Не го дръж на ръце или как травмиращото клише създава невротици

Източник: Списание ОСЕМ

Има една китайска пословица: „Ако не галиш котката, ще ѝ се разпадне гръбнакът“. Човекът не е котка, но е „тактилно зависимо" същество, тоест: влияе се от допир и ласка. И не може да живее без докосвания. Особено в детството си...

От поколения сред народа ни битува мнението, че не бива да държим новороденото дълго време на ръце, защото щяло да свикне и ще иска да е там през цялото време. Бабини деветини.

Новородените още не са успели да свикнат с нищо, а се държат по различен начин. Едно бебе спи 5 часа подред, без да се буди, друго – дремне половин час и веднага иска вниманието на мама. Но независимо от това кой колко време спи, всички искат настоятелно маминото внимание.

Веднъж ми се наложи да посетя детска болница. Имаше една голяма стая с девет изоставени момченца и момиченца. Големите прозорци в стената към коридора ми даваха възможност да наблюдавам изоставените мъничета. Контролираха ги през стъклото. На всеки три часа идваше сестра, за да ги подмие, да им смени памперсите, да ги преповие, да им даде бутилчиците с адаптирано мляко. По пет минути на дете и отново оставени сами за три часа. Нямаше кой да ги свикне тия дечица на ръце...

Сред тях имаше и такива, които спокойничко си дремваха, но повечето ревяха бурно, викаха безутешно.

Всяко дете се нуждае от тактилни усещания. И колкото е по-малко, толкова по-силна е тази потребност. Докосванията са необходими за развитието на нервната система и за емоционалното регулиране. Докосванията са разбираемият начин да изразиш любовта си към бебето. Те са жизнено необходими.

Учените са категорични, че децата, които биват докосвани повече, имат повече жизнена сила от тези, които са докосвани рядко. Погалените, гушканите и нацелуваните растат по-здрави физически и психически. Трудностите, с които се сблъскват през живота си, са по-малко, отколкото при техните връстници, които са израснали в условия на „тактилна депривация“.

Ето един пример. В един европейски дом за деца без родители смъртността при бебета била много висока. Но едно от мъничетата, чието легълце било до входната врата, се развивало много добре. То наддавало на тегло и било най-хармонично развиващото се дете в дома. Оказало се, че жената, която чистела стаята, обикновено сядала до вратата по време на обедната си почивка. И докато хапвала сандвича си, говорела на детенцето, галела го и го вземала на ръце, гушкала го понякога...

Другият пример е също от дом за сираци. Едното от две близначета било родено с малформация - вълча уста. То трябвало да бъде вземано на ръце при храненето, а не както при останалите – бутилката с млякото да се подпира на одеялцето. Познайте, кое от двете близначета се развивало по-добре...

Носете си бебето на ръце, притискайте го до сърцето си, галете го, гушкайте го, масажирайте телцето му. Телесният контакт и докосванията остават важни за всяко човешко същество през целия му живот.

Ако бебето има мама, а мама има ръце, от това щастливо стечение на обстоятелствата трябва да се възползва изобилно всеки. Времето лети бързо. Дните и нощите, в които мама ще може да държи бебето на ръце, ще отлетят много бързо. Детето ще се научи да тича и да тича, ще му е много по-интересно, отколкото да седи на ръцете на мама. Ще наедрее и мама вече няма да може да го носи. Така че наслаждавайте се на този божествен контакт с най-скъпото ви същество.

Знаете ли какво е казал по този повод известният психолог Джеймс В. Прескът, директор на Националния институт по детско здраве и човешко развитие (NICHD) от 1966 до 1980 г.: „Най-лесният и бърз начин да доведете бебето до депресия – да не го вземате на ръце и да не го носите“... Да, това е същият Прескът, който препоръчва детето да се кърми до 2-3 годишна възраст.