Неписаните трагедии в българската авиация: Как Миг-15 се заби в езерото Вая край Бургас

Автор: Георги РУСЧЕВ

Ако трябва да изберем едно нещо, което по време на социализма е оставало скрито от обществото, то инцидентите и т. нар. „провали” би трябвало да са първа наша спирка. Добър пример за това са катастрофите в българската авиация.

Флагман.БГ започва нова кратка рубрика за произшествията с военни самолети по времето на социализма по повод Международния ден на авиацията и космонавтиката – рубрика, с която да отдаде почит към загиналите смели български летци и да обезсмърти подвизите им.

Из старото поколение на Бургас се носят градски легенди за военен самолет, който през 60-те години се е забил в езеро Вая – т. нар. „Бургаско езеро”.

Според хората, пилотът правил лупинг, но "объркал земята с небето" заради техническа грешка и вместо да се изкачи нагоре, се забил с огромна скорост във водата.

„Абсурдно е да се твърди, че пилотът е объркал небето със земята. Никой, квалифициран да управлява самолет, не може да допусне такава безумна грешка при чисто небе, дори когато апаратурата откаже. Пилотът най-вероятно просто не е преценил възможностите на самолета”, разкри пред Флагман.БГ подполковник Мишо Костов - един от учителите на президента Румен Радев, който, въпреки че по време на въпросния инцидент е бил малко дете, години по-късно е служил на летището в Равнец и е запознат добре с катастрофите в авиацията ни.

Оказва се, че историята съвсем не е градска легенда, но детайлите по нея са се размили с времето и никога официално не са били публикувани в медиите.

Случаят е от 7 март 1957 г., когато в Бургас на практика не е съществувал нито един от сегашните жилищни комплекси – преди близо 61 години. Именно затова и е толкова трудно да се намерят хора, които са станали свидетели на самото падение на Мигът.


Снимка: "Миг-15 се готви за излитане", Архив на списание "Клуб Криле", pan.bg 

В ранния следобед от военната база в с. Равнец с Миг-15 излита капитан Никола Георгиев Николов. Мисията му – военно обучение. Денят е слънчев, няма облачност и като цяло той изпълнява рутинна задача, за която е добре подготвен и обучен. Над Бургас обаче нещо се обърква. 

Все пак запазените официални документи за катастрофата сочат, че капитан Николов губи контрол над руската военна машина след изпълняването на сложна маневра по време на обучението. Положението е неспасяемо и въпреки годините стаж в пилотската кабина Николов се забива в езерото с бясна скорост от височина близо 3500 м.



Експлозия няма. Самолетът просто потъва във водите на Вая, а на следващия ден деца от крайните квартали на Бургас, чули от родителите си за инцидента, се струпват около водния басейн, за да видят как протича акцията по изваждането на бойната машина.

Такава обаче няма.

Оказва се, че почти веднага след случая е преценено, че не е рентабилно самолетът да бъде изваден от водите на езерото, защото е потънал в тинята. А тя, по думите на бургазлии, е доста дълбока. „Около 2-3 метра само е вода, всичко останало надолу е пясък и тиня. Всичко от 5 до 50 метра сме чували като дълбочина на този слой”, разкриха пред Флагман.БГ рибари.

61 години по-късно, днес, на дъното на Бургаското езеро се намира безценна част от историята на България – напълно запазен самолет от най-опасното време в историята на човечеството Студената война. В неговата кабинка все още се намира капитан Николай Николов – забравен от света и предаден от режима.

„Може би е редно да се направи спасителна операция, въпреки че са минали толкова години. Все пак този смел българин, имал нещастието да направи фатална грешка по време на полет, е пазил нашето въздушно пространство по време на войната. Той заслужава истинско погребение”, споделят стари бургазлии.


Заради това, че е нямало експлозия е изключително трудно да се посочи точното място, където Мигът е паднал. Според бургазлии обаче става въпрос за мястото, заградено на снимката с овал

За нещастие точното местоположение на самолета е неясно. Две места са сочени като възможни, но с времето не се знае точно кое от тях е правилното. В наши дни една потенциална операция по изваждането на военната машина от тинята не би струвала колосална сума, каквато е щяла да струва тогава. С развитието на технологиите днес пред нас се отваря истинска възможност да се докоснем до част от историята.