Секс Библията на социализма

Един от възможните разкази за социализма е разказ за отсъствия. Историята на българския социализъм може да бъде описана през различни дефицити. От дефицита на олио, червен пипер, цветни телевизори, дамски превръзки, коли, жилища, през бленуваните корекомски шоколадови яйца, новогодишни портокали, касетофони, търсени на черно от виетнамците, до дефицита на обикновени свободи и права. Там някъде между олиото и свободите стои един друг свенливо премълчаван дефицит – дефицитът на еротическо, пише socbg.com

В самия край на 70-те сред дефицита на еротическо излиза една книга, която сякаш идва да навакса ускорено „липсата на теоретично сексуално познание“ сред млади и стари. Става дума, разбира се, за „Мъжът и жената интимно“.

Тя бързо се превръща в колективно споделена тайна, секретен наръчник, самоучител, домашен лекар, първи стъпки в половата любов, част от билдунгсромана на последните юноши от соца. Илюстрациите вътре са съзнателно дееротизирани, по-скоро това са графики и схеми, дадени в „напречен“ или „надлъжен разрез“. Така например известната фиг. 14 (с. 70), която би следвало да представлява същинското съвкупление, повече наподобява устройство на двутактов двигател на мотоциклет „Балкан“ или разфасована телешка плешка. Надписът отдолу е красноречив: „Съединени полови органи на жената и мъжа (надлъжен разрез).“

Можем да си представим дефицита на подобна литература, след като въпреки описаното тази книга е малък пробив в студената война между социализма и секса. Книга, която трябва да образова няколко поколения, да стопи семейните ледове и отвори приказка за „лечение на половата студенина“ и други смущения. Включително да зададе въпроса „Виновен ли е мъжът за незадоволяването на жената?“, който преди това не стои с такава сила, ако влезем в езика на времето. Тази книга свърши доста работа за подрастващите от времето на късния соц. Всеки, тайно посягал към нея, вероятно за дълго е останал смутен каква сложна, проблемна и чисто медицинска работа в крайна сметка е сексът.

„Мъжът и жената интимно“ е книга с особен статут. Книгата, която може да се намери в почти всеки български дом от онова време, добре скрита на горния заден ред в библиотеката. Една от трите „домашни библии“ заедно с „Наша кухня“ и „Съвети на домашния майстор“, но за разлика от тях обитаваща тъмната, свенлива страна на образцовия дом. Истински бестселър, с няколко издания, първото от които през 1979 г.

Автор е д-р Зигфрид Шнабл, известен сексолог и психолог от ГДР. Преводът е направен по деветото преработено немско издание, което показва голямото й търсене не само в България. Излиза в ДИ „Медицина и физкултура“ в поредицата „Десет книги за семейството и дома“. В тази поредица за следващата 1980 г. са анонсирани още „Красива всеки ден“, „Съвети на домашния лекар“, „Домашен майстор“, „Жилището – обзавеждане, интериор и двор“, „Умеете ли да се обличате“, „Изкуството да готвим“ и пр.

Самото подзаглавие на книгата гласи „Проблеми на нормалния и смутения полов живот“, сякаш за да ни смути още в началото и да не останем с впечатление, че сексът може да бъде нещо приятно и безпроблемно. И наистина две трети от книгата се занимава с „Половите смущения и борбата с тях“, смущения в мъжката потентност, отклонения в половия живот, предпазване от бременност и пр. Една от главите носи недвусмисленото заглавие „Възможности за лечение на хомосексуалността“. Въпреки това трябва да кажем, че изследването на Шнабл звучи твърде разкрепостено и далеч по-адекватно от други родни разработки по темата, на което се дължи и успехът му.

Българското издание на „Мъжът и жената интимно“ е снабдено с обезопасяващ предговор, подписан от проф. Големанов, директор на Института за здравна просвета. Внимателният прочит на този не повече от страничка и половина въвеждащ текст към книгата казва много неща за това по какъв начин социализмът (в неговия български случай) се опитва да помести половата любов в своя свят. „Сексуалният живот на мъжа и жената е биологично обусловен и социално моделиран. Той представлява една обективна реалност, която заема важно място в личния и обществения живот на хората.“

Прави впечатление, че младите са прицелната група на тази книга (макар половият живот да е нещо, което засяга по-широка възрастова група). И разбира се, като става дума за млади и за полова просвета, няма как да се мине без писмото на Тодор Живков до ЦК на ДКМС. Като „свещен текст“ то може да свърши работа при всякакви ситуации, включително и за нуждите на половата просвета. Следва цитат от писмото: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлага на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите. Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения.“

Така вече половият въпрос е „допуснат“ или по-точно „спуснат“ за разглеждане отгоре, и то от най-високо място. И „от тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура“…“ Едва тук, за първи път в целия предговор, се споменават авторът и неговата книга, след всички уговорки и „позволението“ от първия човек в държавата. Следват няколко думи за изследването и отново в самия край като двойно подсигуряване четем:

„Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.“

Разбира се, тук трябва да споменем и семейството с неговата особена култура на премълчаване, трудния разговор вътре в него по тези теми. Една особена смес между патриархална свенливост и социализъм.

Из откъси от сборника „Любовта при социализма. Образци, образи, табута“ (съставителство и редакция Даниела Колева, Център за академични изследвания и изд. „Рива“, 2015 г.,)