номер едно на кокаин в света благодарение на балкански престъпници
Русия обяви за издирване Петро Порошенко
Тони Стораро събра Емрах и Веси
Президентът пожела здраве, мир и любов във всеки български дом
Европа - пазар номер едно на кокаин в света благодарение на балкански престъпници
05/05/2024, Неделя 13:16
0
Кой да почерпи днес
05/05/2024, Неделя 12:43
0
Верижна катастрофа затвори Прохода на Републиката
05/05/2024, Неделя 12:19
0
Нашенци пазаруват агнешко от Румъния
05/05/2024, Неделя 11:47
1
Спират пети блок на АЕЦ „Козлодуй” до средата на юни
05/05/2024, Неделя 11:24
0
Русия обяви за издирване Петро Порошенко
05/05/2024, Неделя 10:43
7
Шофьор загина, след като се вряза с колата си в един от порталите на Белия дом
05/05/2024, Неделя 10:23
0
Какви ястия да сложим на Великденската трапеза
05/05/2024, Неделя 09:51
0
Запечатаха фирма, произвела козунак с батерия
05/05/2024, Неделя 09:26
1
Тони Стораро събра Емрах и Веси
05/05/2024, Неделя 08:59
5
Президентът пожела здраве, мир и любов във всеки български дом
05/05/2024, Неделя 08:37
0
Колко яйца е безопасно да ядем по Великден?
05/05/2024, Неделя 08:33
3